facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Black & White 2
Ревю | 01.11.2005 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Lionhead Studios
Издател:
Electronic Arts
Жанр:
Стратегия в реално време, Симулатор
Платформа:
PC
сайт на играта »

Аз съм Бог. Колко сладко е усещането на Силата, да превъплътяваш най-съкровените Си желания в реалност, да управляваш съдбата на милиони, да създаваш и да рушиш. Да превземаш империи чрез унищожение или състрадание. Да Си могъщ! Геният на Питър Молиньо ни даде една различна игра преди почти две години. Игра, която до сега никой не би си и помислил, че може да бъде създадена, пращяща от оригиналност и свежи хрумки. Игра, която вече има продължение. Което пък малко или много е било засегнато от влиянието на EA. Придобила по-голяма масовост, опростена и вкарана в мейнстрийма, Black and White 2 е една велика геймка, но не и това, което очаквахме да бъде...

Раждането


Една молитва, едно единствено, искрено желание е достатъчно, за да Се родиш. Една искрица вяра, прелитаща през вселената, ускоряваща се към избухващата супер нова на Твоята божественост. Кратък миг на съприкосновение, частицата се е сляла с друга и Ти придобиваш форма. Понасяш се към първоизточника й, пътьом набираш сила, материализираш физическата Си форма. Пристигаш в нов, млад и първобитен свят, в него частичката вяра Ти дава сила, а Ти даваш сила на човека, повярвал в Теб. Тази връзка ще Те води във величието Ти, тази връзка ще Те направи Божеството, а не поредната свръхестествена проява.

Няма да Си сам. Винаги до Теб ще стоят доброто и злото, представени от сладко дяволче и брадато старче, облечено в бяло. Те ще са винаги там да Те тласкат в една от двете посоки, да Ти дават съвети и в общи линии да досаждат колкото се може повече. Отърване няма, а и не бихте желали да има.
И така - светът е пред теб. Народът на елините бива смазан от ацтеките. Малцината оцелели, поведени и покровителствани от божествената ти ръка, тръгват на дълъг път през няколко острова, в създаване наново на великата си империя. Която ти (в случая аз) ще управляваш, както намериш за добре.

Мац пис-пис

Като всеки себеуважаващ се бог, ще трябва да си изберете аватар. Той, заедно с ръката ви са основните средства за взаимодействие със света. Животинчето ви е вашият най-близък приятел и най-могъщо оръжие. Изборът ви се свежда до версия на библиотекаря (Тери Пратчет), крава, вълк и лъв. Ако сте от щастливците, закупили Колекторс едишъна на играта, или просто сте малко по-добре ориентирани из нета, ще можете да отключите и пето създание - тигър. Като една себеуважаваша Се (ще го повтарям, докато си повярвам) божествена единица, подминах тревопасното и маймуната, заради очевидния им кретенизъм. Отхвърлих вълка, заради ужасната му клишираност. И водейки се от силния си афинитет към котките, спрях вниманието Си върху лъвчето.

Мамин сладък, гледках го как расте с всеки изминал час, как доволно хрупа трева от полята, и как на празници уважаваше по някое и друго говедо от стадата. Опитах се да Съм добър и справедлив с него. Давах му да си играе колкото си иска, рядко го завързвах някъде с определена задача и в общи линии си правеше каквото си пожелаеше. Бидейки огромен, той се оказа невероятен помощник в строенето на градовете, събирането на ресурси и забавляването на хората. Уви, вече не можете да си го оцветите както ви душа иска с татуировки, но можем да преглътнем този момент. Малкото зверче постоянно имаше нужда от грижи - да е нахранено и доволно, да спинка редовно, за да порасне от няколко сантиметрово "Мррр-мяу" до няколко метровото "Гррр-гриз". Също като Мен, то си сменяше уклона. Ако го оставях да кльопа хора, да руши каквото му попадне пред погледа и да мачка вражеските легиони и то се озверяваше. Поникваха му зъбки, козината ставаше по-могъща, заедно с мускулите му и самата му гледка караше всички в града да треперят и да скланят глава в страх и възхищение. След кратък експеримент с добрата му страна се превърна в миловидно пучхенце, с гейски розова козинка и ефективността в защита на прегазен слон. За това зарязах морала, за сметка на полезността и си го оставих някъде на границата между злината и силата.

Да, опитвам Се да бъда умерено зъл бог. За това и не го претоварвам много-много със задачи. Можех да го накарам да мисли в една от основните 4 посоки - строеж, забавление, война и събирачество. Но всяка секунда, прекарана под този контрол, убива свободната му воля. Ако исках диването само да събира ресурси и да ги носи до депото, щях да Си взема комбайн, а не лъв в крайна сметка.

Постепенно Го научих на две бойни и две защитни магии, развих таланта му за битки, с постоянни упражнения и редовен сън, Го направих по-голям и по-силен. В мирно време полива горичките и помага на хората по собствено желание, а дойде ли време да освободи разрушението в себе си, може собственоръчно да изнесе цяла армия, засипвайки я със светкавици и огнени топки. Което не го прави по-малко дебил в определени моменти. Още Си спомням, как трябваше да разруша част от града Си, защото добичето му с добиче се беше заклещило непоправимо между две улици, беше се депресирало като феминистка на гейско сборище и гледаше тъпо как горилата на противниковото божество раздаваше правосъдие в града Ми... в МОЯ ГРАД!

И все пак Котьо е пичага, към който няма как да не Се привърже човек... така де - Бог. А с новата система за уроци чрез награда/наказание много по-лесно може да се контролира и наглася в зависимост от вкуса ви.

