Bet on Soldier: Blood of Sahara

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 02 окт. 2007

Поредното reality шоу е факт… Ще участвате ли?

– Скъпа, донеси ми салатата и ракията! – той се намести удобно във вмирисаното кресло и зачака първия удар. „М-м-м добре му изпука черепа, но днешният участник беше здравеняк и играта щеше да продължи дълго…” – мислеше и отпиваше блудкавия алкохол, неосъзнавайки, че изживява един стереотип от миналия век. „А може би няма да е толкова дълго.” Един изстрел довърши започнатото и изпръска камерите с кръв.

Шоуто не беше новост, но беше необходимост. Хората с черни лъскави костюми го правеха, за да печелят дори повече пари от залозите. Целта на участниците беше да довършат опонента си възможно най-бързо и зрелищно. А участници винаги имаше. Войната не оставяше хората да си поемат въздух през последните 80 години. Парите вече бяха корен на оцеляването, а не на злото… А може би това беше едно и също?

BOS (Bet on Soldier): Blood of Sahara е standalone експанжън за оригиналната игра. Концепцията, както са установили запознатите от вас, си остава същата. В случая обаче играете като Max Balding- WRF-войник, от когото се очаква да мрази противниковата организация (UAN) до мозъка на костите си (не, че такъв му беше нужен). Така беше редно. Но дали щеше да стане точно така? Той не обърна внимание на слуховете около новите си работодатели, когато се захвана с това и може би сключи договор със самия дявол.

Всичко започна, когато поради големия си талант и изтънчена злоба беше разкатал повече народ, отколкото цялата американска армия. Когато се издигна в йерархията и стана истински шампион, привлече цялото внимание върху себе си. Движеше го нечовешка амбиция. Вече дори не ставаше въпрос за парите. Той искаше опонентите му да се страхуват и просто се забавляваше с плячката си. Не закъсняха и офертите и скоро бе нает от WRF и изпратен на мисия срещу UAN в Северна Африка…

Bang Bang

Играта е предсказуема, но приятна, ако търсите нещо непретенциозно с повече гилзи. Започвате всяка мисия като избирате оръжията, бронята и хората, с които ще работите в екип. След това ви пускат в действие и с помощта на карта откривате и разкатавате гадовете. Важен момент е, че трябва да пазите бронята си. Иначе неусетно се пренасяте във вечните ловни полета…

Бонус е, ако се съсредоточите върху изстрелите в главата, а тук е учудващо лесно дори за мен. Един точен удар разбива каската и с втория всичко е приключило. Плюс в случая е, че при избора на оръжия можете да изберете, каквото си решите. Общо взето няма да страдате от недостиг на пари или поне ще имате достатъчно за необходимите неща.

Говорейки за избори, в началото на мисията си избирате сами кой ще бъде финалният ви опонент, което е малко по-нестандартна опция. Колкото по-лоша гад си изберете за осмъртяване, толкова повече парички ще звънят накрая (ако победите…). Като това повишава и вашия ранг и се приближавате до желаната от вас първа лига (започвате в третата).

Говорейки за избори отново, обаче се налага да ви кажа, че такива в самия геймплей (при single player) можете да правите малко. Маршрутът ви общо взето е предначертан, много монотонен и праволинеен. И играта се състои единствено в това да тичате, да стреляте, да се доберете до дадена точка, след което кръгът се затваря и пак тичате и стреляте…

Сред добрите решения за гемплея е фактът, че не само бронята на главата, за която вече споменах, а всъщност всички брони могат да бъдат разпарчетосани, което излага дадена част от тялото на опонента на вашите куршуми. Имате и индикатор, чрез който виждате какво сте уцелили и можете да маркирате в какво се целите (това обаче сме го виждали и то дори и в оригинала).

Новости…. Уж 😛

Всичко гореспоменато общо взето важи и за оригиналната игра (разбира се, освен самата история в случая). Геймплеят общо взето е непокътнат, като авторите все пак са се опитали да ни убедят, че нещо ново има.

Новото в expansion-а е на първо място дестинацията. Играта се развива в пет нива в северна Африка, което само по себе си предполага екзотика. Тук обаче идва и първата ми критика. Такава има, но определено можеше да се желае и още. Не знам дали причината е у мен, защото съм максималист, но това е мнението ми за цялата игра. Нелош напън, но нищо особено. Което поражда у мен недоволство, защото има някакъв недоразвит потенциал, който общо взето само ви подлъгва да закупите играта. Но както и да е…

Заглавието предлага и multiplayer, който на практика спасява оригиналното заглавие от провал и съответно може да се очаква да даде едно рамо и на експанжъна. Тук вече разполагате и с нови (но малко на брой) карти за тази част. Нов е и MP режимът Team Deathmatch, който изправя двете организации (WRF и UAN) една срещу друга.

Сред благинките на дребно пък е нова гърмялка- the Intensive Care rocket launcher с auto homing, има и нови камуфлажни скинове. Разполагате и с 8 нови шампиона, включително Ivanov Drogn и Tatikios Lente.

Приятна изненада е PhysX енджинът, който позволява дори на дребни обекти да падат реалистично и повишава нивото на детайлност. А звукът за мен е едно от най-добрите попадения, защото музиката е достатъчно атмосферична, свежа и не омръзва.

Не, не, не мога не…

Не мога да ви кажа да закупите това заглавие. Със сигурност има хора, на които то би допаднало, но това ще е само защото търсят количеството в жанра. Играта може да се хареса под формата на пълнеж за излишно време. Сама по себе си обаче тя не предлага нужната оригиналност и разнообразие, за да бъде нещо, на което специално да отделите внимание. В случая положението дори е и по-лошо.

Играта не предлага достатъчно новости в сравнение с оригинала. Като цяло единственото, което може да ви тласне да я закупите, е мултиплейърът, който е най-сериозният й коз. Както и при single-а обаче, има достатъчно други заглавия, които също имат готин MP и няма реална причина да изберете точно тази игра. MP-то в случая е по-скоро успокоение, ако така или иначе сте я купили.

Автор: Лили Стоилова