Civilization: Call to Power

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Civilization без Sid Meier ?!? Тази мисъл вероятно звучи доста еретично в ушите на повечето геймъри. Да си призная честно и аз самият бях доста скептично настроен към Call to Power. Недоверието ми се подхранваше допълнително от разни безумни слухове, че новата Civilization ще бъде стратегия в реално време от калибъра на Starcraft и други подобни щуротии. Слава богу Microprose не са допуснали такива гафове и всичко това си се оказаха само празни приказки и още отсега бързам да заявя, че опасенията ми се оказаха почти напразни. Дори може спокойно да се твърди, че програмистите от екипа на William Westwater и Steve Mariotti направо са изнесли урок на легендата Sid Meier на тема как трябва да се правят походови стратегии.

Civilization: Call to Power се появи само 2 месеца след като самият Sid Meier вече от името на своята собствена фирма Firaxis Games хвърли на пазара Alpha Centauri, която също претендира да е продължение на мегахита Civilization 2. Както може би си спомняте в броевете на PC Mania от февруари и март се спряхме доста подробно на Alpha Centauri, която се оказа нелоша стратегия, но със значителни недостатъци в интерфейса и графиката. На фона на това посредствено представяне на Firaxis естествено се засилиха очакванията към Call to Power, която също беше обявена за наследник на Civilization 2. Любопитното е че в екипа на играта няма почти никои от главните дизайнери на оригиналната Civilization. Въпреки това Microprose (те притежават запазената марка с името на играта) се решиха да рискуват и пуснаха група сравнително неизвестни програмисти, които трябваше да задоволят високите изисквания на стотиците хиляди фенове на Civilization 2.

Още при първото пускане на играта опитните цивилизатори ще се почувстват в свои води. Целта на играта си е останала същата: Да хванете едно първобитно племе в праисторическата епоха и да го превърнете в модерна супердържава. Средствата за постигането на тази задача също не са променени особено. По време на първите няколко хода ще се почувствате все едно играете Civ2 със значително подобрена графика.

Бойните единици се движат по идентичен с предшественика начин, макар че системата за превключване между отделните единици определено се нуждае от сериозно доизпипване и поне в началото често ще ви се случва да пращате своите боици в неправилна посока, само защото не сте забелязали, че играта не е превключила на следващия unit. Първите няколко открития от технологичното дърво също ще са до болка познати на почитателите на Sid Meier. Гарантирам ви обаче, че това впечатление ще се разсее най-късно, когато построите settlers. Тогава ще се сблъскате с първата напълно нова концепция в играта. За разлика от Civilization 1 & 2 в Call to Power заселниците служат единствено и само са основане на нови градове. Изграждането на мини, напоителни системи и пътища се извършва от фонд “Public Works” (Обществени средства). В него имате възможност по време на всеки ход да заделите определен процент от общата продукция на вашата държава и след това със събраните ресурси да си купувате необходимите екстри. Предимството на този подход става видно доста бързо. Вече не е необподимо масово произвеждане на settlers/engeneers при всеки по-сериозен технологичен пробив (примерно железници) или заселването на нов континент и последващата дилема какво да се прави с десетките settlers, които след изграждането на съответните придобивки стават излишни. Ако имате съответните ресурси просто ще можете да си купите необходимата инфраструктура, а ще произвеждате само толкова settlers, колкото реално ви трябват за разширението на държавата. Подобно седят нещата и при науката. Тук ще трябва да си определите научен бюджет, от които зависи за колко хода ще получите новите технологии. Преди да ми възразите, че и в Civilization 2 беше така ще добавя, че в новия продукт на Microprose връзката пари/наука/щастие е доста по-сложна. В Civilization 2 данъците служеха за попълване на бюджета, наука и доставка на луксозни стоки за гражданите (това помагаше да се предотврати недоволството). В Call to Power тези фактори също играят роля, но с няколко съществени допълнения. Вашите граждани не се вълнуват толкова много от лукса, колкото от минималната работна заплата и продължителността на работния ден. Вдигането на доходите обаче отваря дупки в бюджета, а 5-часов работен ден (по възможност в комбинация с висока надница) гарантира щастливи хора, но смъква производителността до критични нива. Естествено можете да се пробвате и като див капиталист от епохата на първоначалното натрупване на капиталите и да карате хората да работят по 12 часа на ден, но бунтовете и стачките съвсем скоро ще ви откажат от тези идеи. Това разбира се зависи и от вида управление на държавата. Наред с доста променените, но донякъде познати анархия, монархия, деспотизъм, комунизъм, религиозна държава, република и демокрация, ще можете да се пробвате като лидер на фашистка държава, екологична утопия, технокрация, корпоративна република и виртуална демокрация (това не си го измислям, действително има и такъв строй!).

