Crusaders of Might & Magic

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 фев. 2000

“През девет земи в десета, в едно далечно магическо царство, живял младеж на име Дрейк. Той много искал да стане герой и един ден да бъде достоен за кръстоносец…”. Ако исках да напиша детска приказка, вероятно щях да започна точно по този начин. Но тъй като в реалния свят нещата стоят малко по-различно, би трябвало да напиша нещо от типа на това как “в една измислена фентъзи-страна се подвизавало едно наперено, тъпо копеле Дрейк, който майсторски боравел с меча и пет пари не давал за някакви си глупави героизми…”.

И така добре дошли в света на Crusaders of Might & Magic, най-новото творение на щатската фирма 3DO. Създателите на геймърската “сапунена опера” Might & Magic изглежда са си поставили амбициозната цел да се намърдат в почти всички жанрове на компютърните игри. След като позаситиха глада на геймърите с три походови стратегии и седем Role Playing Games, авторите на серията изглежда са решили да се ориентират и към заглавия с по-малко мислене и повече екшън.

Crusaders of Might & Magic е типичен представител на жанра hack & slash, тоест основната ви работа е да размахвате остри режещи предмети и да косите като зряло жито кратуните на противниците ви. Всъщност играта представлява нещо като триизмерен вариант на легендарното Diablo, само че малко по-опростен. Всъщност тя доста се приближава и до Drakan, но с малката разлика, че главният герой е от мъжки пол (за жалост ;-)) и не се опитва да язди гигантски огнедишащи гущери. Задачата ви е да управлявате свъсен, мускулест рицар, който е призван да раздава правосъдие със своя гигантски меч…

И така новата игра ще ви запрати в

магическата страна Ардон

където, както вероятно повечето от вас вече се досещат, силите на светлината и мрака са се захванали да си мерят пишките ;-)). “Нашите момчета”, разбира се, са кръстоносците. За разлика от своите прототипи в реалната човешка история, тези рицари на честта са доста по-еманципирани и дори са се оставили да бъдат ръководени от сочна мадама на име Селестия. Не бива обаче да се лъжете – това не е някоя лигла с благородно потекло, която е по ирония на съдбата е трябвало да оглави армията, тъй като татко й създавал само женски чеда. Всъщност Селестия започва своята военна кариера като свещеник-войн. 30 години преди началото на нашата история тя напуска Мрачната гора и решава да постъпи в редовете на кръстоносците. Селестия издържа всички тестове, демонстрира перфектно майсторство при боравенето с всякакви оръжия и уникални лидерски умения. Героинята постепенно се изкачва в йерархията на рицарите и успява да стане техен лидер. Нейното управление дори се слави като “златен век” за кръстоносците.

За жалост в началото на играта този “златен век” изглежда наближава своя край. Армията на рицарите получава сериозен шамар от своя най-сериозен противник – Legion of Fallen. Това е многочислена войска от скелети, възкръснали мъртъвци, зли духове и майстори на черната магия.
Тази сбирщина от полуразложени антигерои има неприятното свойство да увеличава числеността си в геометрична прогресия като използва услугите на всички изклани от нея противници. Армията на Мрака се ръководи от злия магьосник Некрос. Както личи от името му, той се занимава основно със съживяването на трупове, които да служат за неговите пъклени цели.

Та въпросният Некрос решава да завземе Ардон и да избие до крак всички кръстоносци. С изненадваща атака той успява да завладее най-стратегическата крепост, която разделя страната на две части. На практика източната и западната част на Ардон се оказват откъснати една от друга. Селестия и нейните кръстоносци са принудени да се изтеглят в Цитаделата – непревземаемо летящо укрепление, което се намира над океана и е защитено с магия. Ситуацията изглежда доста напечена, тъй като Легионът на мрака почти безпрепятствено тероризира мирното население.

