Bloody Roar 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 23 дек. 2000

Когато се появи на и без друго претъпкания PlayStation beat ‘em up-рафт, първият Bloody Roar определено не остана незабелязан. Макар да не се отличаваше с някакви кой знае какви новости в начина на игра, BR разполагаше с поне два сериозни коза – оригинална идея (бойци, които се превръщат в диви зверове) и впечатляваща графика, дори на фона Tekken 3. Но макар да спечели някой и друг долар за своите издатели, Bloody Roar, уви, така и не успя да се превърне в истински хит.

Именно по тази причина бях леко изненадан, когато разбрах, че Virgin все пак са решили да издадат продължение, кръстено просто Bloody Roar 2. Първото нещо, което прави впечатление след като си заредиш BR2 (и като преглътнеш доста постната начална анимация, бих добавил), безспорно е графиката. Едва ли ще се изхвърля, ако кажа, че в момента именно това е

най-добре изглеждащата тупалка за PlayStation

И като обявявам това нямам предвид единствено адски впечатляващите тримерни модели на бойците, а също и анимациите, които вървят без засичане с доста приличните 60 кадъра в секунда. Това ще рече дори малко над фрейм-рейта на Tekken 3.

Дотук добре, но нека не забравяме, че не графиката, а начинът на игра и удоволствието от него правят от една beat ‘em up игра хит или пък пълен провал. За съжаление по този показател Bloody Roar 2 не блести с нищо особено. Не казвам, че играта е издънка. Напротив! В нея ще намерите доста приличен набор от удари, техники и комбо-та. Проблемът е, че с някои малки изключения BR2 просто копира вече до болка познати ни неща. Всичко си е на мястото, купонът тече, но на човек му се иска нещо малко по-свежо, по-различно след като вече е изиграл SoulBlade, трите Tekken-а и Dead or Alive, да речем.

Другото нещо, което леко ме издразни, беше скоростта, темпото на битките. Никога не съм бил почитател на Street Fighter с неговите автоматични откоси от удари, които дори самият играч не може да различи. И все пак

Bloody Roar 2 ми се стори малко по-бавен

отколкото би трябвало да бъде една наистина добра бойна игра със сериозни претенции. Но все пак тази моя преценка е съвсем субективна и за някои този вид геймплей може да се окаже дори плюс.

Основното предимство на Bloody Roar 2, разбира се, отново е възможността боецът да се превръща в звяр, който всъщност представлява неговото “второ аз”. Между другото, определението “звяр” тук не бива да ви подвежда. Освен задължителните и вече познати от първата игра тигър, леопард и т.н., ще срещнете още по-екзотични същества, като огромна къртица и гигантско насекомо. Знам, че това може би звучи по японски тъпо, но в действителност е доста забавно. Дори най-невероятните измежду тези животинки са изпипани перфектно в графично отношение, а техните специфични удари и комбо-та хич не са за подценяване.

Естествено и този път е спазено златното правило, че продължението все пак трябва да има по нещо повече от своя предшественик – повече герои, повече удари, повече арени и прочее. Бойците, например, са вече девет плюс двама скрити. Макар да е не е зашеметяваща цифра, това все пак означава, че Bloody Roar 2 като нищо ще задържи вниманието ви поне за някой друг месец.

Така че в заключение мога да кажа, че Bloody Roar 2 е доста прилична игра. Тя едва ли ще остави незабравими спомени у вас, но определено няма да ви разочарова, ако сте сред най-запалените фенове на beat ‘em up-игрите или пък имате отчаяна нужда от нещо ново и добре изглеждащо.

Автор: Ивелин Иванов