Chariots of War

Близкият изток. Място, което всеки средностатистически геймър ще определи като примитивно и кътче на планетата, чието единствено предназначение е да бъде дупчено в търсене на петролни залежи. Но все пак нека не забравяме, че точно Близкият изток е една от люлките на човешката цивилизация, както и че парите са се появили именно там (а те все още са едно от най-важните неща в целия свят).

Но стига с уроците по история да преминем направо по същество. Та програмистите от Slitherine, движени от жаждата за горепосочените финикийски знаци, създадоха тази доста суха игрица, която носи звучното и предизвикателно име Chariots of War (в превод “Колесници на Войната”). Геймката е походова стратегия, която напомня много опростен вариант на легендарната Civilization. Основната идея е като при всички походови стратегии – в началото си избирате

една от многото раси

които са на разположение в играта. А те много. Някои от тях са ви познати – египтяни, асирийци, шумери, траки… След като определите племето, с което да играете, идва ред и на избора на кампания. Тук също имаме известно разнообразие – Месопотамия, Анадолия, Египет… Естествено, ще ви бъде предоставен шанс да завладеете целия Близък изток.

Всичко това е чудесно, но когато започнете играта, идва голямото разочарование. Изглежда създателите на Chariots of War не са се постарали достатъчно и просто са претупали реализацията на играта си. Да вземем например пример расите в геймката. Те се различават една от друга само по характерната си бойна единица. Например шумерите са много добри дърводелци и могат да произвеждат тежките колесници Гиш-Гигир.

Но нека да продължим с геймплея.

7000 г.пр.н.е

Започвате с един, два или в най-добрия случай три града. Даже град е малко силна дума – по-скоро става дума за лагер. Не може да строите нови селища, а само да превземате вражеските.

Да обърнем малко внимание и на терена. Първото нещо, което прави впечатление, е, че по него няма нито един ресурс. Разбира се, от време на време по картата се появяват и бонуси. Но да се върнем на ресурсите, които са общо девет на брой. Всички се добиват в града. Това, което трябва да направите, е просто да построите дадената сграда и суровината просто започва да се трупа. За жалост обаче не можете да натряскате сградите за ресурси само в едно селище. Просто всеки град предоставя различен ресурс. И ето че се заформи дилема – трябват ни градове за ресурси, а за да завладеем градове, ни е нужна

Армия

Бойните единици се делят на пехота и колесници. Всеки от двата вида армия си има и по няколко под вида. Битките са скучни – позволено ви е само да определите разположението на отрядите ви по бойната карта, а самото сражение се води автоматично. Играчът само гледа и не може да влияе на развитието на събитията. И, да ви кажа честно, печели този, който има числено превъзходство.

Но стига тази война, да обърнем внимание и на търговията. Тя е много опростена и е жалко, че от Slitherine не са обърнали внимание на тази изключително важна част във всяка една походова стратегия. За графиката и звука няма нищо интересно за казване. Не са нито приятни, нито пък дразнещи. За край ще кажа само, че Chariots of War е едно безлично заглавие в океана от други такива продукти.

Автор: Христо Танушев