Но ето че в този критичен момент в светлините на прожекторите изниква

Дрейк – човекът, който трябва да оправи кашата

Той е нашият главен герой, нашата надежда, нашата средновековна мутра ;-). По подобие на всички хора от този тип, Дрейк е принуден да стане герой по неволя. Както и покойния другар Тодор Живков, нашият боец е “човек от народа, отрасъл в честно пролетарско семейство, живял в селце само на ден-два път от Мрачната гора”. Младият Дрейк демонстрира самостоятелност и инициативност от най-ранна детска възраст.
Шестгодишният син на овчар дори сам успява да разгони глутница вълци, които нападат стадото на баща му… С подобна биография Дрейк спокойно би могъл да кандидатства не само за кръстоносец, но и за млад член на комунистическата партия, не мислите ли?;-)

За зла участ обаче безметежното му детство приключва доста бързо. 12-годишният Дрейк остава кръгъл сирак, когато група бойци от Legion of Fallen сравняват със земята неговото село. Младият герой се сражава храбро за живота си и е единственият оцелял след битката. Следващите десет години той прекарва в компанията на наемни войници, скитащи цигани и разбойници. Дрейк овладява до съвършенство уменията да се бие, промъква и краде. Скитническият живот обаче само усилва неговата злоба към бойците на мрака. Рано възмъжалият Дрейк не пропуска възможност да атакува нощем някой лагер на войните от отвъдното.
Така се ражда

легендата за “Белязания”

– човекът, който ще избави Ардон от Некрос и неговите брутални слуги. Слуховете за вашите нощни подвизи обаче достигат и до ушите на легиона. Армията на мрака решава да ви залови, защото осъзнава, че представлявате потенциална опасност. Самата игра започва в момента, когато двама бойци-скелети се опитват да ви захвърлят в мрачен средновековен зандан. Във вашия случай обаче те пропускат една малка подробност – че сте прекарали голяма част от съзидателния си живот, учейки се на ум и разум от професионални крадци. Така неусетно единият пазач остава без оръжие, а няколко секунди по-късно той и колегата му се озовават при предците си…

С това на практика премеждията ви наистина започват. Целта на играта е пределно ясна – да помогнете на Селестия в борбата й срещу армията на Некрос и да отмъстите за избитото си семейство.

Сюжетът на Crusaders of Might & Magic не е лош, но всъщност можеше да е и малко по-засукан. Действието на играта е доста опростено и се развива почти линейно, без много възможности за различни варианти. В общи линии мисиите ви се свеждат до откриването на определен предмет или герой из нивата като по пътя си избивате всяко същество, което ви се види твърде грозно или агресивно. Е, има и достатъчно мирни жители. За жалост в повечето случаи разговорите с тях не влияят по никакъв начин върху сюжета на играта. Колкото и тъжно да е това, в Crusaders of Might & Magic куестовите елементи се броят на пръсти. Няма нито сложни пъзели за решаване, нито кой знае какви загадки. Просто Дрейк получава задачата, избива всичката паплач по пътя си, намира необходимия предмет или човек и се връща триумфално при възложителя на мисията. Местата, където можете да отидете, също не са много на брой. Ще трябва да обходите източната и западната част на укреплението, завзето от легиона на Некрос, ще прекосите мрачните катакомби, пълни с ужасяващи създания, ще се биете с джуджета, ледени великани, човекоядци, черни рицари и всякакви други приказни създания. Лично според мен най-забавна е битката с великани из скованите от вечен мраз пещери на Ледника, където действието не е чак толкова линейно и ще трябва малко повече да побродите из замръзналите лабиринти.

В хода на действието

Дрейк става все по-добър

в използването на оръжия и магии. Системата с трупането на опит е направена на същия принцип като в Diablo, но отново по-опростено. Героят ви се развива само в четири направления – сила, интелигентност, бързина и издръжливост. Отгоре на всичко компютърът сам избира кое от тях да подобри, когато Дрейк придобие необходимото количество бойни умения и бъде произведен в кръстоносец от по-високо ниво. Бързината и силата на вашите удари зависят най-вече от оръжията, които сте успели да откриете. За разлика от Diablo обаче те не се изхабяват в хода на играта. Съвсем спокойно можете да започнете с един меч, да изколите няколкостотин чудовища и изобщо да не го притъпите. Същото се отнася и за останалата ви екипировка. Вашият щит и доспехите ви също могат да инкасират неограничен брой удари, без да се повредят. Но какво да се прави, изглежда създателите на Crusaders of Might & Magic са искали да максимално да изчистят играта от подробности и да направят един почти чистокръвен екшън от типа hack&slash.

