Codename Panzers Phase One

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 25 ное. 2004

Вероятно в момента си мислите, че сега ще кажа нещо от рода на: “Напоследък има стотици игри за Втората световна война, тия хора – разработчиците, няма ли да се спрат!”. Но няма да го кажа 🙂 Лично аз харесвам темата за WW2 и мисля, че ние, геймърите, можем само да спечелим от разнообразието на игри, посветени на най-мащабното военно противопоставяне в историята на вида Хомо Човекус.

Историята на играта е свързана с (естествено) хода на Втората световна. Но на нейния фон е разказана и съдбата на трима офицери от двете страни на барикадата – германец, руснак и американец. В първата кампания, немската, попадате в ролята на Ханс фон Грьобел – млад командир на танкова рота. Ще трябва да му помогнете да преживее ужаса на една война, която за Германия започва почти като разходка в парка и – както знаете – завършва трагично. Ще го съпроводите от Полша, през Франция, Югославия и гръцките острови, ще се запознаете с брат му Курт и накрая ще трябва да го измъкнете от самия Ад, наречен Сталинград. Може би защото играта е правена от германци, немската армия в тази кампания е представена доста човешки: това не са злите нацисти, с които сме свикнали да се разправяме в други заглавия. Всъщност никъде
няма да видите и една свастика…

В руската кампания влизате под кожата на Александър Владимиров. Отначало той трябва да освободи родното си градче от германците, а после – и да поведе поверената му войскова част по дългия път към леговището на звяра – Берлин. В последната, американска кампания поемате контрол над Джефри Уилсън и ръководите неговите действия по време на прословутия D-Day – десанта в Нормандия и последвалите събития.

Мисиите са доста разнообразни и включват дори задачи, които не са присъщи на един командир на танкове – например парашутни десанти с цел завладяване на противникови летища или залавяне на укриващ се партизански водач. Изпълнението на всеки objective ви носи определен брой от така наречените Prestige точки. С тях в началото на всяка следваща мисия си купувате бойна техника, пехота, артилерийски оръдия или камиони. Последните са много важни – те дърпат оръдията, превозват пехотата, снабдяват танковете с амуниции или ги ремонтират. На практика без тях сте загубени. Самият начин на ремонт или снабдяване е много забавен – от камиона изскачат зъбчати колела и в стройна редичка се насочват към повредената машина 🙂

Тъй като юнитите ви трупат опит и с течение на времето стават все по-смъртоносни, най-добре е да ги пазите. Когато в щабквартирата се появят нови модели танкове, за предпочитане е да сменяте старите, отколкото да купувате нови, защото екипажът вдига експириънс, а не машината. Отделно в мисиите има и секретни задачи, които не са предварително указани, но ако се изпълнят, дават още точки престиж и – следователно – по-голяма армия. Е, ако не сте особено добър стратег, получават се и смешни ситуации от рода на това да нападате Прага с два танка и едно оръдие, тъй като престижът не ви достига за повече. 🙂

За да улесните живота си на фронта, можете да извикате и въздушна подкрепа. Тя идва под формата на изтребители-бомбардировачи (задавате цел и след секунди се появява самолет, който превръща в скрап и най-бронираните танкове), тежки бомбардировачи (на които им трябва време, за да стигнат до целта), разузнавателен самолет или парашутисти. Можете и да поискате масиран удар от корабна артилерия извън игралната карта. Общо взето авиацията има по-скоро пасивна роля – на теория самолет може да бъде свален, но на практика се случва много рядко.

О, да, след успешни мисии печелите и медали. Може и да звучи много яко да си носител на Железния кръст или да си “Герой на Съветския Съюз”, но на практика няма никакво значение за играта.

Achtung, Panzer!

По думите на авторите присъстват над 50 вида машини. Всяка от тях е придружена с кратка информация, както и любопитни факти около създаването и експлоатацията й. Сухарските данни за големината на предното задвижващо колело и тежестта на лявата горна броня са пропуснати. 🙂 Танковете обикновено са с по-слаба броня от задната страна и по-силна – отпред. Проблемът при тях е, че колкото по-голяма разрушителна сила имат, толкова по-малко боеприпаси могат да носят и се налага постоянно да бъдат снабдявани с нови. Пехотата пък може да бъде оборудвана с различни приспособления, които да увеличат ефективността й – например гранати, мини, десантни лодки или минотърсачи. Също може да изберете позицията на войниците – прави, клекнали или пълзящи (така са невидими, освен ако боец на противника не се приближи много до тях).

И точно тук се откроява един голям недостатък на играта – пехотинците са (почти) безполезни! Дори напълно снабдени с джунджурийки, те пак на практика са неприложими, при положение че трудно могат да навредят на танк. За сметка на това Панцерите имат по няколко картечници. Някои кашици все пак могат сериозно да ви вгорчат живота, например минометчиците, базукарите или войниците с огнехвъргачки, които загряват машината и след известно време екипажът е принуден да я напусне – така можете да си спечелите безплатен танк :). Вярно, че войниците могат да се крият и в сгради, но пак не си струва – ако сте изправен пред избора да си вземете един Т-34 или три rifleman-а, силно ви препоръчвам да изберете първото. Военноморски флот в играта за жалост няма.

Command & Conquer can resign!

Това са думи на колегите от PC Action. И, наистина, Codename: Panzers е зашеметяваща в графично отношение! Става дума за 3300 полигона на войник! По време на мисия понякога има кратки филмчета, направени с енджина на играта, които просто трябва да се видят. Участниците в тях са толкова детайлни, че човек може да си помисли, че гледа брифинг в някой екшън от “първо лице” Малък недостатък е, че картината леко се размазва, когато отдалечите камерата от игралното поле. Въпреки всичко това Codename: Panzers Phase One никак не е тежка. Дори РС от среден клас ще ви е напълно достатъчно, за да я подкарате и играете нормално.

В звуково отношение има какво още да се желае – шумът на моторите на танковете е изнервящ, особено ако си го слушал половин час. За сметка на това обаче репликите на пехотата са доста добри – всяка страна говори на собствения си език, абе въобще ear-candy. Не мога да кажа същото за музиката, която е толкова стандартна (имах чувството, че съм я слушал в още поне пет игри за Втората световна), че чак е неприятна.

Яко е също така, че игралното поле е напълно разрушимо – дърветата падат под веригите на танковете, сгради минават под ножа на въздушните бомбардировки, а познайте каква беше изненадата ми, когато един от войниците ми хвърли граната по танк, застанал близо до варели и от взрива те се разпиляха!

Патфайндингът на играта обаче е шит. Голям, при това. Три танка да се бутат насред поле и да не могат да се разминат – е какво е това!

О, да, играта има и мултиплейър!

Макар че сигурно вече ви е дошло до гуша от игри за WW2, силно ви препоръчвам тази! Едва ли ще стане популярна, колкото мегахит от серията C&C на ЕА, но със сигурност не трябва да бъде пренебрегвана, само защото е “една от многото”. Някои твърдят, че играта в някаква степен била аркадна, но на мен това не ми пречи. С отличната си графика и приятния геймплей тя ще се хареса на всеки стратег с афинитет към военните джитки.

И се гответе за Phase Two!

Автор: Пламен Димитров