by PC Mania
“Atlantis”- добрите идеи живеят дълго! Третата игра от поредицата е по-добра от всякога.
Атлантида – загадка, мечта, свят-легенда… Имагинерният континент, който, според някои теории, е погълнат от Атлантическия океан на запад от Гибралтарския проток, а според други е замръзнал и се е преобразил в днешна Антарктида. Той е блян за археолозите векове наред. Такъв е и случаят с красивата ни героиня, която ще ви преведе през какви ли не изпитания в стремежа си да се добере до неизследвания материк. За да изпълните
мисията
си, ще преминете през коварните пясъци на пустията Хогар в близост до загадъчен кладенец, строго охраняван от хората на главния ви опонент. Ще пътувате във времето и пространството през един портал, който се намира в мрачна мина в пустинния район. Благодарение на него ще посетите Древен Египет, където ще трябва да върнете вярата на антична цивилизация, съживявайки Амон Ра. Това е и първата по-основна задача, която ще ви бъде възложена. Забулени в мъгла от неизвестност и мистика, често ще се осланяте на подсказките на вашия крайно разсеян, но, криещ някакъв особен чар и весело настроение, разлагащ се водач.
Възстановявайки древната легенда за прераждането на Бога Слънце и победата му над коварния Сет, вие се разделяте със симпатичния мумифициран бърборко и се завръщате през портала, през който сте се озовали тук – обратно във влажната мрачна мина. Там обаче ви чакат горилите на съперника ви. Той самият не закъснява много и се изправя пред вас с цялата си алчност и безочие, недоволен от вашит постиженията ви, и решен на всичко, за да ви принуди да му свършите работа и да спечелите пари за него.
Като цяло този момент много напомня за приказката за Аладин, което ме навежда на мисълта, че е време да ви светна по въпроса за второто място, което ще посетите. Сега се превъплащавате в ролята на Шехерезада и разчитате на сладкодумството си, за да приключите успешно втората част от приключението. Мястото е Багдад. Играете от името на един крадец, който е главен герой в настоящата приказка, предназначена да забаламосате Харун Ал Рашид. По-късно поемате управлението на една мадама от Палеолита, в чиито образ трябва да се справяте с по-земни изпитания. Все пак ще си имате вземане-даване и с духове и древни ритуали.
Да не пропускаме обаче и историята, която се развива на по-заден план. Според мен тя ще донесе сладникав привкус на края на приключението. В пустинята Хогар археоложката ни не е сама, както би се изразил агент Мълдър. Но не, не става дума за сиви, зелени или пембени човечета – тя среща красив (е, поне според нея) туарег, който не иска да я остави на произвола на съдбата и й помага. Самият той обаче е много объркан и има нужда от помощ, за да постигне вътрешен мир. Героят е самотник, решил да се върне към корените си. След като е загубил своето семейство, той обръща гръб на модерния свят. Съдбата ви среща с него в самото начало на приключението, когато превозното средство на археоложката става на парчета, заради неочакваната поява на една газела…
Но достатъчно за историята… Вече споменах за някои от
героите
но все още не съм ви казала всичко за нашето момиче. Археоложката е пълно копие на известната френска актриса Киара Мастрояни, дъщеря на Катрин Деньов и Марчело Мастрояни. Образът й е сканиран специално за играта, използван е и нейния глас. Тя специално е записала репликите си не само на английски, но и на френски и италиански. Всъщност не само тя е интересен персонаж – като цяло и всички NPC-та са запомнящи се и ярки образи – всеки с индивидуални черти и излъчване.
Геймплеят
както е характерно за поредицата “Atlantis”, е на ниво и то много високо. Много приятно ме изненада това, че този път авторите като никога са решили да ни сюрпризират с много по-достъпни за логичното мислене пъзели. Ново нещо е и линейният геймплей. Сигурно ще приемете този факт по-скоро като минус. Истината е, че това спомага за въдворяването на ред, който коренно се различава от какофонията, царяща във втората част от поредицата. Лично аз, признавам си, се видях принудена да превъртя предишния Atlantis с неоценимата помощ на едно walkthrough, въпреки първоначалните си отчаяни напъни. Пъзелите, както и преди, са многообразни и наистина интригуващи. Но май достатъчно време отделих за тях. Ако продължа да ги описвам, то ще е просто, за да се размажа от удоволствие пред монитора при спомена за страхотния геймплей.
Аутро
Звукът и графика за щастие също не прецаква работата. Като се замисля такова нещо, което да развали моето до безумие възторжено впечатление, май така и не открих! За щастие и тук всичко си е много добре пипнато, въпреки че играта залага на стария енджин. Графиката, макар и издържана в каноните на статичните first person куестчета, е изключително красива, пъстра, но в рамките на разумното. За щастие няма крайно шарени визуални решения, които да развалят впечатлението за реалност. От друга страна обаче визията е достатъчно пъстра, за да предаде правдиво представата за магическия легендарен свят, изпълнен с чудеса.
Цялото озвучаване и музиката също са на върха. Понякога мелодията е леко странна, но и на тези места се вписва идеално в обстановката. Дело е на британския китарист- Дейвид Родс, който е най- известен с работата си за соло-албуми на Питър Гейбриъл, както и за стария му суперхит “Sledgehammer”. Друг плюс на озвучаването е, че движенията на устните на героите са синхронизирани, с думите, който изговарят.
Според някои гейм критици играта ще се услади на феновете на Myst, както и онези, които въздишат по предишните продукти от поредицата, разбира се. Аз самата обаче никога не съм тънела във възторг по гореспоменатата игрица, а както сами забелязвате направо примирам от благоговение пред новото отроче на Cryo Interactive Entertainment.
Настина не се сещам за достатъчно суперлативи, с които да завърша тази може би малко пресилена, надявам се не заслепена от липсата на по-сериозни куестове, статийка. Затова просто ви оставям да недоумявате пред изсипалите се тонове хвалби и невярващо да се питате действително ли е толкова велика тази игра. За мен отговорът е “да”. Вярвам, че ще допадне и на много от вас.
Автор: Лили Стоилова