facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Call to Power 2
Ревю | 24.01.2001 | автор: Александър Бойчев


оценка:
Производител:
Издател:
Activision
Жанр:
Походова стратегия
Платформа:
PC

Трудно се пише за Civilization. Така авторът поема отговорност да говори за заглавие, придобило изключително емоционално значение за големи маси от геймърите. Каквото и да се каже по темата, съществува риск да пренебрегнеш някой "значим" фрагмент, свързан с тази вечна игра, да пропуснеш или да кажеш нещо, което може и да не се понрави на мнозина. Каквото и да направиш, съдниците ще са повече от доволните.

Когато през далечната 1992 година на пазара се появи Civilization, това беше малка революция. Дотогава никой не се беше наемал с идеята да обхване цялата история на човечеството в една игра, проследяваща развитието на световната цивилизация с всичките й повратности и рискове. Дотогава не беше правена толкова комплексна и същевременно гениално проста игра - построй град, развий го, построй още няколко и разбий противниците! Всеки, който поне веднъж обаче е разцъквал класиката, знае, че това изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Защото - а именно тук се крие чарът на Civilization - успехът се постига единствено и само след поредица последователни и взаимосвързани решения. Така например не може да очаквате силна и боеспособна армия, ако нямате здрава икономика. Вярно е и обратното - не може икономиката ви да функционира безпроблемно, ако няма кой да защитава вас и вашите жители. В Civilization всеки научава по нещо - но най-важното, това не е случайно събрана и нахвърляна от някой талантлив сценарист информация. Всеки от нас получава реални знания за света, за човешката история, за еволюцията, за велики събития и велики хора.

Зад това невероятно хрумване с неочаквани последици седи човек, чието име е станало нарицателно за компютърните игри, както името на Бил Гейтс в областта на софтуера (без да взимам отношения върху достойнствата и недостатъците на гореописания). Става въпрос за Сид Майер, чийто външен вид на добродушен плешив чичко с шкембе изобщо не подсказва, че този човек е променил разбирането за игри преди и сега на 180 градуса. Затова и когато преди две години Сид Майер обяви, че напуска Microprose и започва собствен бизнес с правене на компютърни игри, мнозина решиха, че Цивилизацията се превръща просто в класика, за която ще говорим само в минало време. Фактът, че Сид Майер представи на пазара собствена походова стратегия Alpha Centauri, подкрепяше тази теза. Обаче компанията Activision откупи лиценза от Microprose и през миналата година пусна игра с името Civilization: Call to Power. Тя разполагаше с всички предимства на класическата Civilization, като новостите засягаха интерфейса и управлението, което създаваше леки начални трудности. Може би и заради това беше обявена за провал и нескопосана имитация на оригинала. Наистина тя имаше силна конкуренция в собствената разработка на Сид Майер - Alpha Centauri, но основен проблем си оставаше фактът, че на практика революционни промени нямаше. Всеки, поиграл някога поне за малко добрата стара "Civilization", няма проблем да влезе в час и да развие сравнително бързо и безпрепятствено своята империя.

Факт е, че Call to Power е едно доста оспорвано заглавие. Докато hardcore феновете недоволстваха от донякъде объркващите промени в интерфейса, хората, играещи играта за първи път или отделящи внимание на Civilization от време на време - например, когато излезе нова версия - решиха, че липсата на истински иновации обрича начинанието на неуспех.

Call to Power 2 също може да се нареди в тази графа. Защото продължението на първата част също не предлага зашеметяващи нововъдения. Промените са по-скоро козметични и се отнасят преди всичко до тънкости в геймплея, незабележими на пръв поглед. Похвалното в случая е изключително професионалната реакция от страна от Activision по отношение на критиките към първа част. Не може и да бъде друго, защото ако Activision иска да се измъкне от финансовата криза, мъчеща повечето компании за игри напоследък (справка - виж www.pcmania.bg, News), трябва да предложи наистина конкурентни продукти на пазара.
Логичен тогава е и въпросът - струва ли си наистина новото предложение

Като казах козметични промени, в никакъв случай не трябва да се пропусне споменаването на основното изменение - името. Поради спорове за запазената марка Civilization и доста скъпичкия лиценз за използването й, притежаван от Hasbro Interacitve, от Activision са решили продължението да се казва само Call to Power 2. Това ми дава основания да вярвам, че наистина слуховете за нова Цивилизация от Microprose може би са истина. Все още обаче това са само спекулации, затова по-добре е да се почака.

Началното видео на играта е многообещаващо. В добрия дух на предшествениците си то представя развитието на света от хаоса до космическото бъдеще, като качеството на филмчето определено е повлияно от възможностите на новите технологии. При стартиране на същинската игра обаче ви очаква изненада - промени в графиката на практика няма! Единственото, което може да ви подскаже, че играете чисто ново заглавие, а не поостарялата вече Civilization 2, са графично променените менюта и различните военни части. Дизайнът на военните единици и градовете на практика почти не е пипнат. За сметка на това играта има изключително скромни хардуерни изисквания и върви прилично на по-стари компютри. Единственото нещо, от което наистина имате нужда обаче, е памет. Много памет! С 64 мегабайта RAM на моменти може да си помислите, че все едно сте само с един - така гнусно влачи и забавя.

