Business Tycoon

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Слабо, слабо, слабо! Това за съжаление е най-точното определение за икономическата симулация Business Tycoon, разпространявана от Ubisoft. Целта на играта е да станете монополист от световен мащаб в производството и продажбите на самолети, автомобили или компютри… но добрата идея е набързо претупана и от играта е останало едно почти нищо! Всъщност, струва ми се, че производителите са се опитали да минат с възможно най-малък разход на средства, като за главен рекламен трик използват раздухания напоследък интерес към антимонополното дело на американските власти срещу Microsoft – неофициално в рекламните материали се лансира идеята, че по-точното наименование на тази игра следва да бъде “SimBillGates”, а и не случайно по “default” вашето име като
бос на компанията е Gill Bates…

а сред конкурентите си ще видите такива имена като Mitrosoft и IDM… В “тон” с тази идея е определена и целта на играта – създаване на монопол и поне 51% от световния пазар в дадената област, а не печалба на пари. Това може да звучи и добре, но на практика целта на всеки монопол е именно печалбата на пари – а в това отношение играта малко куца! Изчисляването на пазарните дялове става по изкуствен начин, а не на база истинските продажби, поради което е напълно възможно да бъдете реален лидер далеч пред другите и същевременно изведнъж да загубите играта, тъй като за части от секундата игрално време (които се равняват на 1-2 седмици) може да се окаже, че някой от съперниците формално има над 50% от пазара и същевременно да е почти фалирал (е, може и да не разбирам много от икономика, но никой не може да ме убеди, че може да произвеждате и ПРОДАВАТЕ два пъти повече стоки от някой друг, а пък той да държи повече от половината от пазара?).   

Разбира се, това се усеща доста по-късно – в началото играта изглежда доста интересно – започвате като си избирате име, компания и област, в която сте специализирали (производство, research или маркетинг), избирате продукт (самолети, автомобили или компютри), избирате си брой съперници и степен на трудност, карта на света и готово – можете да наемате работници и да започнете производството в единственото си работно помещение – някакъв маломерен гараж. На всяка работна площадка задължително започвате с офис, а освен производствено помещение можете да построите и research lab, маркетингова дирекция, training centre, кафетерия, фирмен магазин и “шпионски център”. За да разширите производството си, трябва или да ъпгрейднете съществуващите сгради или да построите нов “site” в друга държава.
Преди обаче да разширявате дейността си в другите области ще трябва да извършите там маркетингово проучване. От него ще получите данни за присъствието (или отсъствието) на съперници, за благосъстоянието на населението (wealth – каква е потенциалната му покупателна способност) и за състоянието на икономиката в областта като цяло (силната икономика означава, че населението се интересува да закупува по-добри продукти, дори те да са значително по-скъпи; слабата икономика означава, че цената на изделието е главният фактор); ще получите данни за предпочитанията на населението – всеки продукт се оценява по няколко технически параметъра плюс показател “престиж”; ще получите данни за стойността на работната ръка в тази държава и доста важно – ще получите информация за евентуалната наличност на специални ресурси в района. Специалните ресурси биват “корупция” – е, в играта е използвана думата “government”,

 но същността на ресурса е именно корупция

– “престъпност”, “работна ръка”, “research” и “средства за масова информация”. Ако получите повече от 50% маркетингово присъствие в района, получавате и контрол върху специалния ресурс, а натрупаните ресурсни точки можете да изразходвате за използването на специални “Direct Action Cards” (DAC). Както не е трудно да се досетите, тези карти представляват някакви действия, от които да получавате облаги или да навредите на врага. Например от “корупция” можете да получите доста прилични дотации от държавата или пък обратно – да се забранят продажбите на конкурентните стоки; с ресурса “средства за масова информация” можете да разпространите клеветнически слухове за качествата на чуждата стока (техните компютри са пълни само с вируси, а пък самолетите им падат по десет на ден…) или пък обратното – да подбудите гражданите и селяните да купуват само вашата стока, тъй като това е много високопатриотична постъпка (купувайте само българските полупроводници, за да може един ден да произвеждаме и цели проводници!).

След като един път сте проучили даден район, вече можете и да строите в него производствени или търговски сгради или да изпращате търговски представители (които набирате автоматично при натрупване на определен оборот годишно),  а след като построите поне един research centre вече можете да изобретявате и нови технологии и да подобрявате продукцията си… Въобще изглежда доста интересно на пръв поглед, нали?
За съжаление така е само на пръв поглед, а като поиграте малко играта се оказва доста еднообразна – маркетингово проучване, строителство, производство, продажба и изчакване докато се натрупат малко пари и т.н., като отвреме навреме за разнообразие се появява и някоя Direct Action Card! На практика от бързане или поради някакви други незнайни причини не са доизпипани цял куп важни подробности, които можеха да внесат огромно и интересно разнообразие! Например изобретяването – тъпо и смешно, но допотопният самолет от началото на века, направен от дърво и плат струва колкото един съвсем съвременен “Stealth” бомбардировач (и се произвежда за същото време и в абсолютно същия ГАРАЖ – защото всяка нова производствена постройка задължително минава през етап “гараж”); друга дразнеща глупост е възможността да играете на картата на Земята – защото реалната игрална карта няма нищо общо с действителната земна карта – разпределението на богатствата, специалните ресурси, стойността на работната ръка и покупателната способност се определят по  абсолютно случаен начин (така негрите от Тамбукту спокойно могат да си купуват по 50 бомбардировача B-52 седмично за домашни нужди, докато “диваците” от нещастна Германия едва свързват двата края). Ако разпределението на ресурсите, на богатствата и на работната ръка действително съответстваше на истинското, щяхте да имате допълнителен стремеж да развивате (примерно) търговската мрежа в богатите страни и да изнасяте производството в Африка…

За да бъде нещастната картинка пълна, добавете статичната, като че ли направена преди десет години графика и отвратителното озвучаване – съобщенията за важните събития се дублират и с глас, който обаче е досадно неприятен и звучи като развълнувана гимназистка зубрачка, която си декламира наизустения урок по история пред дъската… Въобще единственото желание, което играта Business Tycoon породи в мен, бе да си потърся стария Capitalism отпреди няколко години – той предлагаше значително по-сериозно предизвикателство!

Автор: Генко Велев