Counter-Strike: Condition Zero

Какво стана със сингълплейър-версията на един от най-популярните и най-разцъквани мултиплейър шутъри на всички времена? Каква е физиономията на Counter-Strike: Condition Zero в окончателния й вариант? И имаше ли смисъл да чакаме толкова много време въпросната игра, чийто разработчици се смениха четири пъти за три години? Следващите редове ще ви дадат отговори на всички тези въпроси. Но някои от тях може и да не оправдаят надеждите на много от вас.

Single-Strike

В своята същина Condition Zero се състои от шест сингълплейър “турове на дълга”. Всеки от тях съдържа по три карти. Хардкор феновете на C-S ще разпознаят неминуемо повечето от тях – Aztec, Italy… Други обаче са леко променени (Office). А трети пък са съвсем нови. Като Stadium например. В общи линии целта на соловата кампания е да пресъздаде усещането, които мрежовите битки на C-S създават и които – сигурен съм – сте водили и продължавате да водите по цели дни и нощи, докато очите ви не се подуят или докато ръката ви не се схване от прекомерно цъкане по изстрадалите бутони на мишката. До голяма степен Condition Zero успява да постигне тази цел. Млатите се в общо осемнадесет мисии срещу половин дузина ботове, вършите стандартните за C-S неща (спасяване на заложници, обезвреждане на бомби) и се стремите да преодолеете колкото се може по-добре предизвикателствата, които създателите на играта са ви подготвили.

Проблемът на Condition Zero е, че макар и създаден върху изпитания до болка геймплей на една от най-култовите игри на всички времена, той вече е технологично остарял. Потенциалният хит стана жертва на многократните забавяния и обрати в неговата разработка, които го сполетяха през изминалите няколко години.

Живот на контратерорист

За съжаление не можете да изиграете основната солова кампания на Condition Zero като терорист. Естествено, на random картите ще джиткате като какъвто си пожелаете, но въпросните “турове на дълга” се изпълняват единствено от гледната точка на специалните части.

За да преминете всяко едно от нивата, ще трябва да преодолеете определен вид “предизвикателства”. Това са няколко на брой задачи, чието изпълнение е необходимо за победа над гадните терористи. Те варират в зависимост от четирите нива на трудност. Например, за да преодолеете картата Cobblestone на “лесно”, е необходимо да ликвидирате двама терористи с Tactical Shield (доста готина екстра – щит като онези, които полицаите използват по време на масови безредици) и да преминете един рунд за по-малко от деветдесет секунди. На “нормално” изискванията се повишават – трябва да убиете общо осем противници (трима от които с Tactical Shield) и да преминете един рунд за по-малко от седемдесет и пет секунди. На “трудно” бройката на враговете нараства на десет, като отново трима от тях трябва да бъдат пребити с Tactical Shield, но този път без самите вие да умрете. Освен това времевото ограничение за един рунд става шестдесет секунди, като в самия му край вие задължително трябва да оцелеете. И на всичко отгоре опцията friendly fire е включена. На “експерт” нещата съвсем загрубяват. Тук разликите с “трудно” са следните: общият брой на противниците, които трябва да паднат мъртви, е вече шестнадесет, а един рунд приключва за по-малко от четиридесет и пет секунди.

Умни ботове

Едно от най-готините неща на Condition Zero е изкуственият интелект, с който вражеските ботове са надарени. Понякога дори може да се изненадате на тяхната реакция в определена ситуация. Освен всичко останало те въобще не действат еднотипно – ще ги видите доста рядко да се държат по един и същи начин. По ваше желание може да включите въпросните ботове и в мултиплейър игри (в случай че се наблюдава дефицит на онлайн играчи, което, честно казано, жестоко ме съмнява).

По време на вашите мисии със сигурност няма да се налага да действате сами. В зависимост от вашите точки “репутация” (те се определят в зависимост от броя карти, които сте преодолели) можете да наемате за свои съотборници ботове с различни способности. Всеки един от тях има по три основни характеристики, които определят цялостното му поведение – смелост, взаимодействие и умение. Компютърно контролираните съотборници си комуникират с вас по радиостанцията и в общи линии почти винаги ви осведомяват какви смятат да ги вършат, какво точно става при тях и има ли враг на хоризонта или не.

Deleted Shit

Както се очакваше, към двата диска на Condition Zero са включени и т.нар. Deleted Scenes – дванадесет нива, създадени от Ritual (предпоследните разработчици на играта). Между нас казано, тези мисии са доста шитливи. Очевидно и Valve са забелязали това – в последния момент те резнаха Ritual и прехвърлиха Condition Zero в ръцете на Turtle Rock Studios. Но все пак, за да не запращат работата на Ritual направо във виртуалната кофа, Valve са решили да включат техните нива под формата на своеобразен бонус към това, което представлява същинската финална версия на играта. Дори може да изберете дали да си инсталирате тези нива или не.
Deleted Scenes е една доста линейна, скриптирана до полуда и безинтересна сингълплейър кампания, в която се подвизавате като контратерорист и се борите с престъпността в различни точки на земното кълбо като Америка, Аржентина, Ирак, Япония и Русия.

Дърт енджин

Макар и повечето от картите да са претърпели известни промени по отношение на техните текстури (в това отношение Ritual са си свършили работата перфектно – вижте Deleted Scenes и ги сравнете с картите на Turtle Rock Studios), графиката на Condition Zero е адски одъртяла. Същото се отнася и за цялостното озвучение. Не очаквайте да чуете нещо кой знае колко по-различно от това, което сте свикнали да слушате денонощно в местния клуб.

Безспорно Condition Zero е доста забавна и неангажираща игрица, която върши перфектна работа за учител и тренировъчно помагало на младите и тепърва прохождащи C-S маниаци. Но за хардкор феновете тя е просто едно относително кратко предизвикателство, което ще бъде преодоляно за ден-два интензивен гейминг (не повече от десет часа за всички нива на трудност) и което едва ли може да ги впечатли кой знае колко с нещо наистина ново и интересно. Голяма част от нещата, които ще видите в Condition Zero, са взети директно от излязлата преди известно време версия 1.6 на Counter-Strike. Единствено Deleted Scenes ще ви предостави няколко нови готини екстри по отношение на екипировката като радиостанция или горелка за разбиване на катинари. Но сами ще се убедите, че изиграването на тази част от Condition Zero не си струва много. Така че след всичко казано до момента, трудно бих определил тази тъй очаквана и тъй забавяна игра като нещо кой знае какво. Това е просто една геймка, която може би щеше да има значително по-голям успех, ако се беше появила поне година и половина по-рано.

Автор: Владимир Тодоров