Alfred Hitchcock: The Final Cut

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Кой всъщност е Алфред Хичкок и има ли някой смъртен на този свят, който да не познава творчеството му? Навсякъде той е известен като “майсторът на съспенса” – определение, почти превърнало се в клише. Изобретателен ексцентрик и брилянтен режисьор, неговите филми са класика в жанра. Сега те се прераждат под нова форма в една компютърна игра, получила своето вдъхновение от гения на този остроумен и “страховит” човек. В свое интервю, запитан каква е мисията в живота му, Хичкок отговаря:
“Просто да изкарвам ангелите на хората”. По-забавна професия от това, здраве му кажи. Много биха погледнали на нея с насмешка. Но малцина са способни да изправят косите на хората и същевременно да предизвикат у тях чувство на възхищение и уважение. Всичко това Хичкок е постигнал с филми като “Птици”, “Психо”, “Вертиго”, “Омагьосаният”, Въжето” и много, много други, които и до ден днешен служат за обект на подражание за младите хорър-режисьори. Дали тази игра няма да бъде бледо копие на това, което филмите представляват? Вижте сами.

Психясвайте с хичкок

Джоузеф Шамли изкарва хляба си като порядъчен частен детектив. Родителите му са загинали при автомобилна катастрофа, а той, “в замяна на това”, бива надарен със специална парапсихологична способност – от време на време получава видения за убийствата, който разследва. Уморен от рутината на своите задължения, Джоузеф няма търпение да напусне шумния, мръсен и пренаселен Лос Анджелис, за да се отдаде на осемдневна ваканция, на която ще присъстват само той и неговата рибарска въдица.

Но уви, съдбата работи против него. Доста инцидентно в живота му се появява младо, красиво и нямо момиче, което го наема, за да разкрие една мистерия. Привлечен от красотата й и от тлъстия чек, който му предлага, Джоузеф се съгласява да разбере какво се е случило със снимачния екип и актьорския състав на един филм, продуциран от чичото на младото момиче.

Така съвсем неочаквано Джоузеф се озовава в едно снобско имение. И наистина щеше да бъде такова, ако небето над него не бе сивочерно, ако по-голямата част от растителността наоколо не бе изсъхнала и ако не приличаше на някое свърталище на вампири. Постепенно детективът започва да пъха носа си там, където не трябва, излагайки по този начин на опасност и своя живот. Малко по-малко парченцата от мозайката започват да се нареждат. Помогнете на Джоузеф да разреши тази мистерия, оплела всичко наоколо и станала причина за смъртта на толкова много хора.  

Играта в никакъв случай не може да се нарече типичен куест. Освен че в нея се забелязват силни елементи на адвенчър, тук-там ще се наложи да размахате и пистолета си, за да всеете малко респект у враждебно настроените елементи. Очакват ви куп загадки, които чакат да бъдат разрешени, множество улики, които трябва да бъдат събрани, и десетки места, които трябва да бъдат проверени. Всичко това гарантира над двадесет часа геймплей.

Адвенчър-ситуациите в The Final Cut внасят известна доза напрежение – например ще ви се наложи да разбиете здраво залостена врата, за да се спасите от преждевременна смърт, да подкачате от дъска на дъска и да се пазите от шарещите личи на прожекторите и т.н. Прокрадват се и елементи на разследване – всеки намерен труп трябва да бъде щателно огледан с помощта на лупа, която открива наистина невидими за окото детайли.

And action!
 
The Final Cut е пропита с автентични кратки кадри, взети от филми на Хичкок. Общата им продължителност е около петнадесет минути и те са разпръснати из цялата игра. Появяват се винаги на време, за да помогнат на героя да разплете някоя мистерия, свързана с изчезналите хора. Ако не друго, тези сцени поне ще ни карат да се чувстваме като участници в автентично произведение на всепризнатия режисьор.

Предварително рендваните декори са красиви, зловещи, на някои места – стряскащи, на други – леко безлични. Почти всеки един от тях напомня за някакъв момент от филмите на Хичкок. Например имението на нямото момиче доста наподобява къщата от “Психо”. Подобни асоциации предизвиква и банята с найлонови пердета, в която намирате един от многото трупове. А що се отнася до анимациите или т.нар cut scenes, те са добре направени – врязват се в играта като касапски нож, точно когато и както трябва. Arxel Tribe дори твърдят, че движението и позицията на камерата са определяни според режисьорските предпочитания на Алфред Хичкок.  

Информацията, която научавате от заобикалящия ви свят, се записва автоматично във вашия електронен бележник. Той е доста удобен, защото в сравнително синтезиран вид поднася нещата, с които сте си имали работа досега. Не се колебайте до го използвате, когато зациклите на някое място и не знаете какво точно да правите.

Кусурите

Добре де, всяко нещо си има и лошите страни. Като за начало – музиката. На много места ми се струва глуповата и неподходяща за подобен жанр игра. Диалозите пък се водят по леко скучен и досаден начин – възможните реплики са представени с една единствена ключова дума, която има за цел уж да ви насочи към това, което би трябвало да представлява въпроса ви. Например зад думата “Робърт” се крие – “Какво знаете за Робърт?” и т.н. И все пак не можете постоянно да предусещате какво точно стои зад всяка дума. Тогава просто си щракате. Честно казано хората, с които може да се водят някакви разговори, са дефицит.

Имайте предвид също, че камерата не е особено адекватна спрямо движението на главния герой. Понякога не превключва от една гледна точка на друга и зарязва Джоузеф някъде извън кадъра. В този случай настава доста объркваща ситуация.
   
И въпреки това колкото повече играете, толкова по-силно се оказвате пленен от сюжета. С малко усилия от страна на Arxel Tribe играта можеше да бъде много повече от това, което представлява като краен резултат, и да се превърне в истински трепач. Но уви, дребните недостатъци присъстват в големи количества. Те със сигурност могат да развалят удоволствието от джиткането. Но ако се стараете да не им обръщате внимание, очаква ви едно наистина страховито приключение в света на Алфред Хичкок, изпълнено с опасност, романтика, смърт и психарии.

Автор: Владимир Тодоров