За сметка на това оръжията и защитната екипировка на вашия кръстоносец притежават свои уникални характеристики, според които се отчитат нанасяните поражения и съответно отбранителният фактор. Тези характеристики са осем на брой и включват ефект от двата вида удари с оръжие (режещи и мушкащи), атака със силите на земята, водата, въздуха и огъня, както и допълнителните поражения върху същества на “светлината” или “мрака”. В зависимост от физическите параметри (тоест от натрупания опит) вашият герой развива и така наречения damage multiplier. Колкото по-голям е той, толкова пъти се увеличава смъртоносният ефект на вашия арсенал. Така например към края на играта моят кръстоносец можеше да нанася 3,8 пъти повече поражения от силата на оръжието, с което се бие.

Според мен обаче най-приятната изненада в Crusaders of Might & Magic е

изключително удобният интерфейс

на играта, който определено слага в малкия си джоб конкурентни заглавия от този тип като Drakan и Tomb Raider. Както всички гениални неща, това е постигнато по пределно елементарен начин. Просто когато движите вашата мишка, премествате единствено гледната точка и въртите главата на героя. Когато обаче натиснете клавиша за атака или копчето за движение напред, Дрейк автоматично се обръща в желаната посока и атакува. В крайна сметка постигате изключително бърз и прецизен контрол върху действията на вашия герой, какъвто има в твърде малко игри. И все пак най-добрият начин да се убедите в предимствата на интерфейса е да го изпробвате.

Баталните сцени в Crusaders of Might & Mаgic са направени изключително зрелищно, бих казал почти перфектно. И вашият герой Дрейк, и неговите противници, нанасят ударите си с вещината на майстор-фехтовчик. Героите могат да изпълняват с мечовете си финтове и комбинации, на които и рицарите на Крал Артур биха могли да завидят.

Създателите на играта са прибегнали и до един малък визуален трик, за да направят битките още по-ефектни. Просто, когато размахват оръжията си, героите оставят във въздуха бледи ивици, които описват траекторията на удара. Така съвсем нагледно можете да се уверите колко брилянтна бойна техника притежава вашият кръстоносец и неговите врагове.

Движенията на Дрейк и неговите противници също са моделирани много прецизно. Е, някои вероятно ще се възмутят, че нашият човек препуска малко тромаво. От друга страна обаче лесно ли се тича с щит, меч и доспехи? Онези от вас, които са били в казармата, вероятно с умиление ще си спомнят какво е да правиш “марш на скок” с кубинки, каска, противогаз, и “Калашников” на рамо. 😉 Така че “свинският тръс” на нашия приятел Дрейк си е нещо напълно закономерно. По всяка вероятност самият аз бих изглеждал доста по-зле, ако се опитам да препускам с такава тежест на гърба си…

Графиката на Crusaders of Might & Magic е качествена, но определено не е някакво революционно откритие в сферата на триизмерните игри. Правя “евалла” на хората от 3DO, че са се постарали да създадат толкова обширни и детайлно нарисувани нива, които за жалост понякога се оказват горчив хап за вашия 3D-ускорител. Специално внимание заслужават динамичните светлосенки на героите, които са нарисувани изключително прецизно и се местят в зависимост от положението спрямо източника на светлина…

И така, ако сте фен на игрите от типа на Diablo и Drakan, определено не трябва да изпускате и Crusaders of Might & Magic. Играта е едновременно неангажираща и увлекателна, изобщо нещо, което се консумира “на един дъх”, без да затормозява много-много мозъчните ви клетки. Истината е обаче, че 3DO можеха малко повече да се потрудят върху сюжета на играта. В крайна сметка точно фентъзи-жанрът винаги е бил една неизчерпаема златна мина за всякакви интересни и оригинални истории.

Автор: Момчил Милев