Cossacks: The Art of War

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 мар. 2002

Cossack: European Wars е игра, която все още си остава ненадмината в много отношения. Допълнението към нея, наречено The Art of War, елиминира и малкото недостатъци на предшественика си. Явно отново е време да се потопим във военните действия, развихряли се през XVII и XVIII век.

В битките се хвърлят са две нови нации: Дания и Бавария. Така общата бройка на враждуващите народи нараства до стряскащото число осемнадесет. Очакват ви и пет нови кампании – по една с Прусия, Австрия, Саксония, Алжир и Полша. Тук идва и една от най-радостните новини.
Високата сложност на кампаниите в предишната част отказа от единичната игра не един и двама души. Още не познавам човек, които да е имал постоянството, необходимо за да ги мине всичките. Е, вече можете да избирате четири степени на трудност. Така няма да е необходимо да прекарвате часове в препрочитане на “енциклопедията” на играта и в запаметяване на характеристиките на десетките единици, нито пък съществува опасност да преигравате дадена мисия, докато стигнете на ръба на отчаянието. Не че четенето на гореспоменатата “енциклопедия” е нещо досадно. В нея има както доста подробно описание на всичко, касаещо играта, така и немалко интересна обща информация за сраженията и тактиката през периода XVII – XVIII век.

Невоенната част от Cossacks остава непроменена. Ресурсите са шест: храна, дърво, камък, въглища, желязо и злато. Веднъж добити, те отиват за производство, наука, заплати и боеприпаси. Развивате инфраструктурата, осигурявате приток на продоволствие за населението и войниците, необходимия стабилен приход на пари в хазната (така че да няма бунтове сред армията), достатъчно въглища и желязо, нужни за ефективното функциониране на оръдията. Направите ли всичко това, вече сте готови да премазвате вражеската съпротива по суша и вода.
Явно авторите обичат цифрата шест. Ще се радвате на ново попълнение от шест исторически битки, шест единични мисии и шест кораба. С това общият брой на разновидностите плавателни съдове достига тринадесет и морските битки стават още по-разнообразни и внушителни.

Феновете на мрежовите сражения също не са забравени. Освен множество карти, добавен е и нов multiplayer-ски режим, наречен Territory Capture. Вече можете и да си пуснете компютърен съюзник. Изкуственият интелект също е претърпял леки подобрения.  

Ако мисиите, които идват с играта, не ви стигат, имате на разположение и относително лесен за употреба редактор на карти. Той ви предлага всичко, необходимо за да можете спокойно да развихрите творческите си заложби. Може би трябваше да го спомена по-нагоре, но става и тук: European Wars предлагаше доста големи карти, но това, което ви очаква в The Art of War, е в пъти по-мащабно. Прост пример: с нормален scroll speed ще ви трябва около минута, за да стигнете от долния край на картата до горния. Изобщо не ми се мисли за времето, което е необходимо на един обикновен пехотинец, за да прекоси по диагонал бойно поле с такива чудовищни размери.

С изключение на нещата около корабите, двете нови нации, малкото нов терен и екстрите по него, графиката на играта като че ли не е пипната. Това в никакъв случай не бива да ви разстройва – картинката е доста над нивото на някои от появилите се напоследък бози. Убийствената гледката на масивните битки все още си остава безпрецедентно зрелище. Звуците също са си непроменени. Как хората от GSC не се смилиха над играчите и не сложиха поне някакви реплики на единиците? Но като изключим това, и по отношение на звука нямам право на лоши думи. Тътенът на битките е абсолютно автентичен.

В случай, че не сте играли European Wars, но съм успял да ви заинтригувам с текста си, прочетете и статията за оригинала в априлския ни брой от миналата година. Все пак за да подкарате The Art of War, преди това трябва да сте инсталирали и предшественика му. Заслужава си: огромно разнообразие, масивни битки с “ограничение” на сражаващите до 8000 (!!!) единици, гигантски карти, страхотен multiplayer… Какво повече бихме могли да искаме?

Автор: Борис Цветков