Army of Two

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2008

Army of Two е поредната игра с две лица – почти брилянтен (макар и с някои дребни, но видими “пукнатини”) кооперативен геймплей и проблематичен, измъчен сингъл плейър. Както често се е случвало и преди, запленени от гениалната си, но единствена геймплей идея, авторите на играта просто са претупали кажи-речи всичко останало. Но нека я караме по ред на номерата.

Army of Two ще ви постави в “кубинките” на двама наемници, чието занимание е да разчистват сметта (международни терористи, наркотрафиканти и прочее отрепки) от лицето на земята. Срещу съответните тлъсти хонорари, разбира се. В края на краищата, това различава наемника от самотния рейнджър – първият работи най-вече за пари, вторият – за чест и слава. Риос и Салем, както са имената на нашите главни действащи лица, са тотални професионалисти. Или с други думи – те са наистина добри в това, което правят, като непрекъснато се усъвършенстват. За добро или лошо, това, което те умеят по-добре от всичко останало, е да сеят смърт. И тъй като в този грешен свят никой не иска да играе по правилата, нашите хора отрано са схванали, че ако искаш да се пенсионираш като наемник, то най-добре ще е да има кой да ти пази гърба.

Останалата част от “историята” на Army of Two е поредният блудкав коктейл от изтъркани екшън клишета. Слава богу, че диалогът в играта е що годе на ниво, както и че е озвучен наистина добре. Така човек може поне на време да забрави, че се намира пред екрана на телевизора, което – поне според мен – е едно от основните предназначения на игрите. Проблемът е, че още на следващата секунда проблемният изкуствен интелект, да речем, отново ти забива носа в калта. Или пък мъките с прицелването те карат да се чувстваш като болен от Паркинсон в напреднал стадий. За съжаление, трябва да кажа, че Army of Two е поредното заглавие, в което сингълплейърът присъства абсолютно фигуративно.

Тази игра е създадена, за да бъде играна, рамо до рамо с някой приятел. Тогава повечето й недостатъци тутакси се превръщат в преимущества, защото просто няма как да намерите на пазара в момента по-добър кооперативен геймплей. Няма да описвам всяко от немалкото добри хрумвания в тази насока, които предлага Army of Two. Вместо това ще спомена само една дума “агрометър”. Не, в играта няма земеделски елемент, макар че това беше и моята първа асоциация. Агрометърът е показалец с формата на дъга, разделена на две, която показва към кого от двамата членове на екипа е насочено в момента вниманието на противника. Дотук добре, но това далеч не е най-хубавата част. Гениалното хрумване в случая е, че играещите могат да управляват агрометъра. Пуснете една добра серия от сватбарски откоси и единият край (вашият) на показалеца буквално ще пламне, което означава че сега цялото внимание на враговете е приковано върху вас. Това прави вашия съекипник кажи-речи невидим (не в буквалния смисъл, разбира се), позволявайки му да нанася удари с хирургическа точност в тила на противника. Но естествено вие можете контролирате движението на показалеца по целия диапазон на агрометъра, в което е истинската красота на идеята.

На финала искам да спомена и адски прилепчивата система за ъпгрейд на оръжията, която позволява някои наистина странни на пръв поглед, но и доста забавни за използване комбинации. Интересно е наистина дали някой се е опитал да изчисли броя им.

Съдейки по позитивната реакция на потребителите (в контраст със скептицизма на специализираната преса) на продължението на Army of Two най-вероятно вече е дадена зелена светлина и аз лично нямам търпение да видя какво ще се получи от него. Защото най-трудното в играта вече е измислено и приложено – сега остава само да се огладят ръбовете.

Автор: Ивелин Иванов