Brothers in Arms: Hell’s Highway

Когато някоя компания обяви, че иска да прави геймка по Втората световна война, всички геймжурналисти настръхваме. Синдромът WW2 игра, завладял и вече поотпускащ геймсцената, продължава да ни преследва и в сънищата. Сенки на еднотипни мисии и оръжия изникват в най-злокобните ни кошмари, в които за пореден път поемаме ролята на неназован Юе С ъф Ей солджър, рутещ нацисти с повод и без. Мимоходом споделям загрижеността си, че немците са силно онеправдани в гейминга и няма нито едно заглавие, предлагащо ти да наденеш униформата на SS и вместо да спасяваш заложници, да ловиш евреи и да ги ескортираш до Аушвиц, например. Не, не ми е смешно – историята се пише от победителите, а това е сериозно. Brothers in Arms (вече трилогия) пък винаги се е отличавал от повечето шутъри и бе нормално да получи това продължение. Но стомната, както всички знаем, има неприятният навик да си става гъста с гравитацията именно на третия опит. Дали и сега е така…

Драма, драма, драма!

Ако сте чели предварителния поглед на играта, то вече знаете, че действието на Brothers in Arms: Hell’s Highway ще ви насади в седмиците след десанта на Нормандия. От перспективата на сержант Matthew “Matt” Baker ще поведете взвода си в проправяне на “магистрала” за съюзническите войни от бреговете на Нормандия, през холандските пасбища до стените на Берлин. Сержантът страда от силно чувство за вина всеки път, когато изгуби някой от солджърите си и има частични халюцинации (разговоря си с покойниците). Личното му оръжие е 9 милиметров Колт, с надпис “Brothers in Arms” и мълвата, че който го е носил, не е оцелял. Лайтмотивът за проклятието на пистолета всъщност е може би най-слабата част от сюжета на играта – просто увисва и си личи, че е сложен насила. Докато цялата драма със загубените съратници, която толкова ме притесняваше, че ще разводни мъжествеността на главният герой, се оказа много добре и плавно реализирана. Постоянно се правят препратки към първите две игри от поредицата, и макар те да изглеждат малко странни или неразбираеми за новаците, то истинските BiA фенове ще цвилят от кеф, добавяйки нови парчета към бекграунда на любимите си персонажи.

Хитлер може да почака

Gearbox обаче са оставили превзимането на Берлин за четвъртата част на поредицата. Ще трябва да се задоволите предимно с Холандия. Доста умело дизайнерите са миксирали ландшафтите, за да предадат динамика на геймплея, и в момента, в който усетите, че започва да ви писва от урбанистични боеве и каширане зад оградите, идва ред или за соло прочистване на някоя сграда или за щурм на позиция, намираща се в средата на полето.

С изключение на няколкото мисии, в които ще сте сами на бойната сцена, ще можете да командвате и своя взвод. Дизайнерите на играта са персонализирали всеки един от войниците ви, които имат име и история, като втората ще ви бъде разказана в някоя от десетките супердълги кътсцени. В крайна сметка Brothers in Arms: Hell’s Highway набляга толкова много на сюжета, че успява да размие границата между киното и игрите.

Нищо ново под слънцето

Brothers in Arms: Hell’s Highway е вдъхновяващо добра игра. Но все пак е третата от поредицата, което не може да не доведе до няколко негативни последствия. За начало – концепцията на играта, колкото и блестяща да е, вече се изтърка. Всяко едно ниво, всяка една мисия и всяка една престрелка се свежда до следното: навигирай хората си до укритие, накарай ги да притискат врага с непрестанен огън, докато ти се промъкваш по фланговете с Томи автомата и раздадеш правосъдие. Махнат е индикаторът за издръжливост, в момента в който започнат да те стрелят, екранът започне да почервенява – ако не натиснеш бутона за прикритие – умираш, дори да си клекнал зад кашон или камион, ако не натиснеш магическия [Q], си леш.

