by PC Mania
Мислите ли, че лесно се става дете…? Не говоря за това как се прави – това и баба го знае… Не съм сигурен за вас, но на мен ми беше доста трудно да си отговоря на този въпрос. И ето, решението дойде така внезапно, както само най-гениалните мисли спохождат обикновените хора. Кое би било по-естествено от това да правиш разни детски неща?
Отново последва дълъг период на размисъл… Какво ли прави представителят на изчезващия според статистиците у нас вид “модерно дете”? Тук се изморих да си задавам тъпи въпроси, запътих се към компютъра и… пак прозрение! Спрях за секунда. Не се случва често нормален човек като мен да получава повече от едно прозрение във всяко тримесечие. Те обаче станаха две и то за толкова кратко време! Ами играе на игри естествено!
Да се позабавлявам с Buzz Lightyear беше едно връщане към нещо позабравено и наистина детско в мен. Не знам дали ще ви изглежда прекалено лигаво или не, но идеята на играта ми се стори изключително добра. Там по най-простия възможен начин е представен супергероят, който обитава въображението на всяко дете.
Първи стъпки по бойната пътека
Този така наречен “герой”, на когото е кръстена играта и който е главно действащо лице във филма Toy Story (преведен у нас като “Играта на играчките”), издържа много на бой, но не е чак безсмъртен. След първото умиране дори почувствах известна вина. Даже ми стана доста гадно. Как такива изроди като моите противници са по-умни, по-сръчни или по-точни от защитника на “правата вяра”, тоест от мен. Последва неизбежният втори опит. За третия нещо не ми се говори, но виж четвъртият си беше направо класика. Сравнително бързо навлязох в самата игра. Грубо казано – става въпрос за бягане с препятствия на дълги разстояния. Тук-таме трябва да се справяте и с малки куестове, които, разбира се, са по силите на всеки геймър в невръстна детска възраст.
Менюто на самата игра представлява карта на звездна система. При всеки “успешен” опит от ваша страна минавате на следващата планета или спътник от системата. До третата мисия няма да имате проблеми в обиколките си по останалите планети. По-нататък
започват “сериозните”трудности
За всяка следваща планета ще са ви необходими определен брой отличия под формата на медали. Това означава не само да застреляте боса на края на нивото, но да го направите с финес. За незапознатите с тази претенциозна думичка правя малко разяснение – нужна ви е бързина, точност, хитрост и скромност. В началото бях достатъчно бърз на правите отсечки, не особено точен и не толкова хитър, че да стигна първи на мястото на развръзката. Но най-големият ужас беше, когато не успях даже да се класирам във времето, определено като “последен срок за саморазправа с лошите типове”. Причината бе желанието да събера колкото се може повече “триъгълничета”, които са символ на парите в играта. Не че съм алчен, но човекът в началото спомена нещо за цените на услугите и аз взех да събирам де що видя. Символчетата за пари се отделят при всяко точно попадение. Ако сте зле във финансово отношение, може да се възползвате, но по възможно най-бързия начин. Иначе те изчезват, обезсмисляйки положените от вас усилия.
Разсъждавайки на спокойствие, откривам
някакви наченки на стратегия и тактика
които са неприсъщи за предишните хитове на Disney. С “парите”, придобити по почтен начин, може да се оборудвате с голям арсенал от разрушителни оръжия, мощни щитове и по-бърз превоз. Но… (мразя това “но”) винаги става така – приходите се пресмятат едва на края и ако са по-малко от дадена сума, не получавате награда.
Все още съм на мнение, че да получиш всички отличия, тоест да свършиш цялата “мръсна” работа по нивата, не става отведнъж, колкото и усилия да полагате. Песимистите като мен са уважени с опция за SAVE/LODE и вариант за преиграване до постигане на желания ефект. Другите възможности от опциите са за промяна на положението на камерата и, разбира се, избор на по-удобни клавиши.
Страхотно впечатление ми направи фактът, че можете да си сменяте оръжията, с които сте се сдобили. Това е доста революционна промяна за игрите от този сорт. Не за друго, просто се хвърлих да играя без да прегледам подробно опциите. Например вторият бос направо ми изхаби нервите. Стрелям си го аз с последното оръжие, намерено някъде по пътя, а то – повярвайте ми – не беше от най-мощните.
След малка почивка с цел по-добро храносмилане отново тръгнах по мъките и се хвърлих в атака. Резултатът определено не беше в полза на погълнатата от мен храна. Замислих се. Въобще напоследък почнах много да мисля. Реших да преконфигурирам бутоните за управление. Когато стигнах до този, с когото мога да си сменям оръжието, физиономията ми сигурно е била достойна за топ 5 на десетилетието. Останалото беше просто наистина детска игра. Оказа се, че за всеки от щитовете на босовете си има специално “лекарство”. Оказа се също, че има и известна полза от продължителното третиране на противника с по-слабото оръжие.
Нещо, което не ми хареса, бе липсата на ориентир за посоката на стрелба. Дори само една точка щеше да свърши отлична работа. Но явно идеята на производителите на играта не е била запознаването на децата с предимствата на оръжията с лазерно насочване.
Май не успях да ви запозная с историята на самата игра, защото не съм гледал въпросната анимация. Уверението от Disney Interactive е, че има връзка с приключенията на Buzz Lightyear и борбата му срещу злия Emperor Zоrg. Ако това ще ви донесе по-голямо удоволствие, докато играете първо изгледайте филмчето. Дори да нямате тази възможност, просто се забавлявайте. И… един последен съвет. За да не получите тотално отвращение към всичко детско и да станете заклет и скучен възрастен, играйте на най-висока разделителна способност. Другите възможности дори не ги пробвайте – гадно е. Знам го от личен опит.
Автор: Николай Петров