facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Baldur's Gate II: Throne Of Bhaal
Ревю | 08.08.2001 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
BioWare
Издател:
Interplay Entertainment
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

Елфът-маг отвори очите си. Над него се ширеше прекрасно, светло и синьо небе, а повърхността, на която беше стъпил, бе от матовосив метал - идилия. Замисли се дали това е Раят, но чу избълбукване зад гърба си. Бавно се обърна... Морето от лава се ширеше до хоризонта. Той беше точно на ръба и побърза да се отдръпне, когато усети прокрадващите се сенки. Още с извръщането си протегна ръка и изрече заклинание. Чу се пропукване и октариновите светлинки около китката му изгаснаха. Изненаданото му изражение се смени с ярост. Нямаше да се даде лесно...

Като че ли всичко бе свършило, дървото на живота бе спасено, злият маг - победен, а балансът - възвърнат. Сандра почти бе забравила за пророчеството и това, че тя е дъщеря на Баал - богът на смъртта и унищожението. Но то бе в нея. Откъдето и да минеше, колкото и добри да бяха намеренията й, тя винаги оставяше трупове и разрушение. В главата й се беше загнездила една мисъл - на това трябва да се сложи край.

Легендата продължава...

Изведнъж всичко се завъртя, Адът изчезна и заедно с групата си се озовах в средата на странна гора с каменни идоли. Всичко беше притихнало, но във въздуха витаеше усещане за опасност. Божественото предчувствие отново не ме излъга - женската фигура пред нас определено нямаше приятелски намерения. Битката беше кратка, но и спътниците ми бяха минали през не едно и две сражения, за да се спрат пред самотен боец, бил той и дете на Баал, както по-късно разбрах.

Още не бях прибрала стрелите си, когато отново влязох във времево-пространствен проход, където се върнах там, откъдето бях тръгнала - Адът. Този път нещата бяха различни, цялото място бе загубило мрачността си и бе станало някак по-уютно - като у дома. До огромната статуя на баща ми се бе появил обкръжен от светлина силует - ангел. Краят на пророчеството наистина идваше, а ангелът беше тук, за да ми помогне да се преборя с най-силните си страхове, със себе си и да разбера дали именно аз съм причината за разрушаването на света такъв, какъвто го познавахме.

След отлитането на божествения пратеник Сандра имаше време да се огледа. Впечатление й направи малкото импче, което кръжеше около групата. Сернд се опита да го заговори, но то просто го отмина с пренебрежение, мърморейки нещо под носа си. Това бе Сеспенар - бивш прислужник на Баал. Той веднага спечели симпатиите на Сандра с две свои качества - да сглобява частите на могъщи нови предмети и да подобрява старите. Второто му качество - на сладък празнодумец, пък вдигаше настроението на всички след тежките битки. А и малко хора биха останали безпристрастни след фразата: "Оууу, какво имаме тук? Аууу, торба с камъни! За какво са ти толкова много камъни - за нова глава?". Дори и Буу - "големият-малък космически хамстер" на Минск се приближи да го подуши.

Като бивш слуга на баща ми Сеспенар се оказа и доста полезен със знанията си за мястото, в което се намираме. Това бе само сянка на Ада, от който се завърнах. Изглежда като дете на Баал, което притежава най-много от есенцията му, имах правото да се установя в собствено измерение - трамплин към Amn и божественото измерение на баща си  - трона на Баал. Но най-много ме изненада срещата с човек, който мислех, че завинаги е излязъл от живота ми - брат ми Саревок. След като го върнах в света на живите, той беше безопасен за мен. От една страна, след смъртта бе загубил всичката си божествена есенция, а от друга, бе обвързан с клетва за вярност към мен. Умението му да си служи с големи мечове и обстоятелството, че не разполагах с други чисти бойци в групата, бързо го направиха член на екипа. За сега нищо не ме задържаше тук, а и час по-скоро трябваше да се върна в нормалния свят.

В мое отсъствие

доста неща са се променили

Още в магазина забелязах много нови предмети. Вече бе възможно да си купя оръжия от +3 клас, но за мен по-голям интерес представляваха +4 стрелите. Доста полезни се оказаха и бездънните торбички с амуниции за арбалети, лъкове и прашки. С малко помощ от страна на Сеспенар, много пари и малко късмет ги доусъвършенствахме и сега те дават +2 клас стрели и куршуми за прашки.

Имоен пък изкара невероятен късмет, намирайки +5 арбалет, който не се нуждае от амуниции и изстрелва магически огнени стрели. Но все още най-силните предмети открихме в подземията по пътя. Новите сандъчета за прибиране на колбички и стрели поосвободиха място в инвентара ми за трофеите от войната, която спечелих.

Интересно място бе градът, в който се озовах. Не беше странна обсадата на огнените гиганти, нито подземието, пълно с немъртви - странното бе, че в целият град бяха събрани всички чада на бога на убийствата - мои братя и сестри. От невзрачната женица Мелиса разбрах, че през целия си живот тя ги е обединявала, за да ги предпази от тях самите. Странна особа - на пръв поглед е крехка, но от нея лъха и сила - не божествена, но сравнима с моята.

