by PC Mania
Third Law Interactive ни изненадват с прекрасен официален експанжън към най-страховития триизмерен научно-фантастичен екшън. Въпреки че има своите недостатъци, Primal Hunt ще ни помогне да загряваме до неизбежната поява на Aliens versus Predator 3. А дотогава не ни остава нищо друго, освен отново да се потопим в играта, в която инстинктът за самосъхранение е от първостепенна важност.
Септември, 2230 година…
Екшънът отново се развива на вече познатата ни планета LV1201, но няколко месеца преди събитията, разиграли се в оригиналната игра, когато генерал Райков и лудият учен д-р Ейнсбърг все още са живи. Така можем да разберем какво точно е предизвикало и довело до прословутия “инцидент”, който заемаше централно място в Aliens vs. Predator 2.
Съдбите на тримата персонажи, които можете да управлявате, са преплетени около орисията на един древен и мистериозен артефакт, който е скрит дълбоко в недрата на старо извънземно свърталище. Според някои легенди той притежава необикновена сила, която държи пришълците настрана, а според други – дори може да влияе върху тяхното поведение. Но това в момента не е от особено значение. Въпросът е кой пръв ще установи контрол над него…
Руският вариант на лейтенант Рипли
Човешката раса този път не е представена от мускулест и груб колониален морски пехотинец, а от нежна и чаровна брюнетка, която носи звучното руско име Дуня. През цялата игра тя отчаяно се опитва да се усамоти със своя любим Димитри, но генерал Райков постоянно я товари с непосилни поръчения. Първото от тях е да се спусне в дълбините на “Обект Зета” и да вземе намиращия се там необикновен извънземен артефакт.
Дуня притежава същия арсенал, с който бе екипиран и Фрости в оригиналната игра. Разликата е, че тя може да стреля и с два пистолета едновременно. Чрез тях брюнетката елиминира изключително бързо всеки безсрамен пришълец, дръзнал да покаже пред нея втората си челюст. Това може би е най-мощният и ефективен чифт пищови, който съм срещал в 3D-шутър. Проблемът е, че патлаците не побират кой знае колко амуниции и често се налага да бъдат презареждани. От своя страна това отнема доста време – достатъчно, за да ви отхапят главата…
А спомняте ли си малките стрелящи кули, които бяха истинска напаст за пришълеца от AvP2? Е, в експанжъна Дуня има възможност да ги взима със себе си и да ги поставя там, където пожелае. Така можете да устройвате капани на нападащите ви пришълци. Тази нова екстра вкарва бегли елементи на стратегия и прави играта с човешкия род една идея по-лека. Нашата рускоезична героиня може да поема контрола и над неподвижни картечници, с които безпроблемно разказва играта на десетки пришълци едновременно.
С това преимуществата на Дуня в сравнение с колониалния марин от оригинала не се изчерпват. Преносимият й радар е по-ново поколение и отчита признаци на движение не само напред, но и зад нея. Т.е. той има обхват от 360 градуса и може да засече абсолютно всичко, което помръдне в радиус от двайсетина метра (за жалост десет метра по-малко от motion tracker-a на “морския” пехотинец). Брюнетката обаче е лишена от оксижена и хакващото устройство на Фрости, но пък все още носи фенерче, очила за нощно виждане и магнезиеви факли.
Древният хищник-единак
Кампанията с хищника започва на планетата LV1201 петстотин години преди “инцидента”. Извънземният е стоварен с една единствена цел – да ловува. Впоследствие обаче той се натъква на група пришълци, решава да ги последва и попада на древния артефакт. Осъзнавайки неговото значение, хищникът решава да го активира. За негово нещастие обаче той попада в особено стазисно поле, което го пленява до момента, когато Дуня изключва артефакта и го взима със себе си. И, естествено, хищникът ще трябва да си го вземе обратно.
Third Law Interactive очевидно са решили, че това мощно хищно създание няма нужда от кой знае колко нови придобивки. Създателите са вмъкнали в арсенала му едно единствено допълнително оръжие, наречено energy flechette. То бълва скорострелно зеленикава плазма, която е ефективна срещу гадини в промишлено количество. Нанася малки щети, но предимството му е в неговата изключителна бързина. Друга промяна е направена при стелт-режима на хищника, която най-накрая е изобразена напълно еднакво с невидимостта в двете части на едноименния филм.
