Alpha Prime

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Беден откъм идеи източно-европейски шутър

Яките идеи винаги са били основната причина дадена игра да зариби геймърите за дълго. Такива примери в исторически план има много. Винаги когато излезе геймка с як сюжет, интересни концепции и увлекателен геймплей, тя повлича след себе си огромна вълна от имитатори. Те не опитват да доразвият жанра, а напротив.

Експлоатирайки хрумванията на други хора, те правят нелепи опити да пробият на пазара. Понякога такива проекти успяват да се прочуят, защото умело комбинират нововъведенията от няколко различни игри и по този начин привличат вниманието на почитателите на различни жанрове. В повечето случаи обаче подобни опити са обречени и завинаги изчезват в аналите на геймисторията.

В случая на Alpha Prime става въпрос именно за беден на идеи проект, който се е опитал да обедини в себе си елементи от множество познати ни игри от близкото и по-далечното минало. Неговите автори Black Element са чехи, които до момента имат опит само с една игра, наречена Shade: Wrath of Angels. Тя бе определена от PC Мания в брой 12 от 2004 година, като “един доста любопитен екшън-приключенски хорър, който бива пренебрегван от повечето геймъри”. Е, след като неуспешният първи опит на чехите остава недооценен, идва ред на втория, който, по моему, ще бъде оценен по достойнство. Всеки непредубеден геймър вероятно би го класифицирала като

нищо повече от посредствен шутър

Причините това да се каже са много и сигурен съм, че всеки от вас ще е убеден в това към края на тази статия.
Историята в Alpha Prime е трогателно тривиална. Нашият герой запива в киберкръчмата с колеги (действието се развива в далечното бъдеще), когато един от пиянките започва да бръщолеви глупости. Той е разкъсван от мисли за това откъде идва и какво всъщност е материалът Hubbardium. Оказва се, че всички те работят за консорциум, който добива този материал и го използва за какво ли не. Дори напитките, които нашите агенти пият, са дестилирани от Hubbardium. Излиза, че според теорията на пияния инженер, този материал не е нищо друго освен костите на някакво си ужасно същество, което обитава планети и астероиди. В момента на това тежко алкохолно излияние нашия човек допива своята чашка Hubbardium и въпреки че е наясно, че той е резистентен към тази съставка си, поръчва още една чаша.

Именно тогава в киберкръчмата влиза жената, разбила сърцето му и избягала с неговия приятел. Сега тя му съобщава, че доскорошната му най-добра дружка е в опасност на астероида Алфа Прим и единственият, който може да й помогне да го спаси, сте именно вие. Така започва всичко в чешката игра, “която от този момент нататък ще ви преведе през купчина интересни местности”… Или поне така твърдят авторите.

Сюжетът на Алфа Прим е писан от чешкия фантаст Ондрей Нефф, който се оказва, че има зад гърба си много разкази и новели, станали хит в бившата комунистическа република. Сред най-силните му книги се споменава

новелата “Невидимото куче”

което вече ме кара да се съмнявам в качествата на фантаста. Биеща на очи в тези начални моменти на играта е некадърността на актьорите, които са се опитали да озвучат персонажите. Те влагат доста излишни емоции в интонацията си и заради това през цялата игра диалозите звучат адски изкуствено. Общо взето, за актьорската игра, Алфа Прим може да получи достойно Антиоскар или Златна малинка.

По-нататък в играта се оказва, че вашият герой ще трябва да се изправи срещу своите хора, които са построили база на астероида Алфа Прим и добиват Hubbardium по неясен за вас начин. Цялостната атмосфера на астероида напомня крещящо всичко, което сме виждали в Doom 3, Fear и други подобни игри. Гадовете (които в повечето случаи са хуманоиди) изскачат от тъмното изненадващо в стил, досущ като в гореспоменатите заглавия. Декорът адски много напомня на този от Doom с космическите бази, лабораториите, компютрите и т.н..
Тук авторите са горди с един елемент на геймката, който според тях я прави много оригинална. Това е

възможността за хакване на компютърните системи

която обаче е реализирана скучно, повърхностно и в повечето случаи няма да ви върши много работа.

Основният проблем в геймплея на Alpha Prime според мен е нейната очеизваждаща линейност. Всичко, което можете да правите, се ограничава до предварително написания сюжет от Ондрей Нефф и екипа от Black Element. Не можете да отваряте врати, които те не са преценили да бъдат отваряне, не можете да минавате по коридори, които те не са сметнали за важни и т.н.. Интересна е била идеята на разработчиците героя да може да взима всякакви предмети, но решението с тях да не се прави нищо съществено е още по-интересно. Така например можете да вдигате книги, кофи, кутии и т.н., но не можете нито да ги мятате по противниците си, нито да ги използвате по какъвто и да е смислен начин.

Ако говорим за разнообразието от арсенал в играта, то пак трябва да спомена само шаблонни неща. Оръжията са класически до посиняване, като авторите са включили, пистолет, картечница, ракетомет и още няколко турбо изтъркани оръжия. В списъка има и чук, който обаче не може да бъде използван за нищо по-интересно, освен чупене на стъкла. Трябва да спомена и друго псевдооригинално решение на авторите по повод на оръжията. Със събрания Hubbardium можете да ползвате…

Bullet Time ефект

който забавя времето и ви дава отсрочка, през която можете да избегнете вражеските удари или да засипете гадовете с дъжд от куршуми, ракети и т.н… Идеята е добра, стига това да не беше N-тата игра, в която я виждаме. Тя започна да се изтърква малко след Max Payne.

Като прибавим към цялостната картинка пълната липса на мрежова игра, Alpha Prime се превръща в геймка, която заслужава много бегло внимание, може би само от феновете на Doom и подобни шутъри. И то в солов режим. Графично тя е нa сравнително добро ниво, като за приближение до реалността авторите са ползвали Enforce2 енджин и Path енджин. Яко е, че зарежда много бързо и всичко в нея е оптимизирано така, че да върви еднакво добре на машини от всякакъв клас. Въпреки това неприсъствието на оригинални идеи, повторението на концепции от множество стари заглавия, липсата на мрежова игра, монотонността и скучният сюжет са сигурно причини, които ще поставят Alpha Prime в категорията на бързо забравящите се заглавия.

Автор: Орлин Широв