Asterix – The Gallic War

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 21 ное. 2000

Предварителната информация за тази игра гласеше, че това е нова стратегия с Астерикс и Обеликс! Направо полудях – стратегия с любимите ми галски герои!!! Веднага си признавам: аз съм Астериксоман – заклет, болен и обсебен. Всъщност повече ми харесва Обеликс с голямото му шкембе, някак си по-лесно мога да се идентифицирам с него… :-). Искам обаче първо да въведа читателя в това специално усещане, което условно наричам Астериксомания.

Автори на великия комикс са двама ненормални (всъщност направо откачени) французи на име Юдерзо и Госини. Първият рисува, другият измисля репликите. Веднага искам да уточня – като най-заклет маниак на тема Астерикс още от крехка детска възраст отричам всяко сквернословно произнасяне на имената на героите. Тоест отричам използването друго ударение, освен френското (разбирай – на последната сричка) или пък промяна на техните имена…

Та двамата ентусиасти започват да се занимават с правене на комиски още през 50-те години като може би най-известното им творение е поредицата за “Lucky Luck”. В началото на 60-те започват с рисуването на нов комикс, който е посветен на галския герой Астерикс и неговия добър приятел Обеликс. Първите две-три книжки с двамата хубостници не се продават особено добре. Скоро след това обаче Астерикс става най-популярният комикс-герой от нашата страна на Атлантика.

Вероятно всеки знае предисторията – малко галско селце, супер готини (галски) селски пичове, адски тъпи римски легиони и много, ама много… глигани! Разбира се, селските пичове са толкова готини, защото не ги е еня много-много за тъпите римляни, които искат да завземат последното островче на свободата в поробена Галия. Над всички в малкото и китно селце изпъкват двама очарователни гали, които обичат три неща – да ядат, да се веселят и да мачкат легионери! Всеки от вас поне веднъж в живота си сигурно се е сблъсквал с разчупения и веселяшки диалог на тема “Тия римляни са луди!”.

Всъщност първоначалната идея на “Астерикс и Обеликс” е била банално френска – да укрепим нашия велик дух като разправим на децата ни всъщност колко сме велики и уникални. Поредицата е и филмирана. Бас ловя обаче, че никой не знае кога са правени сериите за двамата герой – преди цели 40 години! :-))

Позовавайки се на първичния замисъл на авторите, хората във френската фирма Infogrames също искат да влияят положително върху младежта чрез новия си продукт. Затова те са избрали една от няколко утвърдени формули за универсална игра, а именно походовата стратегия. Разбира се, в случая Infogrames са си направили добре сметката като са сложили продукта си в целевата ниша на дечицата, които врънкат татковците си да им купят нови игрички…

Но нека пристъпвам към играта, защото в нея се крият някои малки изненади. Тя започва с едно, поне според мен, адски готино интро – глиган пробива монитора ви и изгрухтява приятелски във вашето лице… Сигурно се сещате какво имам предвид. Веднага си спомних стария лаф на Обеликс – “бира и глиган, дайте ги насам!”. Екранът с менютата обаче малко ме разочарова. Същото мога да кажа и за графиката на играта, както и за звука. Имайки предвид сравнително ниските хардуерни изисквания, това може би е простим факт.

В началото започвате с една голяма карта, която всъщност представлява поробена Галия и единственото свободно петънце върху картата е нашето любимо селце. Задачата е да завземете обратно окупираните земи и да възстановите независимостта им. За целта на помощ идват добре познатите Обеликс и Астерикс, както и друидът Панорамикс. Всеки от споменатите герои има своя особена функция в играта, която не може да се поеме от други. Така например Панорамикс има за задача да вари отвара (е какво друго!) и да я носи на отпадналите галски бойци. Отварата има ключова роля в играта. Тя се явява от една страна хем защитна, хем бойна сила за вашите територии. Функциите на Обеликс са да води галските войски в настъпление. За целта му е нужно да вземе от селцето известно количество отвара, от която зависи силата на неговатата армия. С така сформираната войска Обеликс атакува съседните римски провинции, а победата е на принципа “който си носи повече”. Задачата, която авторите са дали на Астерикс, очевидно е самарянска. Той също разнася отвара, но може да взема от имащите в повече и да дава на нуждаещите се.

Досега описаното може би ви звучи крайно еднообразно. Ами така си е. 🙂 Авторите обаче все пак са помислили, че толкова еднотипното и еднообразно завоюване на територии ще ви втръсне, затова са вкарали и един сравнително оригинален елемент. Някои от римските територии могат да бъдат завзети само след изпълнението на определена jump`n`run-мисия или упражнение по сръчност. Теренът в специалните мисии е 3D, което не означава нищо друго, освен че можете да се разхождате нагоре-надолу по екрана и да влизате в “дълбочина”, както в добре познатия ви “Hercules”.

Управлението е доста интутивно, но според мен леко претрупано. Разполагате с четири копчета – едно за скок, едно за удар, едно за специален удар, и едно за клякане и изчакване. Един малък съвет от мен – ако не разполагате с геймпад или подходящо за целта устройство, а трябва да разчитате на клавиатурата, хубаво е тя да бъде с меки клавиши…

Мисиите вкючват стандартни за jump`n`run-жанра измерения – убий гадовете, промъкни се покрай капаните и обери всичките бонуси (де що ги свариш). Тези задачи се изпълняват с Обеликс или Астерикс. Упражненията по сръчност, които на пръв поглед изглеждат лесни, са всъщност доста изчанчени и е нужно известно време, за да свикнете. Най-забавното според мен е тласкането на римляни. Обеликс е хванал един от тях и го върти ли върти! Колкото по-далече го метне, толкова по-добре за него (естествено). Друга задачка представлява боулинг с римляни. Само гледайте да не ударите и Идефикс – малкото кученце на Обеликс. Ключът към успеха е правилният тайминг в мятането…:-)

Управлението в стратегическата част на играта се извършва с мишката. Имате три степени на трудност, което би трябвало да гарантира по-дълго удоволствие. Всъщност аз се съмнявам, че у някого това удоволствие ще продължи достатъчно дълго, ако не е повлиян от сантиментални чувства като мен. Обективно си признавам, че тази игра е просто лошо направена, особено за стратегия. От друга страна обаче явно авторите от Infogrames са специалисти в жанра на детски игрички. Наистина е жалко, че една толкова хубава идея не може да намери подходяща реализация…

Автор: Александър Бойчев