Bully

Бесен съм! Без майтап! И то най-вече на собствения си податлив на промивка мозък. Причината да се сетя чак сега за игра, излязла преди повече от осем месеца, е, че просто повярвах на тоновете глупости, които бълваха “медиите” миналата година. От тях бях останал с впечатлението, че Rockstar най-после са се олели окончателно, най-вече поради липсата на свежи идеи.

Всички описваха Bully като “GTA в гимназия”, потресени, че някой е посмял да набута “такава доза насилие” в игра, в която главните действащи лица са кажи-речи деца. Излизаше, че не само главното, а дори единственото занимание в Bully е да смилаш от бой своите съученици, като в почивките между два побоя им погаждаш всякакви извратени номерца. За бога, играта дори трябваше да бъде преименувана от
“Bully” на латинското “Canis Canem Edit” (“dog eats dog” – съжалявам, ама не се сещам за адекватен превод на български), за да може въобще да бъде издадена в Европа! (Толкова по въпроса за “свободомислието” на европейците.)

Нека сега кажа, че който е видял Bully в описаната по-горе светлина или е пълен дебил или просто е търсил евтина популярност, или (най-вероятно) и двете. Да, действието се развива в американско подобие на частна гимназия. И да – главните действащи лица са учениците в тази гимназия плюс техните надзира… така де, учители. И да (за последен път) – геймплейят на Bully е доста сходен, макар и по-скоро като механика, с този на поредицата GTA.

Това е една от най-забавните и увлекателни игри, създавани в PS2 формат и в екшън приключенския жанр като цяло. Колкото до насилието в играта – не бих го нарекъл точно безобидно, но на фона на реалната картинка от съвременните гимназии (включително българските) Bully предлага една почти идилична версия на истината за живота. Като капак на всичко, главният герой дори трябва да посещава часовете в училище, ако иска да си “вдигне нивото”. В колко игри до момента сте виждали нещо подобно?!

Историята на Bully се върти около житие-битието на пубера Джими Хопкинс (така и не разбрах точната му възраст), който попада в “частната образователна институция Булуорф”, след като майка му се омъжва повторно за някакъв (по думите на самия Хопкинс) “нещастник”. Веднага бързам да уточня, че под “презентация” (запомнете тази думичка – смятам честичко да я използвам занапред) имам предвид всичко в една игра, което не е свързано пряко с игралната механика. Или с други думи – диалог, хумор, озвучаване, качество на междинните сцени и прочее. Та на ниво “презентация” Rockstar са за пореден път високо в небесата. Огромна част от удоволствието в Bully идва именно по тази линия.

Колкото до самия геймплей, той е категорично поне една стъпка напред от този San Andreas, да речем. Причината затова са далеч по-оригиналните мини-игри, които този път са едва ли не гръбнака на цялата игрална механика. Те покриват на практика целия диапазон от забавни неща, с които би могъл да се занимава един подрастващ в гимназиална възраст (и не, скъпи ми родни гимназисти, дрогата не влиза в списъка). За феновете на тупалките – споко, в Bully ще можете да изтупате прахоляка на почти всеки дразнещ ви тип, като този път Rockstar са ни спестили кървищата и прекомерните буквализми.

Системата за ръкопашни схатки е повече от забавна, а Хопкинс може и да “ъпгрейдва” своите умения, при това по няколко различни начина.
Та такива ми ти работи. Не вярвайте на пресата! Освен на PC Mania, разбира се.

Автор: Ивелин Иванов