D-Day

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 11 окт. 2004

Това са думите на един мой колега, които, особено напоследък, обожавам да цитирам, винаги щом стане въпрос за поредната WWII-игра. Геймпазарът се пренасити със заглавия на тази тематика, не мислите ли? Кеф ти стратегии, кеф ти шутъри, кеф ти симулатори… И това, което най-много ме изненадва, е, че макар и крайно сходни помежду си, по-голямата част от тях са доста сполучливи.

Красноречив пример в това отношение е D-Day – най-новата тактическа реалновремева стратегия, посветена на Втората световна война и по-конкретно – на превърналия се вече в легенда ден 6 юни 1944-та и последствията от него. Тогава Съюзниците, под командването на ген. Айзенхауър и ген. Монтгомъри, атакуват Нормандия с огромна маса войски по въздух и вода, за да надхитрят изключителния немски военен гений и
да освободят Европа в нейния най-тежък час…

Над 6000 обикновени и 130 бойни кораба, 12 хиляди самолета и над 1 милион души осъществят най-великото военно начинание, за което нашата история някога е чувала, и слагат началото на края на Втората световна война.

В общи линии може да се каже, че D-Day е най-новото попълнение към групата на Sudden Strike, Blitzkrieg и Soldiers: Heroes of World War II. Това е и втори опит за разработчиците от Digital Reality след тяхната наскоро излязла стратегия на сходна тематика – Desert Rats vs. Afrika Korps. Това, което я отличава от тях обаче, е фактът, че е съсредоточена изцяло върху един много конкретен и кратък времеви отрязък (от 6 юни до 20 август 1944), а именно – нахлуването на съюзническите сили в Европа и нейното освобождаване, а не пресъздава битки от различни етапи на войната. И това не е случайно. През юни 2004-та се навършиха 60 години от този прословут Ден “Д”.

Друга основна разлика е, че D-Day предлага гледната точка единствено на Съюзниците. Всеки, който ще иска да се пробва и с Оста, ще бъде разочарован. Соловата кампания се състои от дванадесет мисии, които могат да бъдат изиграни единствено с “добрите момчета”. Вярно е, че всяко нещо си има две страни и така не е много честно, но все пак имайте предвид, че можете да ръководите немците поне в мултиплейър режима.

Механизъм на игра

За мое щастие и в тази стратегия няма да бъдете ангажирани с монотонното сбиране на ресурси и построяването на бази, а ще бъдете запокитени направо в разгара на битката. Задачите за изпълнение в отделните мисии са достатъчно интересни и забавни, че да ангажират вниманието ви поне за трийсетина часа. Направи ми впечатление, че D-Day предлага пет нива на трудност, което, от своя страна, я прави крайно достъпна стратегия – дори и за хора, които нямат нервите да планират внимателно всеки свой ход. Но това не означава, че ако се пуснете на “екстремно”, няма да се озорите.

Подобни игри разчитат най-вече на своите единици. D-Day не прави изключение. В нея ще може да ръководите над седемдесет различни юнити. Естествено, пехотата съставя гръбнака на вашата армия. Тук ще откриете осем вида войници – пушкари, медици, офицери, сапьори, огнехвъргачи, базукари, разузнавачи, картечари и снайперисти. Те могат да правят всички стандартни за жанра неща като да пълзят по земята и да се крият в сгради. Те са необходими и за управлението на всичките обикновени и бронирани превозни военни средства (и докато се дундуркат вътре, им дават определени бонуси). Нито една единица обаче не трупа опит по време на игра, но за сметка на това е заредена с всякакви специални умения и характеристики, които да я отличават от останалите й “колеги”.

Всеки, който е играл Desert Rats vs. Afrika Korps, най-вероятно си спомня, че в нея можеше да спирате играта на пауза и да давате до три заповеди наведнъж на дадена единица, след което да преминавате отново в реално време. И D-Day предлага тази възможност, но с тази разлика, че сега броят на командите е неограничен.   

Настоящата тактическа стратегия се отличава и с изключително

силно внимание към отделните детайли

благодарение на което атмосферата, която тя създава, ви поглъща на макс. Въобще усещането от разцъкването на D-Day е несравнимо. На всичко отгоре в главното й меню има раздел Extras, който е натъпкан до козирката с куп любопитна информация. Например интервюта с оцелели ветерани от войната, придружени от автентични документални кадри, които разказват за различни преживелици и описват какво било първото чувство по време на акостирането на плажа Омаха. Ще разберете какво е да си медик и да помагаш на ранените наоколо и въобще какво е било да си обикновен войник на фронтовата линия по онова време…

Наред с тях ще чуете и какво има да ви каже един оцелял по време на немската окупация французин. В общи линии все неща, които могат да се конкурират дори и с научно-популярните предавания по Discovery. И за десерт – благодарение на това меню можете да заровите нос и в енциклопедия, съдържаща подробно описание на абсолютно всяка една единица в играта.

Вижте и чуйте

D-Day се захранва от ъпдейтната версия на графичния енджин 3D Walker, който видяхме съвсем наскоро в Desert Rats vs. Afrika Korps. Визуално двете игри си приличат доста (особено като се има предвид, че работата по тях е започнала горе-долу по едно и също време) с дребни разлики в отделните детайли. Например сега вече можем да сеем трупове и чарколяци из една по-детайлна и изцяло триизмерна трева (или поне така казват от Digital Reality, аз обаче не успях да видя какво й е толкова специалното). Тук-таме са пипнати и някои специални ефекти, но кой знае какви генерални разлики няма.
Звукът обаче заслужава специални о
вации. По принцип малко игри ми правят впечатление със своята музика и саунд ефекти. D-Day е една от тях. Озвучението й – от музикалния фон до говора на войниците, през експлозиите и фучащите покрай ушите им куршуми, е просто перфектно.

И мултиплейър режимът на игра също не е забравен. Както вече стана дума, в него освен със Съюзниците ще може да играете и с Оста. До осем играчи наведнъж ще мерят мощта на своите тактически мозъци в три режима на игра, два от които са стандартни – Deathmatch и Capture the Flag. Третият е малко по-интересен. Той се казва Conquer като целта ви в него е да завладеете и задържите отделни стратегически точки по картата. И колкото по-дълго продължи това, толкова повече точки ще спечелите. С тях впоследствие ще можете да си поискате допълнителни подкрепления.

Слънцето пече с пълна сила над този жанр игри

Даже може би повече, отколкото е необходимо. 😉 Скоро се очаква да излязат официални продължения на Blitzkrieg и Sudden Strike, най-големите конкуренти в жанра, както и две чистак-бърсак геймки, които се заканват да го обновят – Axis & Allies и Codename Panzers. Краят просто не се вижда. Лошо няма, само дето геймразработчиците са на път да изтъркат като подметка на двугодишни маратонки от битака тази иначе плодотворна тема.

Автор: Владимир Тодоров