facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Blair witch volume 3: The Elly Kendward tale
Ревю | 24.01.2001 | автор: Александър Бойчев


оценка:
Производител:
Ritual Entertainment
Издател:
Жанр:
Приключение
Платформа:
PC
сайт на играта »

Наистина е странно да видиш необичайните резултати, излезли изпод дизайнерската ръка на хората от Ritual Entertainment. Фактът звучи още по-учудващо, като се вземе предвид какво всъщност могат хората от Ritual и немалкото хитови заглавия на този дизайнерски тим (каквото например е Sin или пък Heavy Metal F.A.K.K.). Става дума за третата и последна част от поредицата Blair Witch, носеща името Elly Kedward. Но по реда на номерата.

Когато преди повече от два месеца излезе първата част на трилогията Blair Witch, проект на три компании, обединени с общото име G.O.D, тя

събуди респект с майсторската си история

изпипаната атмосфера и страховитите звукови ефекти. Експлоатирането на идеята за Проклятието Блеър придоби нови измерения, връщайки времето назад и пренасяйки ни в 1940 година на същото място, където във филма “уж” изчезваха авторите на филма. Заплетената история около отвличането на седемте малки дечица навяваше спомени за култовите заглавия на майстора на хоръра Алфред Хичкок, а единственото, което донякъде пречеше, беше леко недоизпипаният геймплей – битките се водеха трудно и противниците не бяха от най-леките. Всичко това се компенсираше от работата на хората от Terminal Reality върху сценария, така че човек наистина изпитваше наслада и удоволствие от този приятен адвенчър. Втората част завъртя часовника на годината 1886-та, когато в градчето Бъркитсвил млад войник изпадаше в амнезия, а малкото момиченце Robin изчезваше в гората близо до местността Coffin Rock, известнасъс своята мистичност и наличието на вещици в района. Авторите от HumanHead се бяха погрижили играта да поправи недостатъците на първата част и тя беше станала по-дълга и донякъде по-увлекателна. Логичен е въпросът докъде са го докарали хората от Ritual, имайки пред себе си две вече доказали се заглавия. Отговорът е – до под кривата круша!

Първото наистина смущаващо нещо, с което се сблъсквате още в самото начало, е

невероятно влошеното качество на играта

Имайки предвид, че и трите компании използват един и същ графичен енджин, направо буди недоумение как е възможно преди това дизайнерите да се справяха и да докарваха доста прилично визуално качество, въпреки вече морално остарелите 640х480 пиксела. Този път обаче всичко е доста по-различно, бих казал дори трагично. Графиката изглежда на моменти направо груба, а хората се движат доста изкуствено, сякаш поставени върху повърхността. Видеооткъсите не могат и да се сравняват с предишните – героите имат слаб синхрон между отваряне на устата и произнесената реплика, движат се сковано и неестествено. С две думи – личи си, че изобщо не е наблегнато на освежаване или доизпипване на визуалния елемент. Особено дразнеща е обаче камерата, която следи действието накъсано и непоследователно. Изключително изнервяща е рязката промяна между различните елементи от картината – това става крайно рязко и насечено, което определено не може да се нарече майсторски дизайн. Направо да се неначуди човек как хората от HumanHead и Terminal Reality успяха с допотопния енджин да изкарат прилична картина!

След като отделих внимание на основния дразнител, развалил ми значително удоволствието от играта, а именно графичното изпълнение, може би тук е мястото да ви запозная и с историята в поредната и – уви – последна част на “прокълнатата” поредица.

Действието се развива през далечната за всички нас 1783 година в градчето Блеър. Вероятно повечето ще възкликнат

абе нали градът се казваше Бъркитсвил?

Това е факт, но преди градът да стане град с гордото си име, на неговото място е било малкото градче – за да не го нарека село – Блеър. Започва ли вече малко по малко да ви става ясно, откъде тръгва цялата история около зловещото проклятие?!

Вашата роля този път е на свещеника Jonathan Prye, загубил вярата си в Бога и решил да я открие отново, като за целта се е отдал на чудна професия, мечта за всеки млад и перспективен кадър – ловец на вещици! При това един от най-добрите. До неговите уши достига зловещата история за вещицата от Блеър, обитаваща всяващите ужас гори на Coffin Rock. Въпросната баба Яга, Elly Kedward (колко странно, играта носи нейното име), е обвинена от градските хора, че извършва езически ритуали с децата им, а седем малчугани дори за изчезнали и се търсят от целия град (на няколко места в селището има разлепени плакати със снимките(!!!) на тези деца – никога не съм се съмнявал в напредъка на фотографията...). Изглежда, че ще имате доста работа пред себе си.

Като цяло лично на мен обаче този път историята не можа да ми направи добро впечатление. Тя звучи някак си... познато. Прекалено много елементи от нея са използвани преди това в някоя от другите две части, а новите неща са просто преекспонирани, цялата завръзка направо звучи плоско! И това не е случайно, защото в Blair Witch 3: Elly Kedward основно място играе екшън-частта, т.е. неслучайно адвенчърската част е попренебрегната. За съжаление обаче управлението този път изиграва лоша игра на играта и този факт, комбиниран с несполучливия избор на камерата, я правят по-скоро изнервяща, отколкото напрегната.

Противниците ви са доста еднообразни

като този път обаче разполагате с автоматично насочване на оръжието и така си спестявате досадното целене и донагласяне от предишните две части. И този път разполагате с дневник, в когото можете да прочетете кратко резюме на разговорите ви с отделните лица в играта или пък да получите яснота какво трябва да направите, за да успеете да решите пъзела.

Като казах пъзел, бързам да уточня, че персонажите са доста скучновати и плоски, което определено не говори добре за авторите, наблегнали предимно на своята идея за повече екшън. Арсеналът, с който разполагате, е доста разнообразен. В началото започвате с пистолет и добре познатия ни кръст (ха-ха-ха), а по-нататък в играта е възможно да се сдобиете и с пушка, по-добър вид кръст с ъпгрейдната ефективност, магическа тояга и всякакви други окултни предмети. Определено може да се каже, че този път вещицата – може би защото е най-главната, кой знае! – се гони по класическия модел за лов на вещици.

В заключение мога само да кажа, че третата част от поредицата определено не ми хареса.

Нито атмосферата успя да ме заинтригува

нито геймплеят беше на ниво. Hещата изглеждат сякаш някой не си е свършил работата.

Това не беше един подходящ край на тази трилогия, но при всички положения се забавлявах с предишните две. Препоръчвам ги и на вас. 

 
системни изисквания
PII 233, 64 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Dead Space 3 80
Assassin's Creed III 80
Alan Wake 73
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58
Thief 56
Alien: Isolation - ВИДЕО РЕВЮ 50
Call of Juarez: Bound in Blood 48