facebook facebook
 
 
ИГРИ » PS3, Xbox One
 
   
 
Condemned 2: Bloodshot
Ревю | 31.03.2008 | автор: Ивелин Иванов


оценка:
Производител:
Monolith Productions
Издател:
SEGA
Жанр:
Сървайвъл хорър, Екшън
Платформа:
PS3, Xbox One
сайт на играта »
Цена:
109.00 лв.
купи играта »

плюсове

Смразяваща хорър атмосфера

Уникален ръкопашен екшън

Убедително вплетени в геймплея логически загадки

минуси

Историята е все още твърде фрагментарна и непоследователна

Управлението на ръкопашните схватки има нужда от развитие

Аз съм огромен фен на Monolith! През годините, откакто следя игрите им, това е един от много малкото (броящи се на пръстите на едната ми ръка) дивелъпъри, които наистина непрекъснато се опитват да изследват нови територии в гейминга. Само си спомнете за заглавия като No One Lives Forever, Tron, F.E.A.R. и – разбира се – първият Condemned. Нито една от тези игри (а с тях списъкът определено не се изчерпва) не получи заслуженото признание. Което е - меко казано- жалко, защото без студия като Monolith на пазара щеше да има нещо повече от стотина по-малко или повече изпипани имитации на Doom.

Но за да бъда абсолютно искрен, трябва да прибавя още, че съм и доста ядосан на Monolith. Причината е в това, че техните игри винаги достигат до заветните 85% (условно казано) по пътя към съвършенството, но никога така и не преминават тази граница. И тук не говоря за иновациите и оригиналните идеи. От тях във всяко творение на Monolith има колкото за три “стандартни игри”. Думата ми е по-скоро за нуждата от наистина добър продуцент, който да превърне нешлифования диамант в истинско бижу. Защото, каквото и да си говорим, финалната “полировка” има огромно значение.

Уви, Condemned 2 не прави изключение от всичко казано по-горе. Като начало – това е една от наистина най-плашещите игри на пазара в момента. Още първото издание са справи чудесно със задачата да ни държи на нокти (далеч по-добре от F.E.A.R., всъщност) и продължението определено е крачка напред в тази посока. Действието стартира почти година след събитията от Condemned: Criminal Origins, а в центъра на събитията отново е специалният агент Итън Томас. Кошмарите, които преживяхме заедно в първото издание от поредицата, са успели да пречупят психиката на Итън и той се е превърнал в поредния озлобен към света алкохолик. Още тук трябва да отбележа едно от серията гениални хрумвания на геймдизайнерите на Monolith. Алкохолизмът на главния герой не е просто интересен детайл от сценария. Когато Томас изпадне в поредната си алкохолна криза, на практика става почти невъзможно да се прицелиш точно от негово име. Не се притеснявайте, този елемент е използван достатъчно пестеливо, за да не се превърне в истинска мъка за играещия.

Но нека се върнем на историята. Първият Condemned остави твърде много въпросителни около, безспорно, интересния си сюжет. Всички се надявахме, че ще получим отговорите на повечето от тях в евентуалното продължение. Bloodshot предлага дори още по-добър и по-интригуващ сюжет със сериозни окултни и паранормални акценти... но не и отговорите, които очаквахме! И не, че е толкова важно да разберем “кой е убиецът”. Аз поне исках да се убедя, че засуканата фабула от първата игра е добре премислена, а не просто евтин трик а-ла Туин Пийкс. Надеждите ми (а и не само моите) се оказаха напразни. Bloodshot наистина се опитва да позакърпи тук–там дупките във фикцията на първата игра. И донякъде успява... но само донякъде. Какво толкова, може би си казвате вие. За мен обаче това е огромен надпис “Това е само игра, хора. На кого му пука? подпис: Монолит”. Ами на мен например ми пука. Защото всеки път, когато си спомня, че това е “просто игра”, цялата магия просто отива по дяволите.

