Battle Mages 2: Sign of Darkness

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2005

Спомняте ли си Даенмор? Земята на Battle Mages, приказна вселена, в която трябваше да спасите съществуването й от налазилите зли сили, да предпазите столицата на Империята и вълшебния кристал, даващ магическите си сили на всичко живо. Когато се появи Battle Mages бях приятно очарован от добрата комбинация на RPG елементи с RTS битки. И в същото време играта имаше някои недостатъци. Беше възможно да играете само с хората и гоблините, и тук-там ви се даваше възможност да разцъкате някоя от оркските или елфските единици. Развитието на героя също беше малко сложно, но в общи линии основният недостатък бе, че независимо от първоначалния ви избор, към края на играта разликата между четиримата типа магове се стапяше. Но това бяха дреболии пред наистина готините битки, системата за повишаване на нива на единиците и техния ъпгрейд и огромното количество куестове.
Всички знаехме, че ще има продължение, и ето че то най-накрая се появи. И в случая имаме всички предпоставки на лице, за една качествена втора част. Sign of Darkness е точно три пъти по-дълга от предшественика, с удвоен брой единици, една изцяло нова фракция и… ок, спирам до тук и почвам подред на номерата.

Историята

Сюжетът във втората част се явява прикуъл на този от Battle Mages. Ако си спомняте в оригинала чат-пат ни се подхвърляше информация за Катаклизма при който избухва войната между хората, орките и елфите, а джуджетата завинаги изчезват от света на Даенмор, оставяйки само руини и артефакти след себе си. Сега ще видите от първа ръка именно какво се е случило и защо се стига до тези събития. Играта е разделена на 4 кампании. Първата, е един огромен туториал, в който ще проследите пътя на млад магьосник от Гилдията, наречен Ферен из Северните планини, в търсене на един добре познат ни предмет – Жезъла на контрола. Подведен от лъжите на друг магьосник, той се набутва в една комбинация от събития, довели го до принасянето му в жертва и призоваването на могъщ демон от равнините на Хаоса. Втората кампания пък ще ви превъплъти в млад оркски шаман, поел на гърба си задачата да възкреси славата на народа си. Първоначално като партизанска дружинка срещу силите на империята, армията му нараства до истинска орда, с която напада човешкото кралство. В същото време, поел тялото на младия Ферен, демонът Сзи иска само едно – да се върне обратно в платата на Хаоса, и единственият начин да го направи е да доведе Хаоса до Даенмор. За целта със задкулисни игрички успява да насъска орките и елфите срещу хората, на едните обещавайки автономия, а на другите завръщане в родния им свят. И за финал, отново ще поемете командването над имперските войски, за да отблъснете с помощта на джуджетата оркско-елфския алианс, и да спасите душата на Ферен, изпращайки Сзи обратно в пъкъла. Звучи ли ви объркано? 🙂 Историите и на четиримата герои се преплитат една с друга през цялото време, и макар и леко банални, те са добре разказани и интригуващи.

Героят

Вместо да си избирате герой, сега в началото на всяка кампания ще ви се назначава автоматично такъв, силен в дадена област на магическото изкуство. Ферен например е спец на синята школа, Сзи управлява адските пламъци на Огнената и Черната школи, а шаманът е спец по природните магии. Променен е както интерфейсът, така и функцията на панела за героя ви. Събраните по време на битки точки опит можете да изхарчите, за да вдигнете едно от четирите му основни умения. Когато го направите, ще получите 2 точки майсторство за разпределяне между 4 други подумения, свързани с основния атрибут. Броят на войските, които можете да ръководите с умението Водачеството, определя колка армия можете да контролирате. Магическите ви умения определят колко мана ще имате, какви магии можете да научите и с каква скорост ще се регенерира маната ви. А бойното умение пряко подобрява статистиките на войските ви и скоростта, с която трупат опит. Подуменията към тях са силно свързани с дадения skill. Например сред бойните майсторства е опцията стрелците ви да нанасят повече щети и се отключват две специални функции за пехотата (берсерк и защита). Специалистите по магия пък ще имат намалена цена в мана за изричането на магии и защита за маговете в армията им. Избралите водачество пък, освен че могат да контролират по-голяма армия, получават намаление при закупуването на нови войски и подобрение в цените при търговия с градовете. Изборът ви силно ще определя стила на игра. Дали ще разполагате с малобройни, но елитни и много корави войски, или пък ще създадете орди от не много-силни, но за сметка на това многобройни единици. За истинските магове оръжията са само слабо допълнение към възможността за секунди да погълнат вражата армия със съкрушителни заклинания. Определено ми харесва тази идея, при която не дизайнерите, а играчът определя как ще се развие. Новата система от умения и