Особено дразнещи са видеоклиповете, които се появяват при построяването на някое "чудо". Честно казано, на моменти си мислех, че тези клипчета са взети наготово от първата част, като просто са поосвежени графично. Продължава да буди у мен почуда обаче леко дебилската връзка между някои от "чудесата" и тяхната видеообосновка. Например Гутенберговата печатница, дала възможност за широко разпространение и развитие на книгоиздаването, всъщност се нарича "The Guttenberg`s Bible" (нищо че библията всъщност е преведена много преди това от Лутер) и видеото ви показва купчини библии, подредени като чували с картофи! Без коментар...

Звуковите ефекти в поредицата на "цивилизационните" игри никога не са били зашеметяващи и не са играли особено значение. Този път има опит за известно подобрение, като успехът на начинанието е въпрос на вкус. Ще рече - привнесени са звукови ефекти, типични по принцип за стратегиите в реално време, т.е. всяка военна единица си има специфичен отговор, а в контролните менюта нежен женски глас ви информира за манипулациите, които извършвате във вашия град. Това е действие в правилната посока, но как да се обясни например, че всяка единица си има само по една реплика и след петнайсетото и повтаряне вече втръсва или пък че въпросната реплика се появява произволно, а не всеки път?!

След няколкото критични думи по отношение на аудиовизуалните качества на играта е време да се насочим и към същинската част на Call to Power 2 - а именно геймплея. Точно в него може да се намерят най-много изменения спрямо предишната част. Целта на играта е до болка позната на всички, а първа разлика е увеличената продължителност - около 6000 години или с думи прости - от 4000 г. пр. Хр. до 2300 г. сл. Хр. Забележките към опорочения и сложен интерфейс са довели до някои промени в менютата. Така например нова е опцията National Manager. Тя позволява да управлявате империята си и да давате заповеди без да е нужно всеки път да посещавате градовете си и ръчно да настройвате какво да се строи. Това е особено полезно, когато градовете ви станат повечко и губите лесно контрол върху събитията.

Empire Management Screen е нещо, за което мога само да поздравя разработчиците на Call to Power 2. Чрез това нововъведение става възможно териториите за обработване около вашия град да се увеличават с неговото разрастване. Това ще рече - ако в началото имате 5-6 полета около града, които да носят ресурси, с нарастването те стават все повече и повече. В старите Civilization съществуваше риск, ако построите някой град близко до морските площи - в един момент да се окаже, че няма как градът да расте! Предизвикалата толкова много полемика Tile Improvements-система функционира също безотказно. Съществува и възможност за постоянно наблюдаване и регулиране на научната дейност на вашата империя. Ако в един момент решите, че избраната технология не ви трябва в момента, спокойно можете да я смените с друга от предлаганите.

Променени са и условията за победа в играта. Нова опция е възможността за победа, когато след изтичане на времето играчът е в мирни отношения с всички противници. За разлика от първата част вече не е нужно да клонирате извънземно, за да постигнете "научна" победа, а целта е да построите т.нар. Gaya-Controller, което много напомня за завършека на първата Цивилизация, когато трябваше да бъде построен космическият кораб Alpha Centauri, с когото да бъде изследван космосът.

По отношение на бойните единици също има немалко изменения. Както е типично за всяка нова версия на играта, и този път военните единици имат малко общо с предшествениците си. Специално внимание е отделено на подводните битки, но за сметка на това са пренебрегнати въздушните. Боевете се провеждат в специален прозорец. Доразвита е системата за групиране на армиите. Нови са т.нар. flanking units (като рицарите например), които не са толкова мощни, колкото чисто нападателните единици, но имат предимството да комбинират качествата на останалите части и са доста уравновесени. Поради това е особено важно правилното комбиниране на вашата армия. Не може да пратите единици за близък бой без поддръжка от далекобойни части. Успехът се крие в доброто балансиране.

По отношение на търговията и дипломацията също има изменения. Така например вече няма значение дали градът, нуждаещ се от стоки, е свой или чужд - действа се на принципа "интересът клати феса". За дипломацията - за съжаление тя не е това, което се очакваше да стане. В това отношение игри като Alpha Centarи имат много повече какво да предложат. Трудно обосновими са решенията на компютъра при дипломатическите преговори. Отново, както в първата част, границите на противника играят важна роля. Ако имате сключено примирие, престъпването на тези граници значително лази по нервите на опонента ви и в един момент ще почувствате гнева му.

Не трябва да се забравя и мулитплейърът. В България тази опция не играе особена роля (по лично мнение), но е важно да се спомене възможност за игра по Интернет и в локална мрежа.

И все пак Call to Power 2 е страхотна игра. Въпреки недостатъците си по отношение на графика и звук. Отново почувствах старата тръпка на безсънното играене и безпрекословното изолиране от външния свят. Духът на Цивилизацията е жив и това е едно задължително за всички фенове на безсмъртната класика! На останалите - опитайте, но се пазете - риск от пристрастяване! 

 
системни изисквания
Pentium-166, 64 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Total War: Shogun 2 31
Hearthstone: Heroes of WarCraft - PCM2.0 30
Napoleon: Total War 28
Disciples III: Renaissance 21
XCOM: Enemy Within 21
Worms Reloaded 17
King's Bounty: Armored Princess 17
XCOM: Enemy Unknown 15
King Arthur - The Role-Playing Wargame 12
Fallen Enchantress: Legendary Heroes 12