Тези от вас, които са играли първия Condemned, знаят чудесно защо съм определил и втората игра като “First Person Action Adventure”, а не като “FPS”. Сериозно, ако очаквате “нещо като F.E.A.R., ама с логически загадки”, значи ви очаква голямо разочарование. Bloodshot представлява (почти изцяло) смразяващо, мъчително понякога, обикаляне по почти непрогледно мрачни коридори и тесни помещения на отвратителни на вид, изоставени постройки. И през цялото това време и дума не може да става обичайното за фърст пърсън шутърите препускане през нивата плюс стрелба на поразия. В новия (а и в стария) Condemned ще се движите почти изцяло в ходом, ослушвайки се почти непрекъснато и за най-незначителния шум, с надеждата да разберете какво ви очаква зад следващия ъгъл и откъде точно да очаквате следващата атака. Спокойно, господа маниаци на тема огнестрелни оръжия. Пушкала в Bloodshoot има (особено във втората половина на играта), но мунициите за тях са толкова оскъдни, че трябва да броите буквално всеки изстрел. (Както между другото, вероятно стоят нещата и в реалния живот.) А дъ-ъ-ългите отрязъци между две презареждания, ще трябва да се оправяте с какво намерите и най-вече с голи ръце. Играта предлага сякаш безкраен списък с предмети от заобикалящата среда (оловни тръби, заострени парчета ламарина, топки за боулинг дори), които могат да бъдат използвани като доста ефективни оръжия, кое от кое по-брутални. Малкият проблем (също абсолютно уместно, макар и не особено оригинално хрумване), че въпросните предмети се скапват от употреба, след което трябва да откриете нови такива, като играта ви провокира да експериментирате непрекъснато с нови и нови варианти.

Далеч по-интересни са битките с голи ръце и аз смело мога да кажа, че в тази категория поредицата Condemned просто сгазва всяка конкуренция при игрите с гледна точка от първо лице. Bloodshot предлага дори още по-усъвършенствана система за ръкопашни битки, които включват удари с двете ръце, ритници, хвърляния, блокове и – разбира се – комбинации от атаки. Управлението е повече от адекватно и когато става въпрос за сблъсък с един-единствен противник, купонът е просто невероятен. Картинката обаче се променя до неузнаваемост, когато трябва да се справите с няколко “гада”. В тези случаи става болезнено ясно, че системата за бой без оръжие просто не е мислена за подобни ситуации. И ако това беше (донякъде) простимо в първата игра, до излизането на Condemned 2 Monolith просто трябваше да са измислили нещо по въпроса. И накрая, макар и не последно по значимост (както обичат да казват в Щатите, да речем) – логическите загадки. Едно от най-дръзките и оригинални дизайнерски решения в първата игра беше това в геймплея да бъде вплетено търсенето и анализирането на улики от местопрестъплението, в стила на ТВ сериала Crime Scene Investigation. Проблемът беше единствено, че в 90% от случаите трябваше просто да насочиш правилния уред в правилната посока, да натиснеш екшън бутона и – опала! – уликата е открита. Condemned 2 демонстрира сериозен напредък по въпроса, като този път повече са случаите, в които наистина ще ви се наложи не само да откривате улики, но и да разберете какво точно ви “казват” те. И все пак усещането, че на Monolith всъщност не е стигнал куражът (или времето, или добрите идеи) да докарат този наистина оригинален геймплей елемент до един наистина завършен етап.

Въпреки всичко казано по-горе, Condemned 2: Bloodshot е игра, която ви препоръчвам с две ръце. Просто при пълната кажи-речи засуха откъм “различни игри”, човек не може да си позволи да пропусне един от малкото наистина добри опити да се разбият сивотата и еднообразието на пазара за електронни развлечения в момента. 

напиши коментар
 

121 мнения
профил »
NEXT каза на 12.10.2012, 14:06 ?. :

Много силна игра,
Лично много ми допадна когато излезна и см я преигравала няколко пъти.
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Condemned 2: Bloodshot

новини:
телят на студиото Monolith Productions Джейсън Хол обмисля да даде правата върху психологическата поредица на студио, което проявява интерес.
ОЩЕ ЗА ПОРЕДИЦАТА
Condemned: Criminal Origins 2
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Silent Hill: Homecoming (PS3 и X360) 2
Siren: Blood Curse 2
Fatal Frame III: The Tormented 1
Silent Hill: Origins 1
Silent Hill 2 1
The Suffering (PS2)
Silent Hill 4: The Room
Resident Evil: Code Veronica