by PC Mania
Традициите са важно нещо. Или поне според създателите на куеста Crystal Key явно е така. След като пуснаха на пазара първата игра от поредицата, стана ясно, че бъговете в техния куест са повече от пъзелите. Очевидно реакциите на оплакващите се критици и геймъри обаче не са размекнали особено много разработчиците и те са решили отново да изпробват доколко издръжливи на дразнение са феновете на играта, а компютрите им – на рестартиране. Crystal Key 2 демонстрира многообразието на начините, по които може да се скапе една игра – след анимация, при зареждане на save, а за съжаление и съвсем непредвидимо в отделни моменти. Освен това понякога курсорът „се обърква” и посочва, че дадени действия могат да се извършат, а те не могат. Понякога пък играта „забравя” да стартира дадена анимация.
Дразнещ е и моментът, че Crystal Key 2 е убийствено статична. Резолюцията е 800 x 600. Графиката е слаба…. хилава… направо анорексична. По време на диалозите човечетата, с които си говорите, движат устните си съвсем леко с еднакви движения сякаш мазно казват „cheeeeeeeeeeeese” през цялото време. Разкривената наподобяваща усмивка гримаса, която би трябвало да представлява изговаряне на различни думи, е монотонна и досадна, разнообразена е от мигането на човечетата. Обаче някой трябва да каже на авторите, че това не променя нещата с устата и синхрона или по-скоро отсъствието му с изговаряните думи.
За щастие играта има и достойнства
които да ни покаже, освен гореспоменатите. Историята, която има допирни точки с първата част, е интересна. Злокобна сила е омагьосала душите на всички жители на Evany. Единствено Call (вашето момче) не е подвластен на това магнетично видение, което като болест се просмуква в хората и изцежда мисълта от главите им, оставяйки кухи обвивки, сенки на човешки същества. Енигматично момиче се появява от мрака. Тя иска да ви каже нещо, да ви предупреди… Но зад нея изникват още фигури. Те я отвеждат. Остава само електронен дневник, който тя изпуска на земята. От него добивате бегла представа за случващото се на планетата. Сред руините на футуристични сгради виждате портал, чрез който преминавате в друг свят. Ако трябва да сме точни, по-късно можете да преминавате дори в три междугалактически свята. Ще посетите остров на роботи, пустиня, стъклените кули на Merari, древен морски народ, който се бори срещу Balial…
Играта наподобява по нещо на Myst. Няма твърде много диалози. Уви, поне частта, която аз изиграх, нямаше и почти никакви пъзели. Да не говорим за нещо сериозно. Основното, което ми се налагаше да правя, е да се придвижвам с най-различни приспособления напред, назад, нагоре, надолу, по суша, въздух, вода…. А най-отчайващото е, че няма и кой знае какво за обикаляне и ориентиране. Гледате си красивата (за преди няколко години) графика и се кефите на живота, докато хората от планетата, която сте изоставили, се побъркват още повече. И въпреки че играта си има доста минуси, на човек някак си му е вътрешно и го човърка да продължи да гейми, за да разбере какво се случва накрая с тези хора.
Докато се мъчите
да разберете отговора
на този жизненоважен въпрос, ще преминете през 47 места, разположени в 10 местности, които съществуват в трите реалности. Много ми хареса въображението, с което са замислени световете. Готино е, защото има адски разнообразни местенца – ръждясали изоставени сгради, потънали в сивота, блатисти води, наподобяваща джунгла растителност и зеленина, пустинен пейзаж, величествени скали, несиметрични стъклени постройки, които блестят в опростени форми… Ще добавя само, че в Crystal Key 2 играете от името на двама герои. Това при положение, че отделите достатъчно време на тази игра, за да видите кой е вторият персонаж, разбира се… 🙂
Автор: Лили Стоилова