Blue Dragon

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 01 сеп. 2007

Не е тайна, че японците не са сред най-запалените фенове на Xbox 360. Точно както на времето не си падаха, ама хич, по първия Xbox. Но надеждата умирала последна, твърдят някои. И ако не могат да прикоткат самите японци, то защо Microsoft да не опитат поне с феновете на мангата и японските ролеви игри?

Blue Dragon представлява точно такъв един опит, при това съвсем приличен. Всички отличителни белези са на лице – увлекателна (по японски) история, армия от различни герои, нескончаеми диалози, походови битки, всичко това, разбира се, изпипано от глава до пети в духа на японските комикси и анимация. Честно казано, не знам защо един JRPG (съкращение за “японска ролева игра) фен би решил да си купи Blue Dragon за 360 при условие, че всичко интересно в любимия му жанр се случва и ще се случва в двора на PS3.

Едва ли ще ви отворя очите, но ако смятате да направите това, за да запълните времето до излизането на Mass Effect, значи сте в много сериозна грешка. Макар и уж принадлежащи към един и същ жанр, тези две игри (Blue Dragon и Mass Effect) трудно биха могли да бъдат по-различни една от друга.

Blue Dragon започва досущ като всяко друго японско RPG – с предълъг и премуден увод, в който очевидно играещият трябва да бъде въведен във вселената на играта. По някаква странна причина, това дори се харесва на почитателите на JRPG-тата. Но ако сте сред любителите на екшън ориентираните ролеви игри със “западен” произход, подобно начало може само да ви доведе до коматозен унес.

Истината, обаче е, че на около една трета от играта нещата изведнъж започват да стават доста интригуващи. Не съм сред поддръжниците на походовия геймплей, но не мога да отрека, че на японските дивелъпъри не липсват интересни идеи в тази насока. В Blue Dragon, например, за пръв път в жанра видях измерител на силата на атаката. Накратко, става въпрос за нещо адски сходно с механиката, по която се “напомпват” ударите в много спортни игри. В момента, в който решите да атакувате, на екрана ви се появява скала, по която напред-назад се движи показалец.

Вашата задача, ако искате да атакувате с максимална сила, е да спрете показалеца в оптималната зона. Не бързайте да пъшкате отегчено – има и още. Необходимо е, за да подсилите атаката си по гореспоменатия начин, понякога да загубите време. Така бихте могли лесно да изгубите “реда” си в битката. Не сте забравили, че говорим за походов геймплей, нали? Тогава вашите противници ще могат да ви атакуват два пъти подред. В същото време обаче понякога тази жертва се оказва повече от оправдана, защото форсираната до максимум атака може да наклони везните на сблъсъка във ваша полза. Повярвайте ми, това уж нищо и никакво хрумване добавя солидна доза допълнително стратегическо предизвикателство в битките на Blue Dragon. Освен това то далеч не е единственото в тази игра.

И така, Micorosft си имат свой претендент в жанра на японските ролеви игри. Опитът се зачита. Blue Dragon е игра, на която определено не липсват достойнства (невероятен саундтрак, между другото, особено за феновете на рока и хеви метъла). Дали Sqaure Enix и Sony трябва да треперят за първенството на своята Final Fntasy? Не мисля.

Автор: Ивелин Иванов