by PC Mania
Бира, Я-я-я-я? ВундабаХ!
В името на автентичността, докато се инсталваше, играта се заредих с едно стекче Стела, разплух се пред РС-то и започнах да тествам. Шулна срамота си е да пишеш за бирен тайкун и да не се освиниш порядъчно с въпросното питие. Играта е немска, предполагам че идеята за нея се е родила, докато са се наливали с биришка и са кльопали вурст (е, няма как да скипна стереотипа). То тайкуните са като срамни въшки – плъзнат ли веднъж няма отърваване, а бирата е едно от по-малко странните неща, които сме срещали в жанра. В интерес на истината след Американският фермер (John Deere American Farmer – брой 9/2004 PCM), не вярвах, че нещо може толкова приятно да извади кретена в мен на показ.
2 бири по-късно
Едно такова лежерно ми е, стеличката си влиза мазно-мазно, чат-пат иска да излиза, ама с всички бири е така. Започнах в Англия своята бирена империя. Немците и австрийците някакси не ми се понравиха като стартова опция. А и английската бира си е класика това са Bodingtons и Old Speckled Hen все пак, да не забравяме и страхотната Ирландска Guiness. Мъжете знаят защо… въпреки че така и не разбрах смисъла на този рекламен слоган. Визията леко ми се е блърнала от бирата. Което всъщност е плюс, така постното текстуриране ми се струва доста по-добро. Но най-готиният ефект от изпитата бира (вече третата бутилка наполовина си е заминала) е, че играта ми се струва доста по-забавна отколкото всъщност е, надявам се на шестата бутилка, да не започна да я намирам за секси.
Не че е лоша, ама просто идеята е ммм, преексплоатирана. И със стандартното “Строй къщички, наемай хора, прави продукция, строй още къщички” трудно биха ме трогнали. За сметка на това
бирите вече станаха четири
Замених досадното озвучаване със сборно дискче реге ремиксове. Не ми пука за еднаквите, но за сметка на това грозновати бутони – каквото и да цъкна, все нещо се случва, и е гот. Хаотичното цъкане води до отварянето на огромен екран с различни марка бира. Спирам и го гледкам в унес, броейки на ум колко от марките съм тествал лично. С радост разбирам, че моята бира дори влиза в топ 50 за континента (“Хер Ханц Регал” и “Азра Ел Фида”).
Освен пивоварна, съм си построил барче, даже две за гостите да пробват новите дестилати, както и хотелче. Така и не разбрах защо вместо да си се концентрирам върху производството и употребата на биричка, трябва да се занимавам с туристи. Ама като няма друга тръпка и това става. И без това единствената опасност е да фалирате поради преразход, няма никакви скриптирани ситуации, или марсиански атаки.
Абе, пичове – каква е идеята да се прави бирен тайкун изобщо?! Зоопаркове, фън зони, сафарита – готино – има задоволството от това, че си направил шарено и готино нещо и децата му се радват. Сити билдърите пък те карат да се почувстваш гот като видиш завършения си метрополис. Рейлроуд тайкуните боцкат това приказно желание да превърнеш хола във влакова станция. Но бирен тайкун?! Сори, Еклипс, ама да строя индустриални сгради в индустриална зона и да произвеждам бира, която да не мога даже да опитам, не ме кефи. Опа, останали са ми още две стели! Допивам си ги, кутиите в кошчето, играта също. Дас геймкен из капут, Я-я-я-я!
Автор: Георги Панайотов