Приватизирана е идеята от Assasins Creed и на определени места по картата има високи точки, от които можете да разкриете околността и да отключите кратка историческа справка за терена и какво наистина се е случило там. Но увлечени в пресъздаването на бойните полета 1 към 1 (а това са го направили наистина достоверно) дизайнерите са занемарили креативността си в измислянето на интересни мисии. На всички ни е втръснало да унищожаваме 88 милиметрови зенитки, а в третия Brothers in Arms ще правите само това. Е има ги и мисиите с танка, но при тях просто цифрата на 88-ците е по-голяма. Единствените две мисии, в които наистина се изкефих и ме държаха през цялото време на нокти, бяха защитаването на холандче от постоянно извиращите германски патрули. Втората е отбраната на ЖП-гара срещу нападение с пехота и танкове. Въпреки че драмата в тази мисия се заличава от удобно връчените ти базука и снайпер, беше адски забавно да гледам как немските каски и танкови куполи отхвърчат при точно попадение. Но уви – през повечето време просто ще се показвате от прикритието си, ще обстрелвате някой от показващите се зад собственото си кашонче противници и сами ще се каширате, за да избегнете куршумите. Откъдето и да го погледнеш, в тези ситуации Brothers in Arms: Hell’s Highway не е нищо повече от адски красив виртуален Whac-A-Mole.

Тук е моментът да похваля интелекта на компютърните ви съотборници. Действат максимално адекватно в различните ситуации, въпреки че понякога спират да стрелят, дори да им е дадена тази заповед. В същото време германците са прекалено предвидливи и страшно плашливи. В момента, в който ви видят да се задавате към укритието им, вместо да ви напълнят кофата с олово, се впускат в панически бяг в една или друга посока. В повечето случаи е в посока обратна на вашата, но ако сте ги натикали в ъгъла, се втурват право към каската ви. Танковете също са упорито глупави. Когато ви забележат, вместо да спрат и да ви взривят, изпращайки ви към едно по-добро място, продължават да се връткат по предварително зададения им маршрут, очевидно нехаейки за сладура с базуката, жизнерадостно припкащ от към открития им и слабо брониран заден корпус.

Като цяло, BiA:HH предлага много непостоянна крива що се отнася до нивото на трудност, изпъвайки нервите ви със засада точно преди поредния чекпойнт, водещ до преиграване на последните десетина минути. Когато превъртите веднъж играта, се включва нивото на трудност Автентично, при което целият HUD отсъства. Няма лошо, но в момента, в който сте зад прикритие, не можете да използвате визьора на пушкалото си поради странна дизайнерска приумица, и това прави прицелването не просто трудно, а наистина невъзможно.

Режисура

Първото нещо, което ми привлече вниманието в Brothers in Arms: Hell’s Highway, бяха кредитите по време на интрото – присъстваше оператор. Оkay… оператор на какво – на камерата в 3D среда? Малко по-късно обаче, при откриващата сцена и при диалозите осъзнах колко напред всъщност са пичовете от Gearbox. Перфектно и ефектно позициониране на камерата, смяна на визуалната дълбочина чрез промяна на фокусите (сега откривам, че DX10 позволява “Боке” ефект в 3D среда), засилване на драматизма на кадъра, фиксирайки камерата върху лицата на различните войници и това е само при анимациите. В повечето ин-гейм сцени ще се насладите на страхотен бленд от цветове и светлосенки, както и размазване на перспективата (нивото в болницата по време на силен обстрел), визуализираща ефекта на злоупотреба с халюциногени вещества.

Приятно впечатление ми направи и умерената употреба на специални ефекти. От както се появи DX10 на пазара, повечето се хвърлиха да показват наведнъж всичките му възможности, което доведе до претъпкани с “реалистичност” текстури, които просто не изглеждаха реалистично (справка – Crysis). Gearbox са намерили баланса и в повечето случаи наистина имате чувството, че сте влезли в епизод от едноименния сериал на HBO. Кажете ми, не е ли точно това целта на всяка една игра?

Автор: Георги Панайотов