Dark Souls II – видео ревю

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 27 апр. 2014

Започвам по същество и без заобиколки – в тази игра вашият герой е мъртъв. И колкото повече я играете, толкова по-мъртъв става. Колкото по-мъртъв става, толкова по-трудна става играта. А колкото по-трудна става играта, толкова повече искате да докажете и на нея, и на себе си, и на гаджето, и на приятелите си във Facebook, че дори и на кучето на леля си, че можете и ще успеете да продължите напред. Именно в това се съдържа уникалния чар на поредицата Souls и вторите „тъмни души“ са също толкова увлекателни, гротескно красиви и късащи нерви като своите двама предшественици. И това… е просто прекрасно!

Крива на трудността

Защо да е толкова прекрасно, ще попитате вие. Причината е проста – популярността на Demon Souls, както и двете й продължения се дължи не на графика, музика или (не дай си, Боже) история – не, те не са върха на сладоледа, нито пък съвсем за изхвърляне. Разковничето е геймплеят – който умишлено е така направен, че в която и да е игра от поредицата ще умирате… и то много! Помните ли как някога игрите бяха на принципа „проба и грешка“? Пускате джитката, имате герой с определено количество животи, както и някакъв сюжет, поставен толкова на заден план, че – де факто – няма значение. Играете, стигате донякъде – умирате. Почвате нивото отначало, играете, стигате малко по-далеч – умирате и така, докато животите свършат, след което играта започва отначало.

Стигате, рано или късно, след много много умирания и изпилени нерви, до края на играта и във вас внезапно се надига цял коктейл от чувства – на облекчение, задоволство, превъзходство и най-вече – че сте победител, шампион и т.н. Според много геймъри, които помнят „онова време“ чекпойнтите, бързите сейвове, опростеното управление и автоматичното запазване на играта само разглезват, разнежват и убиват хардкор чара на развлекателния софтуер. Дори да не сте от тях, усещането за безпомощност, което Souls поредицата натрапва на играещия, е напълно достатъчно, за да се залепите… и да не пуснете до самия край.

По средата на здрача

Но да поговорим за Dark Souls II и конкретно нейния РС порт, който все пак е обект на настоящото ревю. Вашият герой, от самото начало е мъртъв. Привлечен „по средата на здрача“ от незнаен порив, той възстановява човечността си и тръгва на лов за души с цел да не изгуби докрай своята собствена. Това знаете в началото на играта, толкова ви се казва и то с доста гатанки. Нямате мисия, нямате кой знае колко конкретизирана цел, а само един прясно „съживен“ ходещ труп под ваш контрол и един огромен, отворен, красив и много, много опасен свят, който да изследвате на воля. Още в началото избирате как да изглежда, в какво да е силен и с какви предмети в инвентара да започне вашето зомбирано виртуално „аз“ своя поход из кралството Дранглейк.

Класовете са десетина, като от тях зависи основно вида на първоначалния ви арсенал и в колко точно грозни дрешки ще бъдете облечени в първите няколко часа геймплей. След като направите своя избор и респективно – първите си стъпки из света на Dark Souls II, ще умрете неколкократно, особено ако не сте се докосвали до игра от поредицата до момента. След като с триста хиляди зора откриете откъде се нагласят контролите за клавиатура, ще откриете че те са измислени поконзолному. Но това не е всичко – тренировъчните надгробни камъни, които четете с цел да разберете как се прави това или онова, упорито отказват да повярват, че вие не ползвате Xbox джойпад и си нямате десен аналогов стик или ляв „спусък“ на клавиатурата. С други думи – въпреки обещанията за по-добър порт, контролът над героя ви все още изисква определено привикване към особеностите на управлението на играта. Така например, ако не го смените, отварянето на всяка врата и ковчеже ще се случва с комбинация от Shift и ляв клик. Скачането ще е възможно само ако задържите Space и W, за да се затичате и когато решите да рипнете като Левски над трапа, да натиснете H. Не мога да си побера в главата как са я мислили тая контролна схема, ама карай да върви!

Шъ та пра‘а да умиргаш!

Уточнихме вече двете основни неща, които трябва да знаете за играта – в нея вие сте мъртъв и ще ставате още по-мъртъв. Да видим сега как стават реално нещата. След избора на клас и екипировка, сте що годе прилично розов до оранжев представител на човешката раса. Умирате веднъж и се връщате до близкия чекпойнт, който подобно на предната част се олицетворява от специални „клади“, които трябва собственоръчно да запалите, преди да можете да се връщате до там. Ставате мръсно зелен, а стартовия показател за здравето ви е на 90% от пълната си стойност. Решавате да се пробвате срещу тромавия циклоп, който виждате в близката далечина – отхапва ви главата заради бавните ви рефлекси и ставате още по-зелен, с много рани по себе си, здравето ви е на 80% и косата ви започва да се проскубва.

И така, докато оплешивеете съвсем, загубите напълно душата си и играта за вас приключи. Има спасение, разбира се – с консумирането на малки фигурки, наречени „човешки подобия“ възстановявате човечността си и отново ставате хубав и жизнено розов. Когато се споминете, имате един-едничък шанс да се върнете на мястото, където сте изгубили последния си дъх и да „докоснете кървавото си петно“, с което да възстановите предметите и душите, които сте имали в себе си. Въпросните души го играят едновременно валута и точки опит, а ги придобивате като убивате гадинки. Умрете ли обаче, ги губите и ако не се върнете при „кървавото петно“, край – няма ги вече!

Усещане за дежа вю?

Ако всичко, казано дотук ви звучи познато, това е защото сте играли първия Dark Souls и продължението не е мръднало кой знае колко в посока напред, а по-скоро е „още от същото“. „Двойката“ е по-гостоприемна към новите жертви на Souls манията, и е набляга повече на подземията, капаните и елементарните пъзели, които присъстваха в предната игра само като елемент в някои от нивата. Друг приятен момент е, че вече не сте толкова зависими от избора си на клас и всеки тип герой може да научи всяка магия, както и да носи и използва всеки предмет в играта. Стига да сте онлайн, можете да видите къде наоколо са умирали други геймъри и да видите как точно, с което да си помогнете в пътя напред.

Графично, Dark Souls II изглежда добре – самата графична машина не е кой знае какво постижение в областта на гейминг софтуера, но вади прилична картинка която не дразни окото – портът е добре оптимизиран във визуално отношение и зареждането на нивата изобщо не се усеща. Колкото до арт-дизайна – From Software отново са се справили блестящо с декорите и дизайна на гадинките, заради което често ще ви се иска просто да седнете и да позяпате. След което да умрете, разбира се, и да се върнете до последната „клада“.

В заключение – ако сте фенове на поредицата, Dark Souls II ще ви предложи многобройни часове готически ролеви екшън и едно малко по-полирано изживяване от преди. Ако за пръв път се сблъсквате с този франчайз, не се колебайте – тази част е най-добра за навлизане в него и определено няма да съжалявате. Само се оборудвайте със свестен джойпад, за да си спестите поне част от нервите. Смъртта е неизбежна!

Автор: Диян Каролев