Cultures 2: The Gates of Asgard

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Викингската стратегия се завръща с различен сценарий и нов облик, но доста по-трудна за изиграване от миналогодишната. Както и в предишната версия, преобладават цветовете и в този смисъл шаренията може да подлъже някой третокласник да я купи, но, деца, по-добре е да се спрете само до интрото, което положително ще ви плени. С много красива анимация и музика ни разказват как Бьорни и викингите от неговото село си живеели мирно и тихо по крайбрежието на Грийнланд, обградено от вековни гори, които изобилствали от дивеч и билки. Един ден обаче тъмно пророчество прекъснало идиличното им съществуване.

Бьорни трябва да замине на мисия, която го превежда през половин Европа, като започва от Англия, минава през Византийската империя и стига Багдад. Разбира се, героите на викингското село не са сами в своето пътуване. Много срещи с другари по оръжие ще им дават подкрепа в безбройните сблъсъци с враговете.

Създателите на играта твърдят, че Cultures 2 е разработена след препоръки на геймъри и всички нововъведения, които не са малко, са заради техните предложения.

Играта е разнообразна и ще сте доволни независимо дали сте агресивни или миролюбиви, защото можете да подходите към победата както като воин, така и като дипломат.

Разработчиците са сложили безброй смешни неща в иначе съвсем сериозната геймка. Забавно са нарисувани животните, а много смешни са и взаимоотношенията между хората. Както и в предната версия, всички ваши единици си имат собствено име и вие ставате свидетел на живота им от раждането до смъртта. В този смисъл раждането е под ваш контрол и е едно от най-яките и оригинални подходи в която и да е стратегия.
 
Правенето на деца

Когато населението ви започне да не достига, трябва да се снабдите с нова популация. Но за целта, както знаем, са ви нужни жени. Те всъщност (феминистките да не четат) служат само за разплод и са доста еднакви – като излезли от конвейер. Но така или иначе, трябва да ги омъжите и да им построите къща, където да родят. За разлика от други стратегии в Cultures домовете не са задължителни за броя на населението, понеже в една къща, могат да се подслонят няколко семейства. Хубаво е и че можете да избирате пола на бебето, което още веднъж доказва, че авторите на играта са помислили как геймърът да се почувства Бог. Да кажем, че задавате на жената (но само ако предварително сте я омъжили) да роди момче и тя тръгва да намери съпруга си, след това го завлича в къщата и започва… бурен секс, на който не ставаме свидетели, но някак си ни е загатнат, понеже от покрива излизат червени сърчица. След това с пикиращ полет отнякъде се стрелва щъркел и пуска бебето в новия му дом. Малкият пролазва навън и започва бързо да расте.

Както и в средновековието, тук занаятът на човека се определя от ранна младост. Когато направите някого фермер, той ще може да “еволюира” само до мелничар или хлебопекар, но като воин ще ви е безполезен. Тази професионална специализация е безспорно интересна, защото хората придобиват различни умения, а професиите никак не са малко – строител, носач, дървар, грънчар, каменоделец, гъбар, рибар и т.н. Първоначалните умения са общи за всичките ви единици, но напредването в занаята е възможно само ако е натрупан опит от подобна дейност. Така например друид може да стане само човек, който преди това е бил събирач на билки, а още по-отдавна – гъбар. Желязо пък не може да се добива, ако първо не сте се научили да сечете камъни. Но начин да се прескочи задължителният опит съществува и той е в построяването на училище, където новите единици наваксват липсата на знания.

Хората са весели и щастливи. Всеки от тях има съвсем естествена физиологична нужда от сън, и ако не работи, бърза да си легне на сянка под някое дърво и да спи дълбоко и продължително. Ако са се наспали, вашите викинги ще се събират на лафче пред домовете си или ще кокетничат с чуждите жени.

Сградите са също немалко и някои от тях могат да се ъпгрейдват до пето ниво. Към тях могат да бъдат добавяни разширения по всяко време. Има кули, жилища, ферми, мелници, грънчарници, складове, кладенци, магазини, училища, казарми и много други. Всички те струват различи ресурси, а те са наистина много за която и да е друга стратегия. За да се сдобивате с тях, трябва да изберете професия на някое човече, която съответства на ресурса, да му зададете работна област – това е мястото, където той ще трупа плодовете на своя труд, и да го пратите да бачка.
Събраните около флагчето продукти ще бъдат пренесени автоматично от носач. Постепенно ще екипирате трудовите си хора с различни сечива. И въпреки че единиците ви обикновено сами знаят какво да правят, щом веднъж сте им казали, няма да имате време изобщо да откъснете очи от екрана. Непрекъснато излизат съобщения за какво ли не – от уведомяване за пораснали бебета до приключване на строежа на сграда. Така неусетно може да посветите на играта цялото си време за сън, а и сигурно за работа на следващия ден.

Градовете се развиват доста бавно и трябват часове преди да се започне да се воюва.

Войните

Уникалното в Cultures 2 е, че всеки воин може да бъде екипиран по различен начин, както вие намерите за добре (или доколкото ви стигат произведените амуниции). Новата военна система позволява да ъпгрейдвате сечивата и броните индивидуално. Оръжията са разнообразни – дървени и железни. Ще създавате копия, кожени ризници, плетени метални ризници, къси лъкове, дълги лъкове, мечове и т.н. Войниците ви ще се усъвършенстват, след като натрупат опит в битките. Както солдатите, така и работниците ви могат да се запасят с еликсири като медовина и отвари за храна. Това ще е жизненоважно за оцеляването им в пустиня или на друг терен, в който няма храна. За изготвянето им се грижи вашият магьосник, който има специална лаборатория в гората. Използването на отвари е по-ефективно от първия Cultures. В кулите могат да се качват няколко стрелци, а битките се водят лесно, ако усвоите основните правила за създаването на качествена армия. За радост можете дори да пътешествате с кораб.

Недостатъци играта си има. Основният, както и в предната версия, е, че е доста трудна. Трябва време, докато схванете какво точно да направите и цели часове преди да усетите могъществото на своя град и армия. Друг бъг е, че трябва непрекъснато да мислите за всеки човек, което става много трудно, след като се развие градът, тромаво е, когато се народят деца и че трябва да не пропускате да правите нови и нови хлапета.

За музиката не могат да се кажат лоши неща, защото е хубава и мелодична, но се повтаря много, което е досадно при огромната продължителност на играта. Обаче това са твърде малки проблеми, за да махнат много звездички от оценките. Със сигурност остава определено приятният спомен, въпреки принудителното стоене у дома в опасните за паркиране и излизане дни покрай папското посещение в София.

Автор: Свилен Енев, Мирослав Петров