Армиите

Както вече споменах, Sign of Darkness е три пъти по-мащабна от предшественика си във всеки един аспект. Въпреки че максималният брой на войски е редуциран на 10, е премахнато различното количество водачество, което е нужно да ги контролирате – всички взводове искат по 2, а всички магове по 1 (преди елитни паладини например искаха 3, а новобранци щитоносци по 1). Дали ще изградите армия от меле единици с един-двама магове за цвят или армия от стрелци, изборът отново е изцяло ваш, а резултатът е коренно различен. Добавени са две изцяло нови раси за игра – тази на немъртвите и елфите, също така в някои определени мисии ще можете да наемете разбойници или джуджета. Всяка от старите раси също е пипната и са добавени нови юнити. Империята разполага с Милиция и Ловци – това са най-евтините пехотинци и стрелци, които можете да ъпгрейднете до паладини и ловци на глави. Орките имат нов ъпгрейд за конницата и шаманите си, като последните са станали истински добра комбинация от разрушителни магии и лечебни умения. Гоблините са получили по един ъпгрейд на пехотинците и стрелците си, което е в името на баланса в мулти, по време на солова игра почти няма да играете с тях.  Но нека се спрем на новите раси.
Ъндедите са под контрола на демона Сзи. Най-леката им пехота – скелетите, може да бъде ъпгрейдната до пълната противоположност на паладините – огромни черни воини, смазващи всичко с по един-два удара. Те разполагат и с вторите по мощност стрелци в играта – зомбитата, които освен стандартна атака имат много мощна отрова, убиваща вразите бавно, дори да излязат от битка. Магьосниците им могат да бъдат ъпгрейднати до могъщи Магове на мрака, които с лекота нанасят огромни поражения и хвърлят проклятия върху опонентите си. А специалната им единица – пълзящата смърт е страховит звяр, създаден от костите на други животни, това е юнитът с най-мощна атака и жизненост от всички.
Елфите пък са пример за балансираност. Нямат конница, но за сметка на това техните стрелци са в наистина големи количества за всеки взвод и 3 нива на ъпгрейд, правещи ги най-добрите в играта. Същото важи и за пехотата им – най-слабо бронирана от всички в играта, нейната функция е не да поема, а да нанася щети, на последното си ниво на ъпгрейд са малко по-слаби от могъщите оркски бойни главатари. Специалната им единица са горските духове – огромни дървета, събудени за живот от силата на природата. По фланговете на елфическите редици се разполагат майсторките чародейки, които имат набор от лекуващи и подпомагащи елфите единици. Уви, заради липсата на качествени нападателни заклинания те са напълно беззащитни без подкрепата на останалата войска и ще трябва добре да се грижите за тях.
За първи път ще имате и възможността добре да усетите мощта на оркския каханат. Наистина тяхната конница не може да се конкурира с човешката, освен по скорост. Нито шаманите им са толкова унищожителни като бойните магове, но пехотата им е страховита. Орксите берсерки и бойни вождове са най-добрите пехотинци из целия Даенмор и две подразделения от тях са напълно достатъчни, за да изнесат тежестта на боя.
Самите битки са доста динамични, ще трябва внимателно да си прецените силите и къде точно да се проведе битката. Неутралните чудовища (да бе, неутрални – все мен нападат) вече щъкат доста свободно из картата, и появата им от към тила ви в средата на голямо сражение може доста кофти да ви изненада (както и всички изненади изотзад, btw).
Няма да се спирам подробно на новата магическа – черна школа, само ще кажа, че напълно си отговаря на името и е балансирана спрямо другите 3.
Графиката и озвучението, уви са съвсем леко пипнати, което е минус, предвид възрастта им. Също така отново има престъпно малко количество карти за мултиплейър и соло игра, но ако си спомняте огромния patch, който беше пуснат през лятото и с който беше добавено именно такова съдържание, няма да се учудя, до края на зимата да има и за втората част. Както и оригинала, играта е напълно преведена на български.

Автор: Георги Панайотов