by PC Mania
Страните в конфликта са три: технологично-кибернетично-нахална, духовно-магично-фанатична и биологично-гадно-злобна. Иначе казано: Human, Sorin и Dreil
Звездна система 6Hubley-21. За нехайния наблюдател тя е просто още една от блещукащите на небосклона точици. Наглед толкова обикновена, че се губи сред блясъка на други, много по-големи и ярки звезди. Но тя не е нещо маловажно. 6Hubley-21 е сред малкото, около които е намерило своята орбита и небесно тяло от земен тип. Това е Натролис. Планета с изобилие от растителност и вода. Място, на което кипи живот. Една трета от повърхността й е заета от огромен континент, останалото са океани и малки архипелази. Натролис, като всяко ценно нещо, не може задълго да остане незабелязана. Но като всяко истинско съкровище, планетата има и своите пазители.
В навечерието на третото хилядолетие три велики сили ще се борят за бъдещето на планетата и своя вид. Победителят ще е само един.
Хората
През 26-ти век положението на Земята никак не е приятно. Военните конфликти са ежедневие. Проблемите със свръхпопулацията, новопоявилите се болести и ширещата се мутация в крайна сметка не допринасят за подобряване на цялостната картина. Множество “движения за човешките права”, тайно финансирани от могъщи технологични корпорации, подтикват световните правителства към екстремни и скорошни решения – ражда се колониалното движение, започва покоряването на далечния космос.
Триста години по-късно елитна механизирана колонизаторска дивизия е на път да се приземи на Натролис. Задачата: да прочистят планетата от това, което е унищожило пратената там преди време колонизационна бригада. Средствата: единадесет вида пехота (в това число водолази плюс два вида индивиди с jetpack) и девет типа механизирани единици. За изграждане и поддържане на инфраструктурата са необходими камъни, кристали и енергия.
Паразитите
Не знаят коя е родната им планета, не ги и интересува. През досегашното си съществуване расата им се е прехвърляла от един обитаем свят на друг, оставяйки всичко след себе си мъртво и безжизнено. За Dreil Натролис е просто поредната стъпка в смъртоносния им жизнен цикъл. Те са ненаситни и безумно ефективни. Обществото им се състои от воини и работници, всички подчинени на колективния разум.
Тази всепоглъщаща напаст се състои от 22 вида смъртоносни гадини, готови на всичко за своята кралица. За тях всеки повален враг представлява още органична материя, която да бъде завлечена в кошера и употребена за гнусната им кауза. Събират също дърво и кристали. Имат както наземни, така и летящи бойци, но любимият им начин за атака е изпод земята.
Пазителите
Гущероподобните Sorin са коренното население на Натролис. Въпреки че не са съвсем изоставили технологиите, обществото им е поело по пътя на религията. През последните двеста години планетата се управлява от Висшия съвет. Той се състои от най-старите Сорински висши свещеници и много го смятат за корумпиран. От своя страна, единственото, от което съветът се бои, е задаващата се война – тогава може да се появи и свещен войн, който да оспори властта.
В зеленикавата армия са шестнадесет типа наземни бойци, пет въздушни (от които две транспортни и една чисто разузнавателна) и два вида свещеници. Последните разполагат с няколко вида заклинания: от лекуване и призоваване на зомбита до посаждане на гора и огнен дъжд. За магиите ви е нужна “вяра”. Този ресурс се акумулира от молитвите на работниците ви или от душите на падналите в битка. Другите необходими материали са дърва и камъни.
Общото между расите…
…освен че всяка иска да изтреби другите две, се нуждае от строеж на жилища за подчинените. За да опазите базата си, можете да изградите стени и статични защити. Техническото развитие е на четири основни етапа, според степента на главната ви сграда. Дървото на науките е доста солидно.
Всяка раса разполага и с по една супербрутална, почти безсмъртна единица, наречена Ego Unit. Всъщност, по действие и трите мегаунищожителя са почти идентични – представете си бавно подвижна атомна бомба за многократна употреба. В резултат обикновено сражението се спечелва от този, който пръв построи гореспоменатия изверг.
Можете да задавате четири типа поведение на единиците си: stand, flee, normal и aggressive. Играта предлага и една от най-сполучливите системи за придвижване на единиците във формация, като освен предварително готовите схеми можете лесно да си създадете и собствени. Ако пък във формацията има и единица от тип лидер, то цялата група получава приличен бонус върху бойните си способности.
Ако не ви стигат трите кампании, можете да се насочите към skirmish, capture the flag и dominion както срещу компютърен противник, така и в мрежова битка. Всъщност в multiplayer е възможно да пробвате и кампанията. Налична е и прекрасната възможност да ограничавате нивото на технологиите – радост за всеки намразил Ego единицата.
Графиката е най-изпипаното нещо в Dark Planet. Просто визия, за която трудно могат да се измислят излишни суперлативи. Е, като дадете максималното приближение на камерата (с което можете буквално да погледнете войските си лице в лице), полигоните лесно се забелязват, но няма причина да издребняваме. За добро или за лошо (от вас си зависи), движението на гледната точка е с огромна свобода. Като се замисля, и движенията на бойците не са особено разнообразни, но от нормалната височина за ефективно командване на сраженията това не прави впечатление.
Звуците пък са най-слабото нещо. Говорът на единиците е доста еднообразен. Най-честата реплика сред соринските войни е нещо от сорта на “What’s up?”. И защо свястната музика е ограничена до менютата?! По време на мисиите никакви мелодии няма да галят слуха ви. С раздразнение ще откриете, че това, което в менюто фигурира като настройка за силата на “Music”, регулира шума от клоните на полюшващите се дръвчета и тем подобните му. Накратко: наличното озвучение е добро като качество, но куца откъм количество.
С малко повече старание това щеше да е страхотна игра. Е, и в този си вид битките по територията на Natrolis съвсем не са за пропускане. Расите са добре балансирани, битките са яростни, има и достатъчно място за тактическа изява.
Автор: Борис Цветков