by PC Mania
Полети отново с горящите ангели!
Искате ли да ви споделя една малка тайна? Преди да се сблъскам с Battlefield 1942 не бях и помирисвал самолетен симулатор. Wing Commander игрите не се броят, тъй като там реалността и законите на физиката при полета са си взели отпуск.
Мисля, че в битката за Курск за първи път се качих на самолет – Щука. Спомням си и радостните възгласи, които наддадох, отлепяйки аероплана от пистата и съвсем учуденото ми изражение, когато открих до какво води съюза самолет-борче. Това се повтори около 7-8 пъти, за да се стигне до момента, в който самото ми появяване в небето караше редовните пациенти на ma3x сървъра да търчат към първото укритие само при звука на приближаваща заплаха от въздуха.
4 години по-късно
През ръцете ми минаха доста симулатори и открих, че не се кефя на прекалено реалистичните такива. Никога не съм искал да ставам пилот като малък (трудно е да запазиш детската наивност у себе си, след като на 9 години си държал първия си череп в ръка). Още по-малко да прекарам два часа в обучителни мисии, след които да знам как отлепям от пистата. Игрите трябва да са направени за удоволствие, а не да се тормозиш с редовното подаване на конкретни горивни смески към двигателя. Освен това реалистичните симулатори са… ами реалистични – разполагате с най-много 2-3 противника едновременно, ако изобщо има такива (поздравявам всички фенове на MS Flight Sim – да ви имам нервите, момчета!).
Затова се спрях се на аркадните симулатори. Онези, предлагащи достатъчно доза фън и екшън и все пак някакво ниво на реалност, за да не се изгуби съвсем тръпката. И изведнъж се оказа, че този поджанр е силно беден откъм заглавия. Не по принцип, но напоследък качествените геймки, за които се сещам, са тъкмо две – Secret Weapons Over Normandy на Lucas Arts и наскоро излязлата Battlestations Midway. Е, и следващите части на Battlefield разбира се, но откакто виетнамската пънкария беше заменена с конфликта в Близкия Изток, нещо ме загубиха за каузата.
Затова толкова се израдвах на първата BA игра – Blazing Angles: Squadrons of WWII. Тя предложи точно този геймплей, който търся, гарниран с огромно разнообразие от летателни машини. И макар някои свои недостатъци (безумно трудни мисии, редуващи се със смешно лесни такива) все още я пазя на харда си.
Ъпдейт или продължение?
От цялото това разтеглено и на пръв поглед нямащо нищо общо с темата интро вече би трябвало да сте разбрали, че ще си говорим за самолетен симулатор със сетинг, посветен на Втората световна. И то не обикновен такъв, а експлоатиращ митовете за разработените и в повечето случаи неизлезли от хангара свръхсекретни машини. Нали се сещате – реактивни и ракетни самолети, летящи крила, екипирани с най-безумните оръжия, за които се сещате. И тъй като името Secret Weapons of WW2 e вече използвано във втория експанжън на Battlefield 1942, от Ubi са решили да акцентират върху тайните мисии. Да го мисли следващият, който ще прави нещо по темата, защото определено възможните имена се поизчерпаха…
Всичко започва мирно и кротко на авиошоу в наши дни. Докато показвате на какво е способен вашият стар и верен Спитфайър, правейки въздушна акробатика, в главата ви нахлуват спомени от битката за Британия. За момент екрана става черно-бял и се озовавате насред море от Месершмити. Така по един адски оригинален начин туториалът ви изплюва в първата ви мисия. Тя има още една цел – да покаже на феновете и асовете от първия Blazing Angels, че макар и да се чувстват във свои води, плуват в един доста по-дълбок вир.
Оказва се, че сте член от супертайно и елитно въздушно подразделение с кодово название Wildcat, имащо за цел да прави това, което официално нито едно правителство не би си признало, че е поръчало.
Това, което ще направи впечатление на старите фенове, е доста по-реалистичният модел на управление на самолетите. Дори има опция за пълен реализъм, в който самолетът спира да се подчинява на физиката на играта, а на реалните физични закони и прости маневри като завой наляво се превръщат в комбинация от няколко сложни движения на джойстика.
Ваш е изборът дали ще я ползвате, но при сблъсък с 10 вражи самолета, просто нямате шанс. А именно тези сблъсъци са най-забавното в играта. Защото Blazing Angels 2 е много по-динамична от предшественика си. Реактивните самолети са много по-бързи и в някои случаи по-маневрени. Когато се сблъскате с бавен противник това е плюс, но срещу равностойни немски машини, ще усетите истински адреналинов приток при поредната гонитба тип: “Кой първи ще огъзи другарчето”. Не се хилете – в dogfight-a е така, който първи застане на опашката на врага – той печели. Запазен е и революционният механизъм от първата игра с един бутон да се “закачите” за целта и да я следвате със съвсем плавни движения на контролера, изпълнявайки в същото време невъзможни в нормални условия маневри.
Всъщност, като махнем next-gen графиката, която е може би с една идея по-претрупана, отколкото трябва, и новите самолети и оръжия (Tesla Coil – Red Alert anyone?), в BA 2 няма нищо ново, освен една малка, но значителна подробност – хангара. Вече можете да си избирате, ъпгрейдвате и екипирате самолет по ваш избор, харчейки точките, които сте събрали по време на мисия. Е, има и битки с босове, които са безспорно забавни, но като цяло съм хем разочарован, хем израдван от новия Blazing Angels. От една страна всичко в първия работи добре и не е нужно да го променят. От друга, новите неща са някакси прекалено малко за самостоятелна втора част – един експанжън щеше да свърши същата работа.
Автор: Георги Панайотов