Разбира се всеки начин на управление си има своите предимства и недостатъци. Примерно при комунизма ще имате невероятна производителност на труда, но науката ви отива на кино, еколозите гарантират щастливо население, но за сметка на това икономиката не е особено ефективна, защото всички производства трябва да бъдат съобразени с влиянието им върху околната среда. Ако искате да водите агресивна война е добре да си организирате една фашистка диктатура (фанатизираните отряди от типа на SS и SA вършат чудесна работа на бойното поле и населението престава да се бунтува), а пък ако икономиката има приоритетно значение е препоръчително да въведете принципите на корпоративната република, която ако не друго гарантира тонове злато.

Като стана дума за държави и държавно устройство е редно да спомена и за опонентите. Call to Power предлага стандартна солова кампания и възможност за multiplayer. Последното поне според мен едва ли е кой знае колко използваемо в практиката, защото една партия Civilization: CTP обикновено продължава поне няколко часа. Така че повечето геймъри така или иначе ще концентрират вниманието си предимно върху соловата игра. А там също има приятни изненади. Още Civilization 2 се отличаваше с доста добър изкуствен интелект. В продължението програмистите очевидно са хвърлили доста усилия именно в тази насока. Контролираните от компютъра противници действат доста коварно и дори на най-лесното ниво оказват сериозна съпротива. Ако пък се пробвате на по-високите степени на трудност ви чакат изключително напрегнати тактически надхитряния и заплетени преговори с останалите нации. В случай на провал както обикновено се стига до война. И тогава ще можете да пробвате ефективността на десетките нови бойни единици, които са включени в Call to Power. Наред с познатите от предишните игри от поредицата стандартни военни части разполагате и с доста любопитни нови units. Сред тях има slaver (специалист, които ви набавя роби в противниковите градове), samurai (истински терминатор сред древните боини части), carrier (самолетоносач), cyber ninja (супершпионин, който е невидим за противниковите части и има почти 100% шанс за успех) и още десетки други. Най-любопитни според мен са адвокатите и клоновете на ваши фирми в чужди държави. Чрез тях можете да си изскмуквате ресурсите на противника без той въобще да се осети, че го грабите. Нещо като проявите на МВФ в България. За щастие точно като в предишните части към играта и приложена подробна енциклопедия (този път тя не се казва Civilopedia, а Great Library), в която са включени подробни описания на всички единици, форми на управление, подобрения на градовете и чудеса на света. Като споменах чудесата на света е редно да отбележа, че и тук има драстични промени. На практика от познатите ви от Civilization 1 & 2 чудеса не е останало нито едно. За сметка на това сега можете да си построите Сфинкс, Забранен град, Академията на Конфуций, Лабораторията на Едисън и още над 30 други придобивки, които разбира се дават най-различни предимства на цивилизацията, която ги е изградила. Важно нововъведение е и че почти всички чудеса на света имат траен ефект, а не престават да действат след откриването на определена технология. По този начин неприятните изненади като повсеместни бунтове след прекратяването на ефекта на Висящите градини в Civilization 2 ви остават спестени 🙂

Друго голямо нововъдение е възможността да заселвате океаните и космоса. С помощта на съответните технологии имате възможност да иградите подводни градове и космически орбитални станции, а в крайна сметка дори можете да влезете в контакт и извънземна цивилизация.
Авторите дори са предвидили някои футуристични бойни единици като звездни разрушители и доста наподобяващи X-Wing изтребители.
Интересното в случая е, че авторите са успели да интегрират подводните и космическите разширения на игралното поле без да разрушават напълно прегледността на картата.

Дотук добрите неща в играта. Остава да видим и недостатъците, които за съжаление не са малко. Най-сериозен е проблемът с движението на бойните единици. Той може бързо да докара по-нетърпеливите геймъри до нервна криза. Ако не внимавате може да се окаже, че ваш град е останал без защита, защото без да искате сте пратили всички units от него някаде другаде. Това се случва дори когато армията ви е окопана (fortified)! Освен това се случва варвари или противници да нападнат ваш град а вие изобщо да не разберете, че се водят бойни действия. Още при първата партия варвари превзеха няколко мои града, а компютърът ми съобщи за нападението чак след като вече беше късно. Компютърните опоненти пък правят ходовете си още преди да сте свършили с вашите. Това не звучи драматично, но ако ви нападнат докато си разглеждате Great Library, за да измислите, кое откритие да възложите на вашите учени, може спокойно да се окаже, че сте загубили половината си армия.
Системните изисквания също са доста любопитни. Колегата Ник Мортимър ми обърна внимание върху факта, че при 32 MB RAM играта сериозно се забавя. Същото се случва и ако процесорът ви не е Pentium II. В играта има и други по-незначителни бъгове, които вероятно ще бъдат изчистени скоро с patch. Засега обаче проблемите си съществуват и понякога сериозно пречат на играта. А това е жалко, защото Call to Power определено има потенциала да стане истинския наследник на Civilization 2!

Автор: Никола Дърпатов