Conflict: Denied Ops

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 29 фев. 2008

Още една игра с танкове, терористи, ядрени оръжия, хеликоптери и порой от куршуми. Още една игра със заглавието Conflict в нея. Ако обаче очаквате да контролирате четирима бойци от трето лице, жестоко се лъжете. В желанието си да доближат поредицата до по-широка публика, авторите са съкратили екипа с двама души и са пренесли перспективата от първо лице. Резултатът е екшън, одрал кожата на Army of Two, но въпреки това не може да му стъпи дори на малкия пръст.

Щом сме двама – страшно няма!

В основата си играта представлява отборен шутър, в който ще поемете контрола над двама неразделни съекипници – Грейвс и Ланг. Първият е снажен мустакат бял мъж в средата на трийсетте, който обича дългите разходки под слънцето, наслаждава се на сухо мартини и предпочита по-тихия и внимателен подход към противниците си. Сиреч той е стелт-персонажът. След първата мисия получава интересен ъпгрейд – камера, която му позволява да стреля със снайпера си и зад ъглите. Ланг, от своя страна, е черен, харесва филмите на Тарантино и студения прясно изцеден портокалов сок. Той е по-здрав и обикновено се справя с враговете си, използвайки възможно най-бруталния подход. Накратко – той е здравенякът. По-късно получава ракетомет, обикновено подходящ за всякакви ситуации.

Пълна с недомислици

За добро или лошо, може да превключвате между двамата по всяко време с помощта на Tab. Но уви, отборната игра в Conflict: Denied Ops куца особено много, най-малкото защото даването на заповеди въобще не е толкова комплексно, колкото би трябвало да бъде. Съотборникът ще започне да ви следва единствено и само, ако му заповядате. Иначе обикновено предпочита да седи и да гледа тъпо. Това често довежда до една и съща ситуация – връщане назад, за да си го вземете или в по-лошия случай – да го съживите, тъй като AI-то му определено не е сред най-блестящите.

Особено лошо впечатление прави и фактът, че не може да взимате оръжията от труповете на противниците. Те просто си лежат на земята като малки гумени играчки. От време на време ще получавате ъпгрейди за онези пишкала, които Ланг и Грейвс носят и обичат толкова много, че не желаят да се разделят с тях на каквато и да е цена. Това внася капчица разнообразие в цялостния геймплей, но тя определено не е достатъчна.

Липса на тактическа мисъл

Колкото и да се опитвате да подходите към Conflict: Denied Ops като към тактически шутър, просто няма да ви огрее. Каквото и да правите, където и да се завирате с Грейвс, враговете със сигурност ще ви фиксират и ще започнат да ви обстрелват. Да не говорим, че липсва карта, което много често прави навигацията из засуканите коридори на играта супер изнервяща, докато най-накрая не разберете къде аджеба е трябвало да отидете.

Управлението също е мегатромаво. За елементарни движения като катерене по стълби всеки път ще трябва да натискате интервал. Зуумът е изключително неудобен, но за съжаление често критично важен за свалянето на някой противник. А когато се стигне до шофирането на разни превозни средства (в играта има танкове!), ще ви се иска подобно нещо никога да не е хрумвало на авторите. Красноречив пример е командването на хеликоптера. Единият от съекипниците поема неговото управление, а другият – картечницата. Докато вие пилотирате, всичко е наред. Решите ли обаче да посипете враговете с малко куршуми, ще осъзнаете, че AI-то не знае как да лети. Вие може да си стреляте колкото искате, но хеликоптерът няма да мръдне и на сантиметър. Браво, Pivotal Games, браво – на по-тъпа недомислица не бях попаднал скоро.

Грозна и смешна

Графиката е с поне две-три години по-стара, отколкото би трябвало да изглежда през 2008 г. Експлозиите са особено неестествени. Те са буквално навсякъде. Където и да стрелнете, очаквайте нещо да избухне. Която и кътсцена да започне да се зарежда, гаранция, че ще има “Бум!”. Явно тази любов на авторите към експлозиите се дължи на отчаяните им опити да придадат динамичност на играта и да я накарат да заприлича на някой високобюджетен екшън филм. Но както вече стана дума – всичко е толкова грозно, че опитът им е по-скоро достоен за съжаление. От моделите на героите и оръжията също не очаквайте кой знае колко.
Що се отнася до озвучаването, за съжаление едни от най-честите реплики, на които ще се наслаждават ушите ви, са “Target sighted.” и “Die, mother fucker!”. Но дори и те все едно, че излизат от устата на някой бавноразвиващ се актьор.

Ни най-малко оригинална

Ако си мислите, че не може да бъде по-зле, почакайте и си пуснете мултиплейър режима. Там ще откриете единствено и само стандартните обикновен и отборен детмач, както и конкуест. Отново не може да подменяте оръжията с тези на загиналите врагове, а на всичкото отгоре всички играчи имат възможност да играят или с Грейвс, или с Ланг. Представете си какво става, когато става дума за шестнадесет души (ако въобще толкова фенове на играта някога успеят да се съберат на едно място за повече от пет минути)…

Ако си пуснете Conflict: Denied Ops, значи сигурно наистина мразите шутърите и нямате никакво уважение към тях. Особено при положение, че сега на пазара е пълно с нови и качествени заглавия от този род – най-малкото Call of Duty 4.

В желанието си да направят играта по-достъпна за масовата публика, Pivotal са превърнали новата част от една тяхна иначе не лоша поредица тактически шутъри в елементарна геймка, подходяща и за първокласници, в която дори мунициите на повечето оръжия не свършват никога.
Ако си цените свободното време, по-добре стойте далеч от това нещо. От една страна Conflict: Denied Ops представлява една особено орязана версия на старите игри от поредицата, от друга – не предлага абсолютно нищо ново като геймплей. Дори и историята не е нещо особено. Блудкава, изтъркана до полуда и проследяваща поредната умиротворителна мисия на поредната фикционална организация. Подобни игри просто се забравят за седмица.

Можем само да се надяваме, че продължение а ла Conflict: Approved Ops няма да има.

Автор: Владимир Тодоров