Archangel

Archangel едва ли ще ви впечатли много, освен може би с допотопната си графика. 🙂 Разделителната способност, която поддържа, е 640 x 480, което, сами разбирате, е  подигравка, като се има предвид датата на излизане на заглавието. Всичко това доста мирише на поредния конзолен порт.

Част от визуалните ефекти всъщност не струват. Светлината, която обектите излъчват, не се отразява реалистично в съседните предмети. Още по-ненормален е фактът, че нашият бабаит, който е главен герой, е почти постоянно осветен, дори да е нощ. Може би авторите са се опитали да намекнат за водещата го Светлина, не знам… Хората са адски ръбати, което е странно, защото има и много добре изглеждащи същества сред вражеските редици. Явно на създателите им е дошло до гуша от човешкия род. 🙂

В унисон с не дотам изшлайфаната графика играта предлага и

безвкусен сюжет

Някои геймкритици приписват част от заслугата за зле представената история на факта, че Archangel е претърпяла непрофесионален превод от немски. И понеже аз не разбирам въпросния език, не смятам да се разпростирам по темата.

Вие поемате ролята на Майкъл Травински, който претърпява автомобилна злополука на един заледен завой. Тялото на нашия излита от колата, за да срещне фатално твърдия асфалт…  В следващия момент отваряте очи, за да видите, че нямате никаква представа къде и как сте попаднали там. След серия от обичайни за подобни ситуации въпроси разбирате, че не друг, а вие сте Избраният! Ухааааааааа! И без да любопитствате повече, както прави всеки примерен чувал мускули, си нарамвате предоставения Свещен меч и се впускате в меле със слугите на злото…

Добра идея е, че в началото на приключението имате избор дали да се развивате като

боец или привидение

Ако изберете пътя на силата, това само ще улесни безмозъчното клане. Ръката ви ще стане поразяваща, ударът – непобедим, а кожата твърда като камък (както и кратуната ви). Това е по-добрият избор, ако държите да усетите “силата” в боя с всеки един злодей.

Изборът на привидение лично за мен е по-интересен. Това е едно от добрите хрумвания на авторите. Ако заложите на него, развитието ви ще е предимно в полза на stealth-елемента. Прогресирайки, ще станете незабележим за вражеските очи. Промъквайки се като сянка, ще можете елегантно и без много врява да се отървете от нищо не подозиращите си опоненти. Този тип развитие е по-полезен срещу многобройна редица от мрачни създания.

Изправяйки се срещу силите на Злото, трябва да знаете, че има за какво да се тревожите! Например, че ще умрете от скука :-P. Е, това не е точно така, макар че очернянето на горката игра ме изкушава… 😉 Онова, което може да ви обезпокои обаче, е, че на практика нямате неизчерпаем набор от защитни техники. И за да си го кажем направо – вие нямате нито една. Бързам да ви осведомя, че освен това отстъпвате мно-о-го бавно. Така че не разчитайте особено на маневреността като средство за отбрана.

Животът ви не намалява бързо, но и няма опасност да намерите много предмети за лекуване. Освен това Мечът, който споменахме, постепенно изцежда вашите сили при всеки удар и трябва да мине време, за да можете да повторите атаката. За да направите серия от поредни удари без почивка, ви трябва практика. Това обаче не е единственото ви оръжие, така че положението е спасяемо. Средствата за убиване варират от брадви и мечове до…  пистолети и базуки!

В заключение искам да кажа още нещо. Въпреки че ви обърнах внимание предимно на негативни страни на играта, тя има и достатъчно добри. Предлага разнообразие – средновековие, футуристична обстановка и пъкления Град на злото. Има атмосферична и запомняща се музика, както и динамичен геймплей, който може би ще оцените.

Автор: Лили Стоилова