by PC Mania
Новото отроче на Deadaelic Entertainment се нарича Blackguards 2 и в същината си е походова ролева игра със стратегически елементи. Базирана на немската настолна ролева игра The Dark Eye и продължение на The Dark Eye: Blackguards, тя поднася на геймърите рядко срещана възможност в наши дни – да бъдат лоши.
При това не просто лоши, а зли и напълно побъркани диктатори, чиято единствена цел е отмъщението, завладяването на земите и поробването на де каквото има да се пороби. За това, разбира се, си има причина.
Историята започва с Касия – благородничка от Тенос. За разлика от първата игра, в Blackguards 2 не можете да си създадете герой. Това по-скоро е плюс, защото разработчиците използват туториала, за да ви запознаят с донякъде тъжната приказка за Касия. Нейният любим съпруг Марван я заточва в тъмница, чийто настоящи обитатели – огромни паяци – не изпитват особени симпатии към натрапената им Касия. След което скъпият Марван отива да управлява кралството (с блекджек… и-и-и проститутки). А тъмницата всъщност е цял подземен лабиринт,в който отровата на паяците бавно и мъчително те убива… или подлудява и обезобразява, в случая на Касия. Тук говорим за лудост съвсем не на шега – Касия си говори сама, а диалозите варират от мрачни до степен на откаченост „Клайв Баркър”.
За нейно щастие, до четвъртата година паяците вече не я виждат като плячка (вероятно защото от толкова отрова в кръвта й я смятат за свой човек… ъ-ъ-ъ, паяк), а по-скоро като приятел. Благодарение на това, тя успява да се измъкне от тъмницата само с една-единствена мисъл в главата – да събере армия и да си върне трона. За тази цел, тя се възползва от услугите на все приятни хора – кръвожаден варварин; магьосник – бивш изнасилвач, настоящ роб; и алчно джудже измамник и крадец. Персонажите са по-скоро клиширани, но доброто озвучение и дребните детайли от историите им, подметнати тук-там из диалозите, много спомагат за цялостното им изграждане.
Но историята не е единственото в една игра.
Геймплеят на Blackguards 2 се дели на три части – картата, битките и градовете/лагерите. Градовете са по-скоро статични (тоест, не можете да се разхождате в тях, а по-скоро гледате статична сцена от някоя улица), но в тях можете да обсъждате планове и стратегии с групичката си от социопати, да получавате сведения от разни пияници и роби (в първия случай чрез заплащане, във втория – чрез мъчения), да купувате оръжия, брони или предмети, или да научите нови умения. Според мен, именно тук играта блести. Отдавна не бях виждал толкова добре изпипано и дори класическо дърво с умения. Можете да повишите както бойните и магическите си умения, така и характеристиките и дори уменията за боравене с оръжия. Изборът при Касия е огромен, защото докато другите персонажи започват с вече установени класове, тя започва на чисто. От вас зависи дали ще бъде могъща магьосница или пък ще коли противниците си с брадви. А за да повишите уменията си, ще ви трябват adventure points. Получавате ги след всяка успешна битка.
Битките в играта са на принципа на двойния ход, както в XCOM. Можете или да изиграете по-дълъг ход по картата, или да изминете по-кратко разстояние и да извършите някакво действие. Тук освен кръв и мана, героите имат и издръжливост. Издръжливостта се ползва за по-специални удари – с две оръжия (ако имате dual wielding) или по-брутален, но изтощаващ удар. С падането на издръжливостта, пада и възможността ви да спамите мощни удари. Наистина хубавото е, че можете да избирате кое ниво на магия да направите, в зависимост от ефекта на нивото (нападателно, капан) или останалата ви мана. Така се получават страхотни комбинации – например, с единия магьосник можете да направите огнена стена и да хванете в капан вразите, докато другият ги пържи със светкавици.
Бойното поле е осеяно с интерактивни предмети – сандъци, лостове и тем подобни, а в началото на битката ще можете да изберете къде да поставите капани (ако имате такива), тъй че гаврата с врага е пълна. Проблемът е, че докато вие местите нищожен брой човечета, противникът ви често разполага с орди от около 15 души. Така на моменти битките стават изключително бавни и монотонни, като дори дребни сражения могат да се проточат над половин час. Честно казано, това доскучава и неведнъж ми се искаше да има възможност да пропуснеш противниковия ход. За жалост, такъв вариант няма. Също така няма и сейв по време на битка, така че ако сгафите някъде, трябва да я започнете отначало. Бих казал, че скучноватите битки са най-големият минус на играта.
Картата също изисква добри стратегически ходове. На нея Касия и главният й противник се борят да задържат спечелените градове. Задържането им е важно, защото от тях получавате различни бонуси – предмети или ресурси. Можете да се сдобиете и с наемници, като понякога се случва да удържате града само с тях.
Това, обаче, може да бъде счетено за минус, защото макар да добавя игрово време, всъщност разтяга ненужно геймплея. Твърде често ще се биете за вече спечелен град, а както споменах, битките могат да се проточат дъ-ъ-ълго време.
Присъдата: механиката на играта е леснодостъпна дори за начинаещи геймъри в света на ролевите игри. Дървото с умения е прекрасно, графиката е хубава и достатъчно детайлна, а въпреки незапомнящата се музика, озвучението е на ниво. Но бавните и монотонни битки ще се харесат по-скоро на хардкор феновете на походови стратегии, отколкото на обикновения играч, решил просто да убие малко време с някоя игра и да се позабавлява. Разнообразие в сраженията има, но трябва да знаете къде да го търсите и да имате търпението да го намерите. Въпреки това, играта безспорно има своя чар и със сигурност ще се хареса на любителите на предизвикателства.
Оригиналния ключ на играта ни беше осигурен от www.fast2play.bg – където можете да намерите дигитални ключове за всички платформи. 
Автор: Любен Марковски