Dark Angel

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 апр. 2003

Накратко

Dark Angel е ТВ сериал, създаден от режисьора Джеймс Камерън (“Пришълците”, “Терминатор 2”, “Титаник”) и невероятно популярен в момента в Щатите и Япония. Действието се развива в близкото и доста мрачно бъдеще в един променен до неузнаваемост Сиатъл, където властват насилието и мега-корпорациите. Главната героиня (мразя тая думичка, звучи яко по социалистически, но какво да се прави?!) е Макс – тийнейджърка, станала жертва на генетичен експеримент с цел да бъде създаден перфектният войник. Макс обаче се е измъкнала от лабораториите на “Ай Корп” и сега, както често става по филмите, “иска да получи някои отговори”. Играта със същото заглавие ви поставя в ролята на въпросната Макс и ви пуска “да ритате задници” по улиците на Сиатъл, като с това геймплеят се изчерпва почти на 100%.

Тупалки : )

След Minority Report това е втората игра, която напоследък ме впечатлява истински със своята combat система. Като изключим доста “гърбавата” камера (общ проблем на играта!), всичко останало при битките е почти безупречно. Макс може да се справи с лекота с четири, пет или дори шест противници едновременно, ползвайки доста приличен набор от (общо около 50!) удари и техники. Причината тупалките в играта да са як купон е преди всичко управлението, което ви позволява с лекота да си избирате правилната цел и да редувате противниците си така, че често повечето от тях да са на пода, гърчейки се от болка. От време на време играта пуска завършващите удари на Макс на забавен каданс (в стил “Матрицата”), което определено е хитър трик, макар че към третото ниво най-вероятно вече ще ви е писнало от него.

Останалата част от гейплея 🙁

Останала част ли? Каква останала част?! А, да – момчетата от Radical са опитали да прибавят stealth елементи а ла Metal Gear Solid 2. “Опитали” е точната дума, защото определено не са успели. Резултатът от всичко това е, че в по-голямата си част играта се превръща в безкраен пердах, който – уви! – омръзва до болка още преди да сте врътнали 1/4 от нивата. Жалко, много жалко, защото (въпреки издънките) Dark Angel започва наистина обещаващо. Проблемът е, че едната тупалка добра игра не прави.
Колкото до някои наистина смехотворни елементи, като например изчезващите след известно време (без каквото и да е логично обяснение) оръжия, за тях дори не ми се отваря дума.

Графика  : ) : (

Ситуацията е приблизително същата като при геймплея. На пръв поглед Dark Angel изглежда доста прилично в графично отношение, при това с някои майсторски пипнати допълнителни елементи. Поиграете ли малко обаче, без съмнение ще откриете някои недотам радващи окото подробности. Като например доста еднообразните нива, които са “съшити” изцяло от едни и същи, доста ограничени на брой елементи. Освен това желанието на Radical да направят всички анимации “на ръка” (вместо да използват вездесъщия напоследък motion capture) е похвално, само дето резултатът далеч не е впечатляващ.

Дизайн на нивата : (

Някъде из Интернет четох как един пич смятал, че в Dark Angel имало алтернативни пътища за минаване на нивата. Къде бе, брато, къде ги видя? Това определено е една от най-линейните игри в историята на линейните игри. Не стига това, ами можеш да се покатериш само на точно определени места и то само защото там има някой бонус за вземане. Всяко отклонение от единствения път от началото до края е включено пак по същата безумна причина.

Автор: Ивелин Иванов