by PC Mania
Паршутен взвод, записки на картечаря:
Ден 1
“Днес ми дадоха нова картечница. Много яко парче – 50 калибъра, ама имам чувството, че тия патрони са от обеднен уран. Всичко пробиват – трябваше само да видите как хрупкаха като солети немските BF 109 на път към Европа. Те, милите, смятаха, че ще могат да свалят някой от бомбардировачите. ДА БЕ! Гледай само как си палят гащите, още щом ги погледна накриво. Е не е истина просто!”
Ден 2
“Ихаа, спуснахме се на земята и след невероятния героизъм, който проявих на самолета, вече съм картечар на самоходна АА инсталация. Просто камионче, ама в каросерията има сглобено 4х оръдийце. Какво е по-хубаво от една безумно добра 50-калиброва картечница. Всъщност 4 безумно добри, 50-калиброви картечници. Айде пак майка им жална на самолетчетата, че и на бронетранспортьорчетата, че и на мотоциклетите. Ще ми превземате Европа, а, а, А?! Мри шваба, мри Ханци!”
Ден 3
“Ехе-е, израстваме в кариерата, то малко доскуча с картечка да се стреля по „тигри“ и „пантери“, че и да гърмят, та за това ме пренасочиха към танковия корпус. Имам си М10ка, и познайте какво правя в нея… не бе, не пера чорапите на командира – пак съм на оръдието. А си мислех, че управлението на изтребител Lightning или Р-51 Мустанг било фън. Хах, наистина не знам, защо сме дали толкова много танкови жертви по време на войната, след като сам с тия две ръце направих на стружки цяла танкова колона. Чудя се, какво ли ще ми поднесе съдбата утре?”
Ден 4
“Е, не! Няма как да стане по-добре – от танка скок за оръдието на Priest – за незнаещите, това са онези малки, сладки, много мощни самоходни артилерийски установки. Пак танкове, ама вече направо жал ми става за джеритата. С един-два залпа и край с цялата менажерия от котки. Животът е хубав, особено когато имам възможността да пуцам на воля!”
Ден 5
“Кой, ау леле-е-е, само да го пипна, та кой питам аз, ме набута в тия…?! Къде ми е танкът брей, какво правя аз по средата на Берлин с глупав снайпер в ръка? За чий от артилерист ме принизиха в кашимерия?! Е нямам значение, снайперът пак си трепе всичко, че и брони пробива. Животът не бил чак толкова лош. Само да не беше гадното усещане, че съм залепен на едно място…”
Дневника на автора:
Ден първи до трети
И така драги зрители… Уупс, читатели, предадохме ви последните събития пряко от бойното поле. Въпреки силното си пенсионерко възмущение, че, вместо един хубав и разчупен шутър, Battle strike се оказа една хубава и разчупена аркада, успях да да се накефя и първоначалната ми фрустрация да премине в блага усмивчица. Играта е адски простичка, с едната мишка се играе и нищо повече. Геймърският еквивалент на чоплене на семки. Освен това е и забавна, а разработчиците заслужават доста похвали за това как хитричко са пресъздали илюзии за движение и за триизмерност. Така че не се подлъгвайте: дори и в самолета и в танка, всъщност ще си стоите на едно място, а останалият свят ще се приплъзва около вас. Мисийките се изиграват бая бързо и са перфектни, когато трябва д убиете 15-20 минути. Освен това дават предпоставката за компетативност и дори известна доза хазартност, когато подхвърлите “А, на бас пич, че не можеш да ми биеш рекорда, на 5 лева се хващаме!”
Освен това заглавието е един от добрите представители на жанра си, леко е и щади машината. Заслужава вашето внимание, но няма и да изгубите нищо, ако го подминете като метъл – чалгаджийка. 16 мисии яка сватбарска стрелба, какво повече да му иска човек?
Автор: Георги Панайотов