facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Constantine
Ревю | 02.05.2005 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
Bits Studios
Издател:
THQ
Жанр:
Екшън
Платформа:
PC
сайт на играта »

Ако бях прегледала мненията на геймъри и критици за играта, преди да оформя в главата си това, което смятам да напиша, щях да си помисля, че на някакво подсъзнателно ниво просто ми се иска ей-така, на инат, отново да изкажа противоположно мнение. За мое успокоение, а може би и тематично, е по-подходящо тук да кажа, че мнението ми, макар и напълно противоположно на всеобщото, е продиктувано единствено от моите лични впечатления. Дали защото не очаквах нещо кой знае какво, или просто защото играта наистина го е заслужила - тя ми допадна. Още по-странен е фактът, че едноименният филм, който гледах след като бях играла, не ми хареса и наполовина колкото нея. А според проучването Constantine е харесвана само от върли фенове на филма.

Кой?

Поемате ролята на Джон Константин. На пръв поглед просто един клонинг на добре познатия ни Киану Рийвс, който е сякаш споен с цигарата, вечно стърчаща от устата му. На втори - просто един клонинг на Киану Рийвс, който е сякаш споен с цигарата, вечно стърчаща от устата му. На трети - ... Добре де - enough is enough. Нашият човек, който доста впечатляващо връща демони обратно в ада, си има и история. История, която обаче вие няма да проследите в играта. И, колкото и да е странно, точно тук за мен отсъствието на история не беше осезаемо и болезнено.

Все пак ще ви запозная накратко с историята, представена в оригиналния комикс HellBlazer от 1953 г. Бихме могли да я пренесем и тук. Джон Константин е роден в Ливърпул. От малък е заинтригуван от окултните науки. След като извършва ритуал, с който се опитва неуспешно (в последния момент сам се отказва) да убие баща си, който го малтретира, той решава да сформира пънк-банда. Следват няколко години, прекарани в приют за душевноболни, тъй като е обвинен в убийство на дете. В крайна сметка Джон сключва сделка и с Бога, и с Дявола - поема ролята на ловец на демони. Сдобива се и с рак на белите дробове. Това е може би единствената част от биографията му (освен това с демоните, разбира се), която ясно си личи в играта.

Играта обаче все пак се базира на филма, а не пряко на комикса, оставайки вярна по-скоро на него. Това виждаме още в началото, когато, гледайки едно наистина впечатляващо интро, се сблъскваме с начина, по който Джон въдворява справедливост - сред дъжд от фини парчета от огледало, едва доловимо изричащ заклинания. Филмчето съвсем точно копира въведението на филма, но странното е, че за мен анимираният вариант на въпросната сцена в играта носеше много по-силен ефект.

Какво?

Атмосферата ви поглъща от самото начало. И след като вцепенена изгледах интрото и започнах да навлизам в играта, бавно започна да ми става все по-весело. Гледайки арсенала на Константин мога да кажа само -  Holy shi...! И това, за ваша изненада, не е инспирирано от цветистите изрази, с които батко Рийвс ни засипва непрекъснато, а от едно от първите оръжия - Holy Shotgun. Имате и други подобни "светини", наричани в играта артефакти, всяка от които носи запомнящо се име. Пистолети Witch's Curse, Crucifier-картечница, която изстрелва пирони, събрани от телата на мъченици, Dragon's Breath-огнехвъргачка, Purger-механичен арбалет, подходящ за дълги разстояния. Също така можете до прибегнете до Holy Water grenades и Moses Shroud-нещо като напалм за вашите пъклени приятели.

Разполагате и с различни магии. Stormcrow (гръмотевичен удар), Protection (защита), Confusion (объркване), Hunger (пускате на свобода рояк кръвожадни насекоми), Gargoyle (временно вкаменявате противника си), Demon Leech (пренасочва демонските атаки обратно към самите демони). Можете да прибегнете и до True Sight, чрез което виждате нещата с истинския им облик.

В този ред на мисли, когато изпълвам всичко с повечко конкретика, би следвало да ви запозная и с опонентите ви. Те обаче не са с нищо по-различни от обичайното за подобни игри - разновидности на демони, но може би с нови имена. Ще се срещнете лице в лице със Scavengers, Bile-Riz, които се вселяват в трупове, Half-Breeds - това, в което „инфектираните" трупове се превръщат, Impalers, Seplatives, Cleavers, Bastados. Все страховити създания, чиято оригиналност обаче може би се ограничава до названието. Ще се озовете, разбира се, и пред няколко боса.

Къде?

Усещам, че се отдалечих малко повече от началото на приключението, отколкото ми се искаше. Така за малко щях да пропусна целта на първата ви мисия. Разгръщате бележника със записки, които сам си оставяте като уважаващ себе си склеротик. Озъзнавате, че мисията ви е да „отидете по дяволите"(„Go to hell"). С рак на белите дробове може да се каже, че наполовина сте го постигнали. Но, разбира се, наполовина не е достатъчно. Тук с помощта на вода под формата на основен естествен проводник преминавате в друг свят. А именно - в ада. Визуализирането на пъкъла ми допадна - апокалиптична картинка, огнени езици режат въздуха, всичко е неясно обгърнато в пламъци, пусто. Вятърът е болезнено силен. Откъртва цели коли и камиони от металните купчини с изоставени машини и ги завихря в своята въздушна въртележка. Киану Рийвс обаче без съмнение остава прикован към земята от тежестта на своя арсенал като само леко оставя вратовръзката си да се полюшва, увлечена от въздушния вихър. Музикалното оформление тук е изцяло заслуга на уродливи изчадия на ада, които формират измъчен хор, изпълняващ всевъзможни писъци и стонове. Този бесен вой сякаш достига до вас, носен от вятъра, изтръгнат от самото сърце на Сатаната. Картинката е допълнена и от валящите се безразборно обезобразени трупове - обгорели, с липсващи крайници. Гротескни тела на мъченици висят и от тавана, където има обесени трупове...

Пътуването между ада и Земята е нещо като телепортиране между паралелни светове-близнаци. Не са напълно идентични, но интеракцията с дадена част от единия може да повлияе и на другия. Така например можете да разместите даден предмет и това да ви помогне в другия свят да преодолеете дадена пропаст. Идеята е приятна, но, както и цялата игра - примамлива само в определена степен. Повечето идеи всъщност са явни заемки от други популярни заглавия. Ако сте перфекционисти, също така можете да обърнете внимание на факта, че озвучаването на Джон Константин очевидно не е направено от самия Киану Рийвс. И все пак, въпреки недостатъците, играта има нещо в себе си, което успява да ви накара да искате да бъдете Джон Константин. И то поне до финалните надписи. 

 
системни изисквания
1.5GHz, 128MB system RAM, 64MB Direct3D compatible video card
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Mortal Kombat Komplete Edition 207
Mass Effect 2 96
Prototype 86
Dead Space 3 80
Dark Souls II - видео ревю 72
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
DmC Devil May Cry 66
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58