by PC Mania
Да ама не. Оказа се, че игрицата няма нищо общо със StarCraft и борбата между различните Терански фракции. Ееееее… (разочарован вопъл от публиката). Не унивайте! Ако решите да поубиете малко време в разцъкване на тази игра, ще разберете, че става въпрос за походова интерпретация на Американската гражданска война, един доста кървав братоубийствен сблъсък между Севера и Юга на другарите американци, завършил с отмяна на робството и 620,000 убити (за подробности виж карето).
В основата си играта е адски елементарна – пред себе си имате бойно поле, разделено на шестоъгълници, точно като по време на битка в Heroes III. Разполагате с до осем бойни групи, като над всяка от тях е изписан броят на войниците в нея, също като в Heroes III. След кратък момент на смут разбирате как се придвижват войсковите формирования (м-не, не е с десния бутон на мишката :)) и откривате, че можете да ги местите само в определен радиус, съвсем като в… да, Heroes III. Всичко на всичко, имате пет вида войски – опълчение (militia), редова войска, конница, артилерия и спецподразделение с генерал. Съжалявам, но никъде не се мярка Уил Смит, яхнал 20-метров метален паяк (Wild Wild West за негледалите филма :)).
Когато ножът опре до кокала…
По-интересна е самата походова част – вземате решение къде, кога и как да преместите войските, натискате бутона “Готов!” и наблюдавате как вашите войници изпълняват указанията ви едновременно с действията на противника. Командите, които можете да им дадете, не са особено многобройни, но присъства на практика всичко, което ще ви е нужно. Например има три вида придвижване – в линия, което е стандартното, в разпръсната формация, полезна срещу артилерийски обстрел, и колона, при която можете да изминете по-голямо разстояние на картата, но на следващия ход няма да можете да се биете. Ако вместо команда за атака укажете на бойците си команда за придвижване в поле, заето от противника, те ще се втурнат в самоотвержена ръкопашна схватка – полезно, когато трябва да спрете нечие настъпление, но предвид безкрайните амуниции на подразделенията ви трябва да се използва само в крайни случаи. Можете да фортифицирате отрядите си – например при артилерията това е задължително, за да стрелят топовете въобще. Бързата кавалерия обаче изобщо не може да се укрепява…
Освен вашите заповеди, особено важно за изхода на патакламата е и мястото, където се провежда тя. Обръщайте особено внимание на терена, защото например по-гъстата гора дава 30% защитен бонус, разни камънаци и други такива също помагат, макар и не чак толкова. От значение е и дали се намирате на по-високо място от противника – пак получавате облаги, а той – минуси. Не е за пренебрегване дали ще нападнете фронтално, по фланговете, отзад (всъщност по време на войната обхождането и ударите отстрани са били най-често използваната тактика, поради липса на каквито и да било машини). Интересно нещо е генералът – добавя бонус към морала и може да даде на близкостоящите войници специална благинка. За целта трябва да изберете две от три карти, ако улучите двете с жълта звезда – успявате, ако уцелите черния хикс – ходът на генерала отива на вятъра…
Общо взето, играта представлява едно тактическо надлъгване. Кой кого ще удари в гръб, кой първи ще “разпъне” топовете. Това обаче НЕ означава, че играта е лесна, дори напротив. Когато силите ви са сравнително равни, например в Skirmish mode, да излъжеш РС-то е детска игра. Но във всички мисии без обучаващите вие сте или в по-кофти позиция, или врагът ви превъзхожда количествено. Ако искате мозъчен тренинг, а шахът ви се струва с твърде остарял геймплей, това е вашата игра!
Око да види…
Освен приятния геймплей джитката предлага и нелоша графика. Войничетата са на задоволително ниво на детайлност, в битката присъстват всички задължителни пушеци, взривове, огньове. Но все пак това не е реално-времева стратегия – пропуски във визуално отношение има и до един не са фатални. За звуковото оформление – в менюто на играта ви посреща едно “Глооори, глори, халелууууяяя!!!” (известен марш от онова време, ако не знаете :)) и с това музиката се изчерпва, ако не включваме в сметката няколко батални мелодийки. Звуците не са прекалено много, но на кой ли са нужни, след като играта е достатъчно лека, за да можете в бекграунда да си надуете любимите MP3-ки. Включена е и енциклопедия с богата база от биографии, снимки, рисунки документи и други. От този времеви период, ако на някой му е интересно.
Всъщност играта е една мозъчна дъвка. Но в крайна сметка всеки има нужда от дъвка от време на време. 😉
Автор: Пламен Димитров