Причината за обсадата се оказа Яга-Шура - огромен огнен гигант, дошъл да убие роднините си. По-късно разбрах защо - с всяко ликвидирано дете на Баал есенцията, която се съдържа в него, се връща при трона на баща ми. Яга-Шура не бе сам. Наричаха се Петорката - най-силните ми братя и сестри, решени на всичко, за да възкресят нашия баща. Гигантът се оказа лесна плячка за мен, все пак точно аз бях избраната да нося в себе си аватара на баща ни - The Slayer. Но дори и той не ми помогна срещу втория - Драконис. По дяволите, Баал можеше да се ограничи само сред хуманоидите, докато е разпръсквал семето си.

Брат ми не беше труден за убиване, но 20-метровата му крилата и огнедишаща трансформация определено се оказа горчив хап за някои от нас. Още се чудя как Сернд успя да се откъсне от слугите на дракона, да се преобрази в огнен елементал и комбинирайки се с Налия (която свали магическите му защити), да даде шанс на друида за фатален удар.
По време на

битките с останалите от Петорката

се срещнах със старите си и омразни drow-елфи, проклетите Mind Flayer-и, които неведнъж и два пъти ме накараха да насочвам стрелите си срещу членовете на собствения ми отряд. Срещнах дори и един от старите си познайници - бехолдера от града на елфите.

Доста проблеми ми създадоха новите гадинки, плъпнали по Крайбрежието на Меча след началото на катаклизма. Не мога да не спомена магическите големи, които накараха Минск и Саревок да търчат като луди, търсейки немагически оръжия. Имповете, хаотично засипващи ни с магии, също се оказаха проблем, особено когато един от тях призова двайсетина освирепели катерици. "Рунтавелките" дори не можеха да ни одраскат, но ужасно цвърчаха навсякъде... горкият Буу два дни след това не излезе от шлема на Минск.

Аз съм дете на бог, но и членовете на групата ми получиха статута на полубожества. Постепенно развихме нови умения. Друидът вече може да се преобразява в огнен или земен елементал и да призовава Деви - могъщи същества от божественото измерение, въоръжени със силни магии и огромни мечове. Но и те са нищо в сравнение с Принцовете-елементали. Господарите на огъня, водата, въздуха и земята се подчиняват на Сернд като послушни кучета.

Налиа също разви няколко нови магии. Най-могъщата от тях привиква дракон, който бълва адския си огън върху враговете, нанасяйки им невероятно много щети (10d10 + 1 за ниво на мага). Крадлата-маг намери и книга за призоваване на железни големи - невероятно полезни при битката ми с армията на Балтазар - последният от петорката. Той е луд монах, решил да се самоубие ритуално след смъртта на петорката и по този начин да спре баща ни и неговото възраждане.

...След смъртта на някой от роднините ми минавах по едно изпитание, дадено ми от ангела. Сега и петимата са мъртви, а всички изпитания - преодолени. Време е да ида в измерението на Баал и да взема това, което по право ми се полага - моя трон. Много ми дойде - първо Балтазар, после демонът, оставен от баща ми да пази измерението ми... Но за момента пътят изглежда чист. Бавно пристъпвам напред с приготвен лък, не знам какво предстои. Минск е разярен от злото, просмукало се във въздуха. В очите на Саревок проблясва готовност за предстоящо клане. Налиа, Джахейра и Сернд оглеждат гърбовете ни. Фигурата пред нас придобива по-ясни очертания... ПО ДЯВОЛИТЕ, тя пък какво прави тук.

Малко факти за финал

В кратце, бях очарован от тази игра. След появата на Icewind Dale и expansion-а към него към сагата бяха добавени много нови елементи, които са доразвити в последната част от историята за децата на Баал.
Първоначално не вярвах на обещанията за над 60 часа геймплей, но с осемте нови области за обхождане и огромния dungeon на Watchers Keep играта наистина е набъбнала до 80 часа забавление. Добавени са много нови умения под формата на специални качества и магии за всички класове герои. Представете си Sandra - стрелецът ми с активирани прицелен изстрел и умение, даващо и възможността да изстреля десет стрели за един рунд (при максимум четири в нормални условия). Историята е невероятна, графиката и музиката - също. Все още се използва старият Infinity-енджин, но това изобщо не пречи, а и при 2D-игрите той обира всички точки за красота.

Единственият недостатък е, че към края играта става изнервящо трудна. Мъчите се с часове, за да убиете поредната гадина. Пресметнах, че за един ден съм убил три дракона, две армии, три члена на петорката, един демон-пазач. Финалната гад все още се държи, но дните й са преброени... само да имах възможност да намеря място за почивка. Може да звучи изтъркано, но това за мен е най-добрият RPG-expansion, излизал тази година. За съжаление той ще остане в сянката на Diablo, но ще зарадва много хардкор-фенове. 

 
системни изисквания
PII 300, 64 MB, 600 MB HDD
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ПОРЕДИЦАТА
Baldur's Gate: Enchanced Edition 12
Baldur's Gate 2
Baldur's Gate 2 - Shadow of Amn 1
Baldur's Gate 2: Darkest Day
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78