Army Ranger: Mogadishu

В това лято на бури и дъждове разработчиците от Jarhead Games са ни приготвили едно приключение в сухата и гореща Сомалия. Army Ranger: Mogadishu е нискобюджетен FPS. Именно с поредица такива игри са популярни дизайнерите от канадското студио. Предполагам повечето геймъри са чували за World War II Sniper, Marine Sharpshooter и Navy SEALs. Този тип заглавия са компютърният еквивалент на ретро колите. Аз лично винаги се радвам, когато попадна на съвременна пуцалка, която ме връща няколко години назад в развитието на технологиите. Докато играех Army Ranger: Mogadishu не ме напускаше усещането за нещо познато. След кратко замисляне вече бях сигурен – геймката удивително ми напомняше на първата Delta Force.

Сега е време за

малко предистория
  
Действието в шутъра е базирано на събитията в Сомалия през октомври 1993 г. По-възрастните сигурно си спомнят, че конфликтът започва, когато местни бунтовнически лидери, водени от ген. Мохамед Айдид, блокират доставките на хуманитарна помощ от ООН и хиляди умират от глад. Естествено в този момент “будната съвест на човечеството“, наречена САЩ, се намесва. Смята се, че това са най-продължителните и кървави сражения, които US армията води между войните във Виетнам и Ирак. За съжаление на Щатите всичко приключва с превземането на тяхното посолство от градските милиции. На тези епични битки е посветен и един сравнително добър филм – Black Hawk Down.
След уводните думи е ред да се спра по-подробно на играта. В Army Ranger: Mogadishu ще се вмъкнете в кожата на Owens – командващият офицер на елитен отряд рейнджъри.

Задачите ви варират в широк диапазон

От една страна, ще бъдете натоварени с охраната на конвои с хуманитарни помощи,  на снабдителни бази на ООН или на кораби в пристанището. От друга – не липсват и assault мисии, в които ще трябва да спасявате заложници, да унищожавате ключови вражески обекти или да арестувате опасни бунтовници. Разполагате със стандартното въоръжение на спецчастите.

Докато се правите на герой, няма да сте сам. Под ваше командване са трима добре натренирани бойци. Имате възможност да ги направлявате с няколко прости команди. На това доколко ви помагат вашите съекипници и дали е удачно тяхното управление ще обърна повече внимание, когато заговоря за геймплея.

За да се развихрите напълно с отряда си

са предвидени 10 нива

За съжаление в повечето от тях престрелките се развиват в градските части на Сомалия или на няколко километра от тях. Различните карти почти по нищо не се отличават една от друга. На практика винаги започвате от тренировъчния лагер. Там има учебно стрелбище, на което може да се поупражнявате, ако искате. На съседна полянка пък разни новобранци помпат лицеви. Но това не е вашата съдба. Вие направо се изстрелвате към хангарите, откъдето поемате с Хамър или хеликоптер по пътя на войната.

Отделните мисии не са свързани помежду си сюжетно. Действието се развива линейно до такава степен, че картата в играта поставя задължителни за минаване навигационни точки на всеки 30-40 метра. Движението по строго определен маршрут, което убива всякаква фантазия на геймърите, е един от основните минуси на Army Ranger: Mogadishu.

Графиката

не е отнела много време на разработчиците и също не заслужава суперлативи. За удобство те са използвали Lithtech Jupiter енджина на Monolith от 2002 г. Чудните селца, сгради, земята, съоръженията и растителността ни връщат няколко години назад. Същото е положението и с моделите на терористите. Те са доста раздърпано облечени и будят по-скоро смях, отколкото страх.

При оръжията нещата са малко по-странни. Главното изглежда доволно реалистично, но за сметка на това пистолетът е доста миниатюрен и направо дамски. Другото обяснение е, че рейнджърите просто имат огромни лапи, в които всичко изглежда малко. За успокоение само мога да спомена, че визуално поне превозните средства не дразнят. За да завърша темата за графиката, ще кажа, че по-горните ми думи не трябва да стряскат. Започнах с това, че става дума за една ретро изглеждаща и нискобюджетна игра и никой не може да и се сърди за това.

Дойде моментът да разгледам и вездесъщия геймплей. Ще започна с вашия отбор и неговото командване. Ще забележите, че изкуственият интелект на вашите хора идва и си отива без предупреждение. Да наистина е приятно, когато някой ти пази гърба и ти оказва огнева поддръжка. Също така ботовете би трябвало да се придвижват много реалистично от укритие до укритие, без да се излагат ненужно на вражеските погледи. Но за съжаление в повечето случаи не е така.
Понякога съекипницте запецват в някоя стая и просто наблюдават благовъзпитано сражението в съседната. При много интензивни престрелки, когато бързо трябва да се съкрати разстоянието до бунтовниците, екипът ви изостава далеч назад и се налага да го изчаквате.

Друг феномен

на който са способни опитните рейнджъри под ваше командване, е с часове да пуцат по някой леко прикрит терорист, без да го наранят.
 
Малко дразнещо е също така, че съекипниците винаги са на 100 % кръв. Явно целият вражески огън е насочен към вас. Това има резон, защото на брифинга след всяка мисия вие ще сте убили с пъти повече от тях. В някои случаи е по-удобно да ги оставите в началото на картата и да свършите всичко сам.
Стигнахме и до управлението на отряда ви. На разположение са 4 команди – “стреляй по всичко“, “прекрати огъня“, “задръж позицията“ и “продължи движението“. Най-полезни са първа и четвърта команда. Най-безсмислена и ненужна е втората. В играта просто няма ситуация, в която да се налага тихо прокрадване. Освен това бунтовниците сами си търсят неприятностите и да не се отговаря на стрелбата им е равносилно на смърт.

Друг ключов момент са ограничените боеприпаси. Трябва да си правите непрекъснато сметка за изразходването им, за да не закъсате. Няма никаква възможност да се вземат муниции или оръжия от убитите врагове. Има няколко бъга свързани с екипировката ви, които малко смущават геймплея. Когато сте с M16, разполагате и с подцевен гранатомет. За да го активирате, натискате първо десния бутон, а после стреляте с левия. Това отнема време и го прави недостатъчно ефективен. Друго странно е решението на разработчиците гранатите да се хвърлят с отделен клавиш, а не като трето оръжие. Така не можете да контролирате прецизно нито силата, нито посоката на мятане.

Но тези неудобства не бива да ви плашат. Срещу вас няма да се изправи армия от гении. AI-то на враговете ви е под средното за куче. Те се появяват на едни същи места, стоят най-често неподвижно, затова мисля, че дори на най-сложното ниво никой няма да се затрудни особено.

Настъпи времето и за финалните ми думи. Army Ranger: Mogadishu е една малка, приятна и лесно смилаема игра. Чрез нея всеки може да си припомни любими хитове от преди няколко години. Най-големите и плюсове са неизчерпаемото количество врагове и ниските и системни изисквания. Това ще позволи по-голям кръг геймъри да я врътнат за ден-два. А дали си заслужава, преценете сами.

Автор: Димитър Трифонов – Димо