Crazy Taxi 3

Crazy Taxi е от онзи тип игри, които не предлагат нищо революционно, но успяват да грабнат сърцата на много геймъри. Причината за това е техният пристрастяващ и   адски щур геймплей. Той, както знаете, е едно от основните изисквания към игрите на SEGA. Геймките им са невероятно забавни, ненатоварващи и винаги успяват да съберат една вярна дружинка фенове.

Crazy Taxi, естествено, по нищо не се различава от останалите игри на своята фирма-разпространител. Серията е отпускаща, небрежна, неангажираща и предлага солидна доза забавление. В случая то ни е поднесено под формата на лудо такси. То не само че не се съобразява с никакви правила за движение по пътищата, но и прави всичко, което си пожелаете. Никой няма да ви спре, ако ви се прииска да покарате под водата или по покривите на къщите. Полиция няма, а всички, които ви се изпречват на пътя, бягат панически от бронята на вашата кола.
Crazy Taxi 3 е третата игра от тази серия, както всъщност си личи и от самото име.

Идеите и замисълът на поредицата

не са променени нито на сантиметър. И тук единствена ви цел е да кръжите из избрания от вас град с таксиметърджия по ваше желание и да возите хора от точка А до точка Б.

Основните разлики в сравнение с предишната част са няколко. Първата е, че градовете, в които можете да карате, са вече три на брой. Втората е възможността да превозвате по няколко човека заедно. Третата е графиката. Тя е значително подобрена спрямо тази в предишните части. За съжаление отново има какво още да се желае от визуалните ефекти. Хубаво е, че колите имат отблясъци и изглеждат малко по-истински. Добре е и че хората по улиците изглеждат малко по-прилично. Самите градове са организирани приятно – те вече изглеждат доста по-аркадни и малко по-живи.

До тук обаче с готините неща по отношение на изображението. Проблемът е, че всички тези графични подобрения не правят визията на играта актуална. Макар и с тях, графиката пак изглежда ретро, на моменти блясват страшни бъгове и общо взето цялостното й ниво е незадоволително.

По повод на друга една от промените: градовете, както вече казах, са три, а именно

Glitter Oasis, West Coast и Small Apple

Те са моделирани на базата на оригиналните им събратя: Лас Вегас, Сан Франциско и Ню Йорк. Терените са доста по-големи от преди, което може да бъде разглеждано и като нож с две остриета. Хем имате повече място за премеждия, хем ще ви се наложи бая да се поразкарате, за да изпълните някои от курсовете.

Възможността да превозвате по няколко човека едновременно е най-приятната промяна в геймплея на Crazy Taxi 3. Над някой групи клиенти стои определено число – 2, 3, 4… То обозначава броя на хората в дадената групичка. Когато качите всички, те един по един заявяват желаната от тях дестинация. Този тип курсове са по-интересни, но на моменти определено ще усетите, че груповото разкарване е по-трудно, по-тегаво и понякога може да бъде дори дразнещо.

Интересен е и режимът Crazy X. В него има един куп мини игрички с такси, като част от тях изглежда са правени от наистина болни мозъци.

Американски футбол срещу коли

или преминаване по терен, обстрелван от автомобили са само част от щурите хрумки на производителите.

Звуците в третата част са подобни на тези от предишните. Клиентите ви подвикват нервно, а вие ги успокоявате, пешеходците бягат с панически крясъци, а колата ви свири, влизайки в завоите по най-лудия начин. Саундтракът към играта също е добър – тежичък с леки пънк нюанси.
Общо взето Crazy Taxi 3 е игра, която прекрасно запълва свободното време. Тя не изисква нито особени умения, нито прекалено вживяване. Страшното става, когато се зарибите и усещате, че ви се играе все повече и повече… А сега и на мен пак ми се доигра!

Автор: Орлин Широв