Земя като една човешка длан

И така, стигаме до основата на собствената си Божественост - града, полиса, люлката на цивилизацията, или в някои частни случаи - "помийната яма на континента". Новия Black and White е получил доста силно влияние от икономическите стратегии и тайкуните. Управлението на метрополията е силно опростено и в същото време са добавени нови опции. Целта на града е една - в него живеят поклонниците, те генерират вяра, вярата ви е жизненоважна за съществуването на всяко wanna be теологично извращение. За разлика от първата игра вече имате "Тeh imba interface" или с други думи, дори Молиньо е резнал оригиналността за сметка на масовостта. От едно приятно меню можете да изберете какви сгради да строите, след това да пльокнете, където си пожелаете, плана и да изчакате хрантутениците (тъй де, поклонниците) да домъкнат материали. Това, от една страна, доста улеснява работата ви, но пък убива зверската оригиналност на същия процес в първата част. От друга страна, новият интерфейс позволява драстично качване на бройката структури и тяхната функционалност. В общи линии цъкате къщички, с които да увеличавате бройката на населението, разполагате ферми и поля за обработка, строите каменоломни, дъскорезници и мелници за увеличаване на производителността. Новите елементи са сградите за разпускане, като баните, почивните домове и пивниците. Сградите, увеличаващи шашкащия фактор на града ви (всеки храм, библиотека, амфитеатър и т.н.), и бойните сгради. Има и един отделен сегмент - това са подобренията за града, под формата на фонтанчета, колони, статуетки и т.н. гмеж, чиято единствена цел е да прави хората доволни (мдам, кофти е да си набутан в малка къщичка, до още 50 такива къщички и каменоломна за капак на мизерията), а градът ви е готин.

Вече можете да печелите неутралните и вражеските градове по два начин. Единият е като ги впечатлите. Ако собственият ви полис е достатъчно шареничък и красив, пичовете сами ще си вдигнат парцалките и ще потеглят към него, носейки ви всичките си ресурси. Това, както се сещате, е най-добрият вариант. За да го постигнете, не пестете от всякакви благини в града си и цвъкайте на всеки свободен сантиметър нещица, вдигащи престижа му.
Ако пък имате нужда от бърза експанзия (например някоя от мините ви е пресъхнала), то можете да пратите взвод войници да превземе чрез сила някое селце, разполагащо с нужните ресурси. Уви, в процеса голяма част от популацията му се разбягва и уклонът ви се променя в полза на тъмната страна, но понякога това е единственият избор.
Най-много липсва премахването на храма ви. Тази огромна постройка, с тълпите поклонници пред нея даваше по-голямо чувство за божественост, на сила. Сега я няма, дори не е включена и нейна алтернатива. Жалко.
Промените наистина са много, но лично аз останах леко недоволен от... как да се изразя - обикновеността им: с тях B&L прави крачка назад в оригиналността си, но за сметка на това става по-лесно смилаема от средностатистическата лейм единица.

Църно и бело

Честно да си призная, опитах се да бъда добър бог, но играта просто не ми го позволи, за това трябваше да се примиря с умерено зла инкарнация. Единственият начин да вървите напред е експанзията. Или поне това е по-бързият начин. А всяко ваше действие се интерпретира като добро или лошо - проблемът е, че войната в тази игра е зло под всяка една форма, дори и когато защитавате собствените си граници от инвазия. Строейки огромен и красив град, миропомазвайки сганта в него с лечение и чести валежи, даване на народа това, което иска (гадовете имаха нужда от карцер, дадох им го и взеха, че се сдухаха от моята тирания, WTF!) и превземането на градове чрез впечатление е единственият път на доброто. Само че той отнема адски много време. Друго си е да натъпчеш всички в огромни, нискокачествени блокчета, да превърнеш жизнерадостните им усмивчици в озъбени войнишки физиономии и да смажеш всяка съпротива по пътя си. Бе нека Ме мразят, нали се страхуват и така или иначе спазват какво им се каже. Както виждате, всеки един от вас ще може да направи това, което го влече, това което му иде отвътре и да остане доволен. Уви, чисто функционално тъмната страна е по-привлекателна. Ако поемете по пътя на доброто, преспокойно можете да оставяте компютъра за по 10-15 минути за по няколко бързи клика и след това да се замете с кафе, разходка на кучето, домашно или уважаване на жената.

Малко разочарование представлява и елементът с войските. Всичко се свежда до изкарване на колкото се може повече и по-големи групи, които насъсквате срещу други групи. Нямате почти никакъв контрол над действието и като цяло - стои само за красота.

Чудесата също са орязани. Вече не можете да садите горички, уви! Имате огнени топки, светкавици, метеоритни дъждове, дъжд, лечение и вдигане на щит. Можете да построите и три чудеса, които отварят път към четири ултрамагии - масово впечатление, вихър, земетръс и вулкан. Готското е, че всяко едно от тях променя ландшафта и са наистина разрушителни.

На финал ще оставя графиката - просто взима дъха. Начинът, по който ръката ви кара тревата да потреперва, вятърът, играещ си с гривата на Котьо, лавата, избухваща в центъра на града ви и превръщаща сганта в малки симпатични скелетчета - само да имате достатъчно мощна машина! И да, това е безумно добра игра, шедьовър по един собствен си уникален начин, различаващ се с първоначалните очаквания и влязъл в мейнстрийм геймтеченията, но все пак шедьовър. 

 
системни изисквания
P4 1.6 ghz, 512 MB ram, 3.5 GB HDD, Win 2k/XP, dX 8 Video, dX 9.0c
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Black & White 2

Чийт:
Лесен път към създаването на чудовища.

ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28