Conflict Zone

Група командоси, преоблечени като камили, превзема вражеска база… Това не е сцена от някоя пародия на Мел Брукс или поредният епизод на Котарака Ийк. Това е част от действието на нова и крайно забавна стратегия в реално време. Името й е Conflict Zone. Произведена е от малка френска компания, скрита нейде из Страната на любовта.  

Историята

Действието на играта е разделено на две между основните враждуващи фракции – ICP И GHOST. Първата представлява нещо като силно военизиран вариант на ООН, което винаги си пъха гагата там, където не трябва. Втората е потайна и злокобна организация, целяща световно господство. И двете групички си имат своя история и около тридесетина мисии. Сюжетните линии на кампаниите се припокриват частично. ICP започва да действа от Украйна, където нещата съвсем се влошават и се налага намесата на Големия брат. Кашата, в която попада GHOST, започва в африканската пустош, където приятелски настроен превратаджия се опитва да завземе контрола над огромни петролни залежи. Задачите в начинанието се представят подробно от някой вишестоящ офицер. Има и новинарски емисии, така че човек много трудно би могъл да изпусне нишката на сюжета.

Мисиите са изградени по класически план. В началото на почти всяка разполагате с полуизградена база и малко количество войска. Крайната цел най-често е унищожаването на вражеските войски на съответната територия. Съществуват и нива, които трябва да се изпълнят за определено време. В някои случаи разполагате само с войска – липсват всякакви начални ресурси и капитали.

Както и на много места в реалния живот, основният

двигател за развитие

в играта са парите. Система за събиране и преработка на ресурси или нещо подобно отсъства. Единственото, което има значение, са финикийските знаци във вашата кесия. В Conflict Zone те се трупат непрекъснато. Скоростта, с която се добиват, зависи единствено и само от популярността на страната, за която играете. Строенето на бежански лагери и медийни центрове повишава значително приходите. Ако пък влезете в мирно селце с танкове и бойни хеликоптери, последствията за имиджа и съответно за икономическото ви бъдеще ще са направо катастрофални. За сметка на това два картечаря, спасителен хеликоптер и телевизионен оператор биха могли да сътворят малки чудеса по същия начин, по който американският новинарски канал CNN “спечели” войната в Персийския залив преди 10 години.

Сградите и единиците в стратегията са много. Има почти всичко, за което бихте се сетили – електростанции, казарми за пехотинци, летища за хеликоптери и дори балистични ракети. Съществуват и болници, телевизионни подстанции, бежански лагери, затвори. Строежът на сградите е бърз и лесен. Просто основите на избраната постройка се поставят на подходящо място. След определено време се появява транспортен хеликоптер, от небето пада пакет и желаната конструкция се появява на екрана.

Терените, на които се “строи”, са предварително подравнени. Подходящите места за бази в повечето карти са сравнително малко. За сметка на това те са големи и често се намират в лесно охраняеми места. Почти всяка постройка, с изключение на радара и генераторите, произвежда или води до производството на някакви единици. Бежанските лагери осигуряват спасителни хеликоптери, медийните центрове – оператори и т.н… Бойните и цивилни единици, с които разполагате, са около тридесетина. Разлики в арсеналите на двете фракции практически липсват. Почти всички машинарии и хора, с които можете да се снабдите, се управляват от вас. Изключение правят само самолетите, които прелитат на определен интервал от време.

Балансирането на армията е едно от най-важните неща, с които трябва да се свикне. Големи групи еднотипни единици могат да имат някакъв положителен ефект само в началото на играта. 
 
Най-объркващото нещо

в цялата игра е контролът. Придвижването из картата се осъществява със стрелките на клавиатурата. Мишката се използва само за завъртане и нагласяне на гледната точка (за разлика от повечето стратегии, в които с нея можете да мърдате напред-назад и встрани). Ефектът от това малко чудо е, че всеки, играл поне месец на игра “а ла Starcraft”, изпада в буйно недоумение. Все едно цял живот сте писали на фонетична кирилица и изведнъж попадате на компютър само с БДС. За почти всички команди към единиците и сградите трябва да се влезе в съответното меню. Това неминуемо води до сериозно бавене, което е крайно нежелателно по време на решителните мелета.

Както гледам, май Conflict Zone е писана от отявлени невротици. Скоростта на действието е направо невероятна. При нормалните настройки една от началните мисии приключва за не повече от две минути. Човечета, бронетранспортьори и хеликоптери щъкат като за световно. Производствените цикли са повече от невероятни. Един тежък танк се появява от нищото за около петнадесетина секунди. При добро “развитие” всеки може да се разполага с многочислена армия, комплектована с миниатюрни балистични ракети и стратегически бомбардировачи още на петата минута.
 
Sight and Songs of Conflict Zone

Графичното оформление на играта е забавно и изчистено. Графиките са изцяло 3D. Човечетата и машините са сравнително реалистични. Е, фините детайли почти отсъстват. Най-големите подробности, които се виждат, са базуките в ръцете на съответните войничета и нитовете по корпусите на танковете. Камерата предлага големи възможности за приближаване и отдалечаване на повърхността. Гледани от средна височина, графиките са повече от поносими.

Най-добра представа за качеството на играта може да се добие в среднощните сражения. Ефектът от взривовете е поразителен, дори и в другия край на картата небето просветва над мястото на сражението. Графиките на играта куцат единствено при унищожаването на единиците и сградите, което изглежда грозно и неубедително. Проблемът с идентификацията на страните е решен лесно и практично. Каските на войниците и люковете на съответните машинарии са боядисани в достатъчно ярък цвят.

Звукът е добър. Навсякъде има малки забавни детайли – от стрелбата на запасняците до бомбардировките над вражески територии и рева на балистичните ракети. Поверените войници и бойни машинарии отговарят на повикванията и съобщават за всяка изпълнена команда. Музика има, но ефектът от нея е по-скоро натоварващ. Играта предлага и 3D-звук, който при подходящо хардуерно оборудване би стоплил сърцата поне на двама-трима заклети стратези…

Автор: Сергей Ганчев