Дойде ред и на най-интересния според мен персонаж в играта –
Двучелюстният ксеноморф
Той не е представен от обикновения чуждопланетен звяр, излюпил се в гърдите на човешки гостоприемник, а от огромен и мощен пределиън. Подобни пришълци се раждат, единствено когато паякообразният фейсхъгър се залепи на лицето на някой злополучен хищник. Едва тогава на бял свят ще се появи зловещото и далеч по-силното извънземно, носещо страховитото име пределиън.
Промените, които са направени във възможностите на ксеноморфа, са минимални. Въпреки че е малко тромав, неговата сила е почти толкова голяма, колкото и на зловещите “преторианци” (пазителите на гнездото и кралицата майка). Подобно на рънърите и дроните, пределиънът също може да пълзи по стените и да скача към противника си, раздирайки вътрешностите му. Разбира се, започвате кампанията като фейсхъгър, чиято цел е да намери самотен хищник и да му се лепне. Впоследствие си пробивате път през гръдния му кош и продължавате като змиеобразния честбъстър, който трябва да яде (за да порасте :-)) и да се превърне в голям и лош пришълец от ново поколение. В хода на играта той усеща потенциалната опасност, която носи древният артефакт, и неговата единствена цел е да го намери и да унищожи на всяка цена…
Фауната в Primal Hunt е обогатена
с няколко нови животински вида от репертоара на планетата LV1201. Първият наподобява пясъчния червей от “Дюн”, с тази разлика, че е няколко хиляди пъти по-дребен. Това обаче не го прави по-малко опасен. Обикновено се крие под земята на широки открити пространства и изниква в най-неподходящия момент, опитвайки се да ви захапе за седалищния мускул. Друго ново същество е някакво грозно чудовище, което се движи като орангутан и използва умението на хамелеона да пригажда цвета си спрямо околната среда. Третият нов обитател наподобява бик, който всеки пък като ви види се опитва да ви набучи върху своите огромни рога. Феновете на Serious Sam веднага ще се сетят за какво става дума.
Подобно на тримата герои и
мрежовата игра
е облагодетелствана с няколко нови екстри. Освен стандартните разновидности пришълци, хищници и марини ще можете да управлявате древния ловец на трофеи от кампанията, който единствен притежава energy flechette. Генерал Райков и подчинените му Иван, Дуня и нейното гадже Димитри пък са обособени като отделен клас, наречен corporate. Това, което ги отличава от колониалните “морски” пехотинци, е техният радар. Прибавянето им като нови персонажи в мултиплейър прави възможно по-равномерното разпределяне на видовете оръжия за всеки отделен герой. За щастие всички хора ще могат да се възползват от услугите на двата пистолета, преносимите кули и неподвижните картечници.
Добавени са и две хитри опции за мултиплейър. Първата забранява използването на определени видове оръжия, а втората ограничава достъпа до играта на различни класове герои (по ваше желание). Но без абсолютно никакво колебание мога да заявя, че най-хубавото нещо, което Third Law Interactive са направили в Primal Hunt, е въвеждането на
саморазрушителния механизъм на хищника
Той е приложим единствено в мултиплейър. Когато зелената кръв на ловеца падне почти до нула, можете да активирате устройството, което е съпроводено с характерния саркастичен хилеж. След по-малко от секунда всичко около вас ще бъде пометено от могъща експлозия. Който се смее последен, най-добре се смее.
Дотук всичко звучи перфектно. Направо бихте си помислили, че Primal Hunt е идеалният експанжън. Но картинката драстично се променя, когато установите, че мисиите са само девет – по три за всеки герой. Това е дяволски малко особено като се има предвид, че в AvP 2 задачите бяха двадесет и една на брой. Тази ситуация силно ми напомня за Half-Life: Blue Shift. Единственото оправдание за Third Law Interactive в случая е, че нивата са доста обширни, а сложността им е много по-висока. Когато играете с Дуня или с хищника, ще забележите, че броят на пришълците, които излизат срещу вас едновременно, надхвърля всичко, виждано до момента, и това ви гарантира доста напрегнати и изнервящо трудни битки. Пределиънът пък ще трябва да се справя с дузина дебнещи го огнестрелни кули, скрити на всевъзможни места, както и с коварните синтетични войници, чиито глави не стават за храна. Всичко това трябва да се възприеме като компенсация за краткостта на самия еспанжън. И все пак Primal Hunt може да се превърти от по-опитни играчи за не повече от ден-два. Въпреки изтъкнатите недостатъци, всеки час, прекаран с него, напълно си заслужава.
Автор: Владимир Тодоров