Battlefield 2: Special Forces

Да, наближава Коледа. Гадно временце – сезон на мъглите, на вечните базари и разпродажби, на предколедни обещания на геймразработчиците. Сезон на хитовете и сезон на провалите. Определено сезон на експанжъните. Едва ли е имало някакво съмнение за съдбата на батълфийлдовския такъв. Не и след ефекта, който постигна двойката. Да, голяма част от старите фенове я приеха доста скептично в началото. Но това беше просто страх пред новото, преди да я поемат и заиграят не по-малко от предишните две серии на играта.

Спецфорци

Та, за какво става дума. В Battlefield 2: Special Forces ще поемете ролята на войник от някоя от шест специални части на различните нации. Това са американските флотски Тюлени, британските SAS, руските Спецназ, MЕС (Middle Eastern Coalition) и две бунтовнически сили за цвят. Добавени са нови оръжия, превозни машини и допълнителни рангове за нет класацията ви. Отново фокусът на битките пада върху урбанистичните високоадреналинови престрелки, което вдига количеството фън двойно. С други думи си имаме един изряден експанжън и нищо повече – за добро или за лошо.

Защо всъщност нито съм изпаднал във фенски възторг, нито в критично съжаление? От една страна, играта предлага доста нови неща. Ако погледнем сухите факти, пакетът съдържа сам по себе си достатъчно новинки, на които да ви се спрат очите. От друга, те са прекалено малко и почти не успяват да разчупят или обогатят геймплея така, както на времето направиха Road ot Rome и Secret Weapons of WWII за Battlefield 1942.

Имате например 8 нови карти. Отново на тях могат да се съберат до 32-ма души от всяка враждуваща страна, пуцащи се в свободното си време. Наистина сред тях има големи попадения. Например напълно завършения космодрум с всичките му тунелчета и поддръжни сгради и луди престрелки около ракетите. Или пък летище, комбиниращо едни от най-ожесточените битки из коридори със снайперски и хеликоптерни дуели над него. И на финала островът, където, въпреки тропическия екстериор, няма да срещнете почти нищо от атмосферата на Battlefield Vietnam и отново акцентът пада върху урбанистичните сражения.

От гледната точка на прогеймърите

това са чисто турнирни карти с перфектен баланс и структура за средни и големи отбори, но редовият батълфилдаджия не винаги иска да е “под пара”, докато цикли за разпускане в края на тежкия работен ден или седмица. Новите изцяло градски карти обаче прекалено много приличат на старите (Karand например) и в тях като че ли размаха и вдъхновението на дизайнерите се е изгубило пред лицето крайните срокове. Специално за почитателите на Iwo Jima има неин римейк, в който талибаните се опитват да завладеят американски самолетоносач – отново доста добра комбинация от морски баталии и престрелки из коридори и затворени помещения.

Между другото не се учудвайте, че до момента, а и до края на статията, ще си говорим само и единствено за мултиплейъра. Да, Battlefield Special Forces предлага солова игра, също както и оригинала си, и да – ботовете не са чак толкова недоклатени кухи лейки, като в SW: Battlefront 2 например, но все пак са с една идея по-дебилни от повечето плейъри. А и макс 16 души на карта си е куцо, откъдето и да го погледнеш. Малка забележка: говорейки за качествата на хората по сървърите – горното твърдение важи за немските и UK-ските, у нас положението е… бе айде да не коментирам.

Бръм-Бръм

Какво би бил един Battlefield без превозните средства, а? Ми клип на Ъпсурт без Галя от Каризма или PCM без Орлин Широв и Морган Кроу – тоест нещо незавършено. В случая няма да се спирам на всяка машинарийка поотделно (иска ми се, ама главния ще ми отреже главата… и двете). А и акцентът на геймплея, както вече споменах, се е преместил доста осезаемо от танковите баталии към мен-ту-мен пуцанията. Дори и на най-големите карти съотношението тежки танкове и бронетранспортьори към камикадзета с базука и ислямистка пропаганда в главата е в полза на вторите. За сметка на това драстично е увеличена бройката на леките и бързи превозни средства, които са адски кекави и крехки, но в ръцете на човек, добре познаващ картата и класа си, са перфектното средство за бързи прониквания в гръб и нанасяне на сериозни удари по вражите сили или разрушаване на стратегическите им сгради.

Както споменах в началото, имате 6 фракции за игра, всяка със специфичните си машинарийки, но дотам свършват разликите. Поради малкия брой карти, на които можете да играете с тях, феновете на руските Specnaz няма да ги срещнат повече от два пъти, а и в името на баланса пушкалата и превозните средства са почти идентични.
И… надявам се да ми бъде простено това, не знам как да изразя радостта си от

новия Technikal

– това са същите бръмбазъци, познати до болка на феновете на Command and Conquer: Generals. Става дума за пикапи с монтирани на гърба 50-калиброви картечници. Дали ще ги използвате за масова резачка на пехота (за разлика от танковете, тук картечарят е доста по-добре защитен фронтално и в опасност само от снайперисти) или за бързо стоварване на малък взвод в тила на врага – решението е ваше (или на командира) и винаги е правилно.

Да, отново има система за избор на един от играчите за глобален командир, който да поставя цели пред отбора. Всъщност на базата на новите промени тиймплеят (и то съгласуваният такъв) е станал в пъти по-важен, отколкото беше преди.

Пипната е и системата за Интернет ранкинг, но промените са изцяло козметични и отново са създадени с целта да се напаснат към добавените нещица в геймката. Вече има възможност да получите умението за пробиване на различни повърхности, при което в зависимост от оръжието, с което сте се екипирали, ще раздавате правосъдие, независимо дали врагът е на открито, примижал е зад тънка като картон дъсчена ограда или се скатава зад вратата на някоя сграда.

Bugzzzzz

Оки, когато имаш едно студио с традиции като DICE и един огромен разпространител като ЕА, най-малкото, което можеш да очакваш от експанжън към техен лийд продукт, е да е запазил всичките си бъгове, че и да добави нови. Явно обаче момчетата разработчици са бачкали доста под пара да хванат последните срокове. Като се започне с малки, но за сметка на това доста дразнещи проблеми с постоянни дисконекти и нестабилност на някои сървъри, свинщини в менютата за рефреш на сървър листата и т.н. Минем през безобразния патфайдинг (не, наистина понякога се учудвам в какви ръбчета на текстурата мога да си натроша танка) и се спрем на една цяла одисея от зависваща система, перманентна нестабилност, абсолютно и непреклонно желание да се сработи с няколко модела съвсем читави видеокарти и разбира се – огромната дисково пространство и незнайно колко пачове, нужни, за да подкарате играта. Но пред истинските спецчасти няма прегради, нали. А и това не пречи на играта да е най-маниакалният експанжън за най-маниакалния отборен шутър, описана в най-маниакалното списание от автор-психопат.

Автор: Георги Панайотов