Cursed Mountain

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 14 фев. 2010

Портовете от Wii за РС далеч не са толкова много, но Cursed Mountain на австрийското студио Sproing е точно такъв. При това, играта не е обичайната лековата геймка, където подскачате в тон с музиката или се забавлявате заедно с невръстния си наследник в хола, а истински сървайвъл хорър. Нахлупете добре шапката и проверете дали сте си взели всичко необходимо, защото ще поемем на опасно пътешествие по склоновете на Хималаите.

Най-сетне свеж полъх

Историята в играта започва, когато по-малкият брат на главния герой Ерик изчезва по време на експедиция в Чомо Лонзо, реален планински масив в Хималаите. Ерик се отправя на тежка мисия да го открие, но много скоро ще разбере, че суровите планински условия далеч не са единствения му враг. Оказва се, че брат му е нает от мистериозен човек на име Едуард Бенет, за да открие древен и много могъщ артефакт. Но планината крие добре своите зловещи тайни и по пътя си към своя брат и истината за артефакта Ерик среща доста призрачни създания и препятствия, а самата история постепенно се разгръща чрез серия от препратки в миналото.

Атмосферата на играта определено е най-добрата й характеристика. Върховете на Хималаите са отлична сцена за подобно приключение и създават усещане за надвиснала природна стихия. Това, което прави Cursed Mountain още по-правдоподобна, е фактът, че за разлика от повечето хорър игри, които са клиширани разкази за зомбита и други гадини, тук историята се обляга на реална будистка митология. Няколкото населени – макар и не само с хора – места, които Ерик посещава, изглеждат като автентични селца, сгушени в планината и дори характерните молитвени флагчета на будистите, опасали местата също могат да бъдат видени. Загубените си точки живот пък може да възстановите като запалите няколко стръкчета тамян пред един от религиозните олтари по склоновете.

Между истината и реалността

Високо в планината нещата не са такива, каквито изглеждат, и типично в традицията на сървайвъл хорър жанра ще имате нужда от всички сили и предмети, които може да съберете. Започвате с вярната си алпийска брадвичка, която може да се ъпгрейдне, но освен това ще попълвате инвентара си с различни предмети като тамян, а благодарение на помощта на будистките монаси ще може да отворите и Третото си око. То ви позволява да виждате неща, които убягват от нормалното зрение, като тайнствени символи по вратите или слабото място на враговете си.
Противниците, които ще срещнете по пътя си към снежните върхове, са призраци на хора, които са загинали преди това или просто зли демони.
Независимо от това никой от тях не ви мисли доброто и ще трябва да се борите за живота си. Wii версията на играта предлага интересна бойна система, която разчита на движенията на Wii контролера, но тук ще трябва да използвате добрата стара мишка и вярната клавиатура. Освен че размахвате брадвичката, с помощта на нейната магическа сила и Третото око може да омаломощите призраците и когато това стане, да ги довършите с помощта на бърз жест. За целта играта ви показва на екрана някакъв символ, а вие с бързо движение на мишката трябва да го повторите.   

Проклятието на планината

Въпреки че хорър игрите не са известни с динамиката на геймплея си, Cursed Mountain e прекалено тромава дори по техните стандарти. Често пъти ще се наложи да се връщате доста назад, само за да вземете някакъв предмет, който ще ви позволи да продължите. Освен това самият Ерик се движи адски бавно, дори когато тича. Предвид мястото, където се развива действието, това е напълно реалистично, но скоро започва да дразни. Съществен минус е и липсата на особено разнообразие във враговете, които срещате. Освен това играта изглежда доста слабо във визуално отношение и свидетелство за това са ниските системни изисквания.

На всичкото отгоре изглежда, че древните проклятия застигнаха и Deep Silver Vienna. Само преди броени дни издателите на играта затвориха врата завинаги, като една от посочваните причини са именно слабите продажби на Cursed Mountain. Всъщност играта заслужава уважение заради опита на нейните автори да разчупят традиционните Wii канони с интересна и оригинална игра. Само ако бяха и по-сполучливи в реализацията…

Автор: Иво Цеков