facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Ascension to the Throne
Ревю | 11.06.2007 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
1C Company
Издател:
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Занимателна

Лека и неангажираща, точно като за задаващите се летни жеги

Приятна фентъзи обстановка

минуси

Липса на оригиналност и на разнообразие

Не впечатлява изключително по никой показател

Не е предизвикателство

Обединявай и владей!

Когато влезе в поредния град, рижата канара, по чиито напомпани до пръсване мускули можеше да се преподава анатомия, се бе приготвила за поредната доза от недоверие и присмех. Трудно бе да убедиш воините, че един полугол бабаит без нищо ценно по себе си, всъщност е велик крал, владял всичко. Особено като прибавим към това и мълвата, че всички от кралското семейство са избити.

Днес обаче нещата бяха по-иначе. Мълвата, която бе изпреварила татуираното ни момче, беше друга. Отдалеч бе дошъл непознат герой, който обединява под своя флаг всички нови територии и всички васали вече го зачитаха като върховен владетел. Малко по малко той бе убедил Конрад, поданиците от замъка на Гилбърт, бе спечелил уважението на гладиаторите и дори оглави войските на непокорните амазонки - гъвкавите и бързи жени-воини с излишество сексапил.

Славата на героя обаче не бе помогнала на воините да вземат правилното решение и да се присъединят към него. Най-често само ги бе подготвила за неговото идване и те бяха просто по-многобройни и по-силни. Изкачването на трона, който му принадлежеше, както винаги зависеше само от него.
Това беше в общи линии

първата част от историята

развиващата се в новата игра на руснаците от C1 Company. Уви и тя, както предходната им рожба, не е благословена с оригиналност, но отново е на приемливо ниво и е приятно фентъзи, предназначено за убиване на време и множество чудовищни орди. Към цялостната фабула ще вметна, че боецът ни е загубил всички свои приятели, роднини и привилегии в началото на приключението и започвате от кръгла нула. В началото дори се биете с голи ръце (което между другото е разбираемо, като се има предвид, че се размотавате полугол).

Тази нерадостна съдба ви спохожда след предателството на мазна твар от кралския двор, разбира се успяла да се уреди с близък до вас и авторитетен пост. Когато нахлуват вашите зложелатели, изведнъж - Пуф! Материализирате се в някакво отдалечено селце с помощта на магическа сила и дори сам в началото не сте много наясно как е станало това. Тази магия обаче е истинската причина, а не само извинение за вашия безпардонен ексхибиционизъм - при нейното изпълнение бронята ви се разпада на парчета (айде ходи обяснявай после как стават тия неща и че не е това, което изглежда :-P)

В най-съществената си част играта се състои от шматкане из различни отдалечени крепости из разни горички, тревички и ручейчета и от

turn-based стратегически битки

повлияни от класическо RPG развитие на героя ви.
При сраженията можете да имате до десет вида бойци в отделни групички, максимум до десет в батальон. Основното правило е, че главният герой не бива да умира, другите единици са прежалими. :-)

В самото начало се биете, разбира се, с много слаби единици - селяни. Тогава и вие сте доста немощен и основната цел е да не се гътнете. С хода на играта обаче изведнъж се развивате и ставате хипер бабаит и то не само визуално - даден момент вече ни стрели, ни копия, ни магийки ме ловяха. Тогава обаче се намесват разни „помощници”, които трябва да ви придружават за различни задачи и също трябва да оцелеят и много гадно ви правят сечено напук на вашата непобедима войска от амазонки. В крайна сметка, разбира се, ги скатавате отзад и с повечко бързина уреждате въпроса...

В битките е важен и RPG-елементът, за който споменах. В общи линии си избирате един стил на бой и героят ви става направо непобедим в него. Трябва да си призная, че никак не се старах да балансирам персонажа си и въпреки всичко нещата се получаваха доста успешно. Моят личен избор беше магията, а не физическата сила. Подплатена с добри стрелци, армията ви е доста устойчива и дори не си почивате между битките.


За мен беше доста приятно това, че има и

странични куестове

освен, разбира се, очевидния explore-елемент. В зависимост от действията си можете да повишите например показанията за интелект или авторитет. Или пък да попаднете в битка, на края на която да сте с увеличена физическа сила. Има и моменти, когато ви ментосват яко - помагате на някой, а той ви прецаква. Така че и винаги да сте милички, пак ще берете ядове.

Като по-запомняща се задача определено държа да спомена тази с пирамидата. Някъде между селцата има една постройка, доста подобна на тези на маите. Кръстосвайки първата карта, се натъквате на нея и събирайки информация от различни крепости, разбирате, че има една древна легенда, свързана с нея. Много от маговете не вярват в нея, но според по-младите, ако научиш трите магически думи и реда, в който да ги кажеш и отидеш там в полунощ, ще получиш някаква огромна сила, надвишаваща човешкото въображение. Какво да ви кажа - аз в крайна сметка си поиграх и го изпълних :-) Успех >:-D.

Третият елемент в гейплея (освен битки и куестове) е

explore-факторът

както споменах. Тук си създадох голяма забава, наблюдавайки как нашето момче чете табелите в гората. Авторите са сложили един надпис на всичките :-). Хубавото в случая е, че въпреки това героят ни успява да разчете различните имена. Е, дори и да не беше така, винаги имате карта, разбира се, и честичко ще я използвате в началото.

Хубавото е, че има и портали, които можете да задействате, след като веднъж ги достигнете и после използвате телепорт до дупка. И точно когато и това ви писне много (да тичате от един до друг телепорт), ще можете да научите и специална магия, с която използвате телепортите, без да сте до някой конкретен портал. Дори и тогава обаче трябва да тичате от портала, при който сте се появил, до вашата желана точка.
Много се чудя каква финална оценка да дам на тази игра. Като цяло - визия, звук и геймплей няма някакви непоносими недостатъци, от друга страна и не блести с нищо. Не е обаче и безлична.

В крайна сметка дори ми беше приятно да я разцъквам. Не искам да я прехвалвам, но ако подходите достатъчно непретенциозно, е приятна. В даден момент преодолях първоначалното впечатление за посредственост и наистина се зарибих. 

 
системни изисквания
Pentium 2.4 MHz; 512 MB RAM; 128 MB Video
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78