by PC Mania
Вече цели четири издания поредицата на Criterion продължава да бъде еталон не само за „правилната PS2 графика”, но и за „правилния геймплей” независимо от платформата. Човек няма как да не се запита – какво ли ще покажат тия момчета, след като в ръчичките им попадне хардуер от порядъка на този на 360 и PlayStation3. Защото по next-gen Burnout сто процента вече се работи, макар все още информацията по въпроса да е твърде оскъдна. Това пък автоматично насочва прожекторите към Burnout: Dominator, последното издание на поредицата за предишното поколение конзоли.
Dominator е… интересна игра. Тези, които са очаквали от нея да е нещо като „Burnout антология”, са на път да останат разочаровани. Последният PS2 Burnout е просто поредният PS2 Burnout – ядрото на геймплея е оставено (естествено!) непокътнато, като в същото време не липсват и някои леки промени.
Cтилът на игра на Dominator представлява в известен смисъл „завръщане към корените”. Този път акцентът е не толкова върху ефектните “takedown”-и, а по-скоро върху максимално умелото използване на “burnout”-a, което пък предполага избягването на катастрофите. Едно спорно „нововъведение” е завърналата се възможност за навързване на няколко поредни “burnout”-a. В случай че сте забравили как точно ставаше това, за целта трябва първо да изпълните до краен предел бърнаут метъра си и след това да продължите да карате така, че индикаторът да продължи да се зарежда. Така в даден момент ще преминете в “supercharge” режим. Ако продължите да карате по познатия маниакален начин и докато изгаряте “supercharge”-а, така можете да навържете няколко от тях в непрекъсната последователност. Звучи забавно и понякога наистина е.
Проблемът е, че за да успеете на определени писти, просто трябва да използвате тази техника кажи-речи непрекъснато. За мен лично това убива доста от неподправения „фън” на играта. Да не говорим, че в този режим Burnout заприличва повече на симулатор на свръхскоростен влак, отколкото на рейсър с коли.
Споменах, че този път акцентът не е непременно върху “takedown” изпълненията, но това не означава, че елементът отсъства или че не му е отделено нужното внимание. Спомняте си, че в предишното издание имаше конкретни места, на които можете да изпълните особено ефектни прецаквания на противника, наречени „signature takedown”. В Dominator такива места все още изобилстват, но този път когато „помогнете” на някой да се вреже в тях, това отваря специален шорткът, който след това си остава там до края на играта. Оттам и новото название – „signature shortcuts”.
Друга отличителна черта на новия Burnout е сериозното внимание, което е отделено на „drift”-инга, или с други думи – на поднасянето в завоите като начин да напълните своя „burnout” индикатор. Като цяло това е една доста забавна техника, използвана (кога по-добре, кога по-лошо) в не един и два рейсъра до момента. Хубавото в Dominator e, че различните модели коли създават различно усещане при поднасяне. Лошото е, че това далеч не е най-добрата игра в този „клас”.
За графиката едва ли е нужно да се говори допълнително, това все пак е Burnout. Ще отбележа само, че ако си имате, съвсем случайно, един съвсем новичък, progressive scan телевизор това ще ви позволи да видите още повече от Dominator.
Автор: Ивелин Иванов