Cultures

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Сигурно ви е известно, че викингите са стигнали до Америка много преди Христофор Колумб. Разбира се, те трябва да са били страхотни мореплаватели, за да постигнат нещо такова със своите кораби, които не са били особено развити в технологично отношение. Е, вярно, викингите са пътували по най-краткия маршрут – от Скандинавския полуостров до полярните части на Северна Америка, но така пък условията трябва да са били ужасяващи. Мисля си, че тези могъщи хора заслужават малко по-голямо признание от това, което получават в момента…

Но да не задълбаваме в световната история. Причината да подхвана тази тема е, че най-новата игра на не особено известната немска фирма Funatics експлоатира именно тази идея. В ръцете ви е съдбата на шепа викинги, тръгнали да търсят по-добър живот. Разбира се, те се отправят на това далечно пътуване без да имат идея какво ги очаква… и за щастие откриват един нов свят. Всъщност откриват Новия свят. Изправят се лице в лице с местните жители – индианци, ескимоси и маи (но те май не бяха от този район :-)). В началото трябва да преминете един tutorial от четири части. Той отнема горе-долу два часа игрово време (но ако се мотаете, може и да убиете цял ден). По принцип можете да прескочите тренировъчния курс, но със сигурност някои детайли ще си останат загадка за вас. То не че загадки няма да има и след това…

След като започнете кампанията ще разберете, че викингите не са отишли на курорт. Истинската причина за похода им е следната:

те виждат на небето падаща комета

и решават, че това е знак от боговете. За да ги омилостивят, те тръгват да търсят нейните части. Във всяка мисия трябва да откриете по едно парче от космическото тяло. Това е в най-общи линии историята на играта.

Като начало ще отбележа, че графиката на Cultures може да се определи с една-единствена дума – шарена. Всичко е така изпъстрено в ярки цветове, че първоначално ме накара да се запитам дали играта е правена за хора, живели не повече от 8 години. Моето мнение обаче е, че тази възрастова група сериозно би се озорила при сблъсък с Cultures. Причината е в невероятното количество суровини, продукти и т.н., с които трябва да оперирате. Някога си мислех, че в Colonization има много ресурси за управление. Оказа се, че в Cultures те са в пъти повече. Броят им е над двайсет. И всичко е навързано, разбира се. Ето и един пример. Фермерът отглежда жито, мелничарят го мели, а пекарят прави от брашното хляб (не че не го знаехте и преди, ама сега вече сте сигурни :-)). И така има няколко такива “въртележки”. Професиите също са предостатъчно.

Викингите

Всяка ваша единица си има свое име, което безусловно я прави индивидуалност. Човечетата редовно трябва да ядат и спят, като за това си има съответните показатели. Ако сте им осигурили добри условия за живот, всичко ще бъде наред. Забравих да отбележа, че само мъжете могат да работят. Жените се занимават с техни си работи. Затова и само индивидите от мъжки пол имат показатели, характеризиращи тяхната трудоспособност. Един викинг може да изпълнява няколко длъжности (но не едновременно). Когато се потруди известно време на някакъв пост, работникът трупа опит и в даден момент се превръща в специалист, след което ефективноста му за дадената дейност се покачва значително. Няма ограничение в броя на специалностите, които един индивид може да овладее. Така може да си направите специалист по всичко. И все пак той едва ли ще може да се грижи за всичко без чужда помощ.

При цялата тази сложност на всичко в играта не бива да се чудите, че воденето на войни е нещо наистина засукано. Не може просто да си платите и да обучите армия за нуждите на своите завоевания. Преди това трябва да произведете цялата необходима екипировка съсвсем сами. Има 3 типа войски – копиеносци, стрелци и пехотинци, въоръжени с мечове. Всяка единица изисква определен тип броня и оръжие. Ако инвестирате и достатъчно злато за тренировка на войниците си, те ще бъдат значително по-силни. Ако ги пращате на дълъг поход, е добре да ги снабдите и с бира, тъй като викингите унищожават индустриални количества от пенливата течност. При самото водене на сражението няма някакви особености. Просто гледате. Когато трябва да се защитавате, използвайте отбранителните кули. В тях можете да разполагате своите стрелци. 

Интересен момент в играта е

демографският фактор

Вашите викинги започват да се плодят, само ако вие поемете инициативата (и имате нужда от още работна сила). Значи хващате някоя омъжена госпожа (омъжена госпожица едва ли ще намерите) и й казвате “get a boy”. Дамата се юрва да търси попилелия се съпруг. След като го открива, двамата се осамотяват в своя дома. Малко по-късно, съпроводен от фанфари, пристига… Дядо Коледа! Да, ама друг път. И малките деца знаят, че бебетата ги носят щъркелите. И така, създаден е нов живот. Новопоявилият се човек е обречен на непосилен труд като общ работник на някой строеж. А може би той ще попълни редиците на безчетната викингска армия, след което ще бъде сполетян от славна смърт на бойното поле, посечен от вражески меч или пронизан от отровна стрела. А както знаем, загиналите в битка варвари отиват направо във Валхала, където пият до умопомрачение заедно със самите Богове. Мъртвите викинги обаче май много-много не са ни полезни. Във всеки случай вие си решавате за какво ще използвате новороденото, когато стане годно за военна служба или за тежък физически труд.

Не мога да не спомена

идейните индиански имена

Понеже играта няма Fog of War, ще можете да ги разгледате добре. Те звучат горе-долу така: “He who got twenty scars” (Този, който имаше двайсет белега), “Glowing worm” (Блещукащ червей), “Split tongue” (Разцепен език), “Olla Badola” (каквото и да значи това), “The moody stone” (Блатният камък) и т.н. От своя страна викингите са кръстени типично по скандинавски – Свен, Ралф, Гунар и други подобни.

Като огромен недостатък ще изтъкна невъзможността да играете с някоя от другите раси, дори и в мултиплейър режим. Непонятна за мен остава причината за тази несправедливост. Просто нищо нямаше да коства да се въведе възможност за избор. Сградите на всички раси са еднакви като функционалност. Единствената разлика е в дизайна.  

Друг недъг на играта е еднообразието. След като разгледате и схванете всичко, просто няма да ви остане много за правене. Може би Funatics не са си поставяли такава цел, но в играта се усеща остра липса на динамизъм. По този начин тя губи много почитатели само заради факта, че повечето хора не биха имали достатъчно здрави нерви да я играят. Но тези, които издържат на бавното темпо, наистина ще бъдат възнаградени за усилията.

Автор: Павел Панков