by PC Mania
Уважаеми читатели, този месец бях натоварен от редколегията да ви запозная с една от най-хитовите игри, излизали някога за РС. “Пълна лудница” – казват ми – “стрелялка с американски селяни!”. Подтикнат от титаничността на заглавието, както и с цел по-добре да ви запозная с играта, реших да поканя за интервю главния герой на този виртуален шедьовър. Дами и господа, специално за вас от град Яхуу, някъде из средния американски Запад, представям ви Стив Ърл!
Стив: Хаудиии! Как смие!
П.Д.: Ъъъ… както и да е. Та кажете ни господин Ърл, как ви дойде идеята за тази игра?
С: Амчи всичку започна слиед идно напиванье пу случай пристиганиту на плиеменника – Малкия Джо, от гулемия град. Беши ходил да се образува, таквоз, в университет. Та баща му – Големия Джо – му вика: “Ти квуо научи в града бре, сине майчин?”. И синковеца му казва, че нищу не научил, ам’ по цял дьен играел кумпютърни игри. “Тъй ли? – ядоса са Големия Джо. Аз затуй ли продадох кравата, а?”. И тъкмо да гу набий и ришихме, че и по-добрие да направим и ний идна игра, барем да си върнем парите за кравата…
П.Д.: Впечатляващо! Ето как здравите семейни ценности и морални устои помагат да бъдат постигнати успехи в област, все още непроучена от простия, но не и простоват селски човек, който, поради вроденото си чувство за достойнство и… Господин Ърл, какво правите с табуретката! Оставете я веднага, това не е овца!
С: Ши мъ извиняваш, градски. Ний пу нашия край като видим ниещу с четири крака и…
П.Д.: Добре, няма значение. Разкажете нещо за техническите характеристики на играта. Графика, физика?…
С: Ми, първу мислихме да я направими със подобен на Дуум-енджин, но после излези по-новата Халф-Лайф и се преориентирахме към негу.
П.Д.: Говорите за DooM 3 и Half-Life 2, нали?
С: Мне, за Дуум 1 и Халф-Лайф 1. Графиката е мноу добра, има си всекакви екстри – три измерения, цветовье и всекакви такива гъзарийки. Физичнийя модел е страхотен – използвахме технологийята “мотион каптуре”, за да пресъздадем полета на брат’чеда Джеремая, когат’ бика Освалдо го намуши со рогите. Бая летя тогаз…
П.Д.: Поразително! Пренасяте действия от живия живот на екрана! Само ако повече производители бяха като вас… Разкажете нещо за геймплея на творението си?
С: В играта има всичку, за куйету може да мичтае идин истински мъж – пиячка, пикапи, двуцевки и многу, многу крави, които можиш спукойно да…
П.Д.: Айде моля ви се сега!
…В този момент интервюто приключи, защото високоуважаемият ни гост обяви, че трябва да се прибира в родния край, за да се включи в състезанията по надскачане с жаби, а авторът се видя седнал пред белия екран на Word-а…
Колко ниско може да падне една игра?
Този въпрос си задавах, докато имах съмнителното “удоволствие” да тествам тази игра. Изведнъж ме осени чувството за deja vu. Да, със сигурност вече бях виждал отговора на горния въпрос! Разравяйки се из купчината със стари списания, открих това, което търсех – статията за играта с име Militato! Не знаете какво е Militato? В такъв случай незабавно си намерете отнякъде брой 10/1999 и се образовайте! Това е играта, получила най-ниската оценка в цялата история на списанието, а иначе казано: графика 5, звук минус 4, общо 3. Не е зле казвате? Само че за по-новите читатели искам да уточня, че тогава в списанието се оценяваше по стобалната система. 🙂 Въпросната игра се превърна в абсолютния еталон за най-лошата игра на планетата за всички времена. Или поне до този месец. Сега на мен се пада честта да сложа най-ниските оценки за игра в най-новата история на PC Mania. Може би някой ще попита: ами след като играта е толкова зле, защо просто не я отсвирихте и не изпуснахте статията за нея? Ами не е професионално някакси, някой може да се мине и да си я вземе. 🙂 Все пак, може би ще се намери мазохист, на който играта да му се стори не чак толкова лоша, дори, не дай си Боже, прилична. Затова все пак ще спомена какво предлага това… нещо. Все пак имайте предвид, че за подобна игра човек няма как да не пише с усмивка. 😉
Историята ви отвежда някъде на майната си в безкрайния американски запад, където някаква жена, вероятно ваша съпруга или братовчедка (а може би и двете) ви натоварва с отговорната задача да намерите изчезналата й коза Дикси. Вие като един истински възрожденски левент се заемате със задачата с цялата й подобаваща сериозност. Първо надигате една дамаджана, намирате си бухалка, пребивате месния шериф, за да му вземете пищова, и се насочвате към пикапа си. В този момент всички около вас внезапно започват да зомбясват по улиците… Хъмм, улица е силно казано, по калното пространство около паянтовите къщурки започват да щъкат разни триглави кучета, кокошкоподобни храсти, гигантски насекоми, а след време и хората пощуряват и тръгват да ви гонят. Вашият герой е предпазен от неизвестна сила – може би от пиенето, а може би гените му са били подобрени от столетията кръвосмешение в рода му, да се не надява човек!
Истинската веселба започва, когато се качите в джипа си. Чак тогава проумявате с каква
уникална във всяко отношение игра
си имате работа. Първо пред очите ви се разкрива поразителната графика, сякаш копирана от ранна пре-алфа версия на Sin или HL1. Хората, зомбитата и животните са детайлни, колкото кубчета Лего, светлинните ефекти по-добре да ги нямаше. И все неща в тоя дух.
Друго интересно нещо е левъл дизайнът – карате си с джипа и виждате пред себе си отвесна двуметрова стена от пръст и кал, която е напълно естествен природен феномен. На помощ идва физичният модел – е, те такова животно нема! Можеш да се засилиш с бричката срещу отвесна стена и машината ще започне да се катери по нея, след което ще направи задно салто на пет метра във въздуха, за да се приземи (евентуално) пак на колелата си.
Същевременно пикапът е най-ефективното средство за отстраняване на всякаква паплач – просто газите вразите и готово. Знайте обаче, че веднъж убит, всеки противник се превръща в бетонна стена, която често е невъзможно да преминете – скок в играта няма, а ако някоя мъртва крава се захендри между гумите на возилото, просто рестартирайте нивото, защото няма да можете да помръднете. Конвенционалният арсенал включва пушки, двуцевки, автомати и дори един катапулт, с чиято помощ да отворите блиндираната врата на атомната електроцентрала, чиито отпадъчни води стават причина за мутациите. Аз не открих как точно се ползва тоз катапулт и тъкмо се чудех как ще продължа по-нататък, когато забелязах, че мога просто да мина през вратата, все едно не съществува. Е, как без бъгове…
Ами това е. Новият Militato. Проблемът на играта е, че очевидно е била замислена като пародия, но в цялата джитка няма нито нещо смешно, нито нещо оригинално. Да си призная, аз не изиграх тази игра до края. Нали не очаквахте сериозно да играя на ТОВА?!? Вече за вас не отговарям. 🙂
Автор: Пламен Димитров