by PC Mania_MainPhoto.jpeg)
Поправете ме, ако греша, но не трябваше ли Dark Sector да се развива на фона на sci-fi декор? Преди почти четири години, когато за пръв път се появи някакъв възкратичък тийзър, нещата изглеждаха точно така. Може да са ме случили в подходящо настроение, но хората от Digital Extremes някак успяха да ме „закачат” за идеята си. После проектът изчезна от хоризонта. За мое умерено учудване, игра със същото заглавие изникна отново от нищото преди броени дни. Хукнах да се сдобия с нея, защото тъкмо ми се играеше нещо подобно. Даже взех да си фантазирам за нещо като футуристичен Alien. Пуснах си играта. Брех – какви са тия измислени съветски републики, какъв е тоя соц индустриален пейзаж?! Викам си – тоя пич ей сега ще се пренесе в бъдещето, само глей да видиш. Да, ама не! Оказа се, че цялата игра си се развива все там – в никога несъществулата Ласрия, нейде из дебрите на „Съюза”. Главно действащо лице се оказа някой си Хейдън Тенно, спец агент, натоварен със задачата да открие и отстрани опасен, психопатясал учен на име Мезнер. Лудият доктор решил да си играе с опасен вирус, който превръща безобидни хорица в чудовища с доста дразнеща устойчивост на огнестрелни атаки. Хейдън очевидно си разбира от работата и аха-аха да спипа докторчето натясно, когато на пътя му се изправя особено опасен мутант с извънземен фасон. Така нашият герой бива на свой ред заразен с Техносайт (така се казва вирусът). Той все пак успява да избяга, макар да се намира на ръба между живота и смъртта (или поне така му се струва), само за да открие, че всъщност е придобил нов, адски полезен, макар и не особено естетичен „ъпгрейд”. Дясната му ръка, сега сякаш покрита от застинала, разтопена сплав, може при негово желание на придобива формата на нещо като необичайно голям нинжда шурикен. Въпросното оръжие, наречено в играта „глейв”, Хейдън може да запраща срещу противниците си подобно на бумеранг. Всъщност именно около този шурикено-бумеранг и придобитите в хода на играта допълнителни сили, свързани с него, се въртят поне 80% от играта. Макар в началото да имах известни трудности с овладяването на управлението, не след дълго вече се чувствах доста комфортно с глейва в ръка. С добро прицелване и малко техника Хейдън може да скъсява ръста на своите врагове с една глава, или пък да ги подлага на бърза (но не и безболезнена) ампутация на крайници. Звучи гадничко и точно така изглежда. В близка дистанция глейвът (излиза, че на английски думичката се използвала като поетична версия на „острие”) се използва досущ като адски ефективно хладно меле оръжие.
Малко по-навътре в Dark Sector на геймърите се дава шансът да проследят полета на специалното оръжие на Хейдън от камера, сякаш закрепена на неговата повърхност. Нещо повече – по време на полета, вие ще можете да използвате six-axis функционалността на DualShock3 геймпада. Така ще можете да направлявате полета на това летящо трио от бръсначи, да се прицевате прецизно в конкретни части от тялото на жертвата и да проследите от непосредствена близост ефекта от своите действия. Малко извратено, мен ако питате, но важното е младите да са щастливи, дето има една приказка.
Признавам, че въпреки умерената ми гнусливост целият купон с глейва ми достави прилична доза забавление. Всъщност той далеч не е единственото оръжие в играта. Другите са доста по-постни, поне на изглед. Става въпрос за реални огнестрелни оръжия от нашето съвремие, като вездесъщия АК47, да речем. Хубавото нещо около тези оръжия е, че са пипнати с много майсторлък и боравенето е също доста забавно, макар и не чак толкова, колкото това с „острието”.
Единствената грижа в пустата му игра е ужасното еднообразие на декорите и противниците. Плюс досадната, колкото-да-не-е-без-хич история. Ако това не ви притеснява, какво пък… Просто аз съм от другата партия.
Автор: Ивелин Иванов