by PC Mania
Убеден съм, че вече сте чули: действието на World at War отново е забито във Втората световна. Естествено, това предизвика мрънкане на килограми и редица повдигания на вежди от страна на хората, обикнали модерния сетинг в предния Call of Duty, дело на Infinity Ward. Но какво да се прави – такъв е животът. Тъкмо когато си мислиш, че темата за вечната битка между Оста и Съюзниците е отшумяла на игровия фронт, все ще се намери някоя високобюджетна игра, която да те опровергае. Така че никога не казвай никога – заглавия по Втората световна вероятно ще има, докато геймсцената е жива. Или поне докато не избухне Трета световна… Но да караме по същество.
Фактът, че повечето сблъсъци, които World at War пресъздава, са малко или много неизвестни за обикновения геймър, е плюс. Кампанията, посветена на американските войници, ще ви отведе на
Тихоокеанския фронт
където вие сте военнопленник на японската армия. Още щом отворите очи, ще станете свидетели на първата брутална сцена – командир ослепява ваш другар с цигара, след което отстъпва мястото на свой подчинен, който довършва жертвата, прерязвайки гръкляна й. Миг преди да е сторил същото и с вас, от нищото изниква американски войник, който разсича безцеремонно екзекутора и ви освобождава…
Оттук насетне започва истинският екшън. Параноята в тази кампания ще ви обсеби тотално още в първите минути. Японците постоянно ви устройват капани, дебнат в засада в храстите или по дърветата, изникват буквално от нищото или се преструват на умрели. Някои пък се втурват към вас с писък, готови да ви набучат на байонета си. Тогава не ви остава нищо друго, освен да ги намушкате първи, ако искате да живеете.
Именно затова в първия момент, в който се докопате до огнехвъргачката, ще почувствате истинско удовлетворение. С нея ще превърнете бойното поле в същински пламтящ Ад! Японците са се окопали добре, а на вас се пада съмнителното удоволствие да нахлуете на тяхна територия и да ги изпепелите живи! Естествено – огнехвъргачката си има и своите минуси. В един момент от истеричните писъци на горящите ви жертви, както и от осеяната с обгорени трупове земя, може наистина да ви се догади. Кой е казал обаче, че войната е хубаво нещо?
Истинско попадение е една от мисиите, която ще ви качи на пилотиран от компютъра самолет, като вашата задача е да потопите всякакви по вид плавателни съдове на японците, местейки се от едно оръдие на друго. В един момент ще трябва да се отбранявате и срещу самолети, а когато видите, че собствената ви армада е унищожена, ще се спуснете във водата, за да се опитате да спасите оцелелите войници… А междувременно продължавате да отблъсквате прииждащите противници. Няма такъв екшън, няма такива специални ефекти.
Пътят към Берлин
Руската част от кампанията, която ще ни пренесе в най-тежките дни от нацистката окупация на Сталинград, започва не по-малко брутално. Вашият герой се събужда в локва кръв, а около него е пълно с трупове на загиналите му другари. Гарваните кълват труповете, наоколо броди немец, стрелящ по онези, които според него все още дишат, а небето над вас е осеяно със самолети. Съдбата обаче е милостива към вас и войникът ви подминава, без да ви направи нищо…
Още в първата мисия ще вземете участие в една напрегната снайперистка игра на котка и мишка, в която ще обикаляте из улиците, дебнейки в окопите и избивайки наред всичко де-що видите. Немец се разхожда с огнехвъргачка? Изчакайте да се доближи до няколко свои приятелчета и стреляйте в резервоара на гърба му, за да ги взривите всички на куп!
Следващите мисии пък ще ви пренесат в последните дни на войната, когато Червената армия напредва към Берлин. Тогава ще бъдете въвлечени в едно наистина безцеремонно клане на нацисти – разстрелване в гръб или директно през дървените им укрепления, хвърляне на коктейли „Молотов” в окопите, пръскане на черепите на полуживите… Друга мисия ще ви натовари на прилично брониран танк, екипиран с огнехвъргачка, за да направите на пихтия всичко, което все още мърда по пътя ви. Въобще – Treyarch не са пестили от към извращения и червена лепкава течност, така че се подгответе за някои наистина брутални сцени.
Никой не се сражава сам
За всеобщо нещастие соловата кампания е почти толкова кратка, колкото и тази в предната част. Но добрата новина е, че отново може да преминете през нея заедно с още няколко свои приятелчета, благодарение на кооперативния режим на игра, който Treyarch така умело са вплели.
Каквото и да си говорим обаче, мултиплейърът в World at War е същинската черешка на сладоледа. На пръв поглед той прилича особено много на този в Modern Warfare, най-малкото защото е също толкова динамичен и брутален. Treyarch обаче са се постарали, доколкото могат, да го доразвият и да добавят по някой и друг нов елемент.
Най-общо казано, подобно на соловата кампания, и тук ще може да се сражавате на две основни бойни полета. В едното се колят руснаци и немци, а на другото – японци и американски пехотинци. За разлика от Modern Warfare обаче в първия конфликт ще може да използвате и бронирани превозни средства – факт, който особено много допринася за разнообразието на геймплея.
WWII мод на Modern Warfare или нещо повече?
Ако сте прекарвали часове в оналйн престрелки из бойните полета на Call of Duty 4, в играта на Treyarch, ще се почувствате като у дома си още от самото начало. Системата за „развитие” на героя отново е тук, наред с добрите стари perks. С течение на времето ще трупате опит, ще качвате нива и ще научавате нови умения, ще получавате още оръжия или различни ъпгрейди за тях.
World at War възнаграждава играчите по начин, подобен на този в Modern Warfare. Тук-таме обаче се открива по някоя свежа идея. Например ако успеете да убиете седем души, без да умрете, ще може да викнете любимите ми кучета, които да погнат противника ви или да открият неговото скривалище.
Повечето perk-ове в World at War обаче са идентични с тези в Modern Warfare. Просто са преименувани, за да паснат повече на епохата, в която се биете. Например Claymore е вече Bouncing Betty. Естествено, има и няколко нови като Flamethrower и Fireproof, които говорят сами за себе си. Благодарение на Toss Back пък, ще връщате всеки път противниковата граната в последния момент, а Shades ще ви снабди със слънчеви очила, които ще ви предпазват от ослепяващата светлина на фосфорните фалш-феери.
Суровото лице на войната
Във визуално отношение никой не би могъл да има каквито и да било забележки към World at War, която използва модифициран енджин на Modern Warfare. Освен може би хората с по-слаби щайги. Иначе играта изглежда великолепно, в пъти по-кървава, отколкото която и да е досегашна Call of Duty част, и предлага зрелищни експлозии, дебнещи зад всеки ъгъл. Звуковите ефекти също не са за подценяване – взривове, викове, крясъци, свистящи куршуми… Знаете за какво иде реч. Що се отнася до музикалното оформление – то е нечовешки добро и повдига адреналина на макс. А за да допълнят усещането, че се намирате в киносалона, гледайки някой холивудски филм, на помощ идват актьорските таланти на
Кийфър Съдерланд и Гари Олдман
Особено характерният глас на главния герой от „24” озвучава ефрейтор Роубък – същият, който ви спасява още в самото начало на играта. Гари Олдман, който доказа, че може еднакво добре да играе и граф Дракула, и затворника от Азкабан, пък ще влезе под кожата на жадния за кръв и отмъщение сержант Резнов, с когото се сражавате рамо до рамо в руската кампания на World at War.
Дано сега, когато най-накрая успяха да направят играта по Втората световна, за която винаги са мечтали (поне по собствените им твърдения), Treyarch ще загърбят този изтъркан сетинг за добро. Поредицата Call of Duty има огромен потенциал и доказа, че хората обичат динамични, зрелищни и силно скриптирани военни шутъри. Нека само да не забравяме, че Оста и Съюзниците не са единствените, воювали на този свят. Gearbox, авторите на Brothers in Arms, работят от отдавна по тактически екшън по филма „Пришълеца”. А Infinity Ward показаха, че модерният сетинг в поредицата Call of Duty е особено популярен. Така че крайно време е и Treyarch да измислят нещо по-различно. Защото ако следващата им игра отново е шутър на подобна тематика, честно казано ще им се изсмея в лицето.
Автор: